Джеймс Туайнинг
Монетата (67)

64.

00:04

Дженифър забеляза червената точка на отсрещния покрив и изведнъж разбра къде е отишъл мъжът, който следеше Том. Беше се свила на покрива на музея — бе се изкатерила по въжето, оставено от Том. Необходими й бяха обаче още няколко секунди, докато осъзнае какво представлява червената точка.

Изстрелът за миг я парализира. Пронизителният звук на алармата в галерията отдолу най-после я накара да се изправи и да се промъкне до капандурата… и сега стоеше над нея, сложила ръце на кръста си, и гледаше Том през дупката в стъклото.

— Забавляваш ли се? — попита го.

— Ти? — изуми се той, но изненадата му премина веднага. — Бързо. Измъкни ме оттук.

— Не мисля.

— Виж какво, не е така, както изглежда.

Дженифър огледа алармата, счупената витрина и маскираната фигура долу. Беше си точно както изглеждаше. Онова, което Корбет я бе предупредил да очаква. Как беше възможно да е толкова глупава и да мисли, че всички, освен нея грешат?

— Нима? — студено се изсмя тя. — Тогава какво е?

Том смъкна скиорската маска. Косата му беше влажна и разрошена, а очите — големи и тъмни.

— Разполагам с деветдесет секунди, преди да дойдат пазачите. — Той обезпокоено посочи стоманената преграда. — После ще ти обясня всичко.

— Не, ще ми обясниш сега. — Тонът й беше твърд и непреклонен. Не знаеше защо иска да го изслуша, а не отиде в полицията, когато видя въжето, спуснато по стената на музея, но търсеше логика в действията му.

— Няма време — замоли се Том.

— Аз имам предостатъчно време.

Той поклати глава, отмести очи, после пак я погледна.

— Яйцето на Фаберже, което откраднах в Ню Йорк, беше за Касий. Знаеш ли кой е той?

Името й беше познато, но Дженифър не си спомняше къде го е чувала. И в следващия миг се сети. Касий беше „героичната“ фигура от сорта на капитан Немо, за когото Корбет бе споменал на срещата с министър Йънг. Престъпният гений, за когото се смяташе, че стои зад координираната поредица от кражби на произведения на изкуството. Тя кимна.

— Добре, значи знаеш срещу какво съм изправен. Поръчката беше за две яйца, но аз отказах да отмъкна второто. Не те излъгах, когато ти казах, че съм решил да сложа край. Но Касий не прие отказа ми и заплаши да убие мен и човека, с когото работя, ако до утре не му занеса яйцето.

Дженифър мълчеше. Можеше ли да му вярва? Пазачите вече бяха активирали стоманената преграда и тя бавно започна да се вдига. Развълнуваните им гласове долетяха през пролуката.

— Защо не ми каза?

— Щеше ли да има значение? Щеше ли да ми позволиш да извърша кражбата?

— Не.

— Тогава какъв избор имах? Да седя със скръстени ръце и да чакам да ме убият?

— Имахме сделка. Трябваше да ми се довериш. Можеше да те предпазя. — Очите й блестяха студено, но вече не беше толкова сигурна. Въпреки всичко искаше да му вярва.

Том поклати глава и тъжно се усмихна.

— Снощи те чух, Дженифър, докато говореше с шефа си по телефона. Каза му, че може да разчита на теб и че ще направиш всичко възможно, за да постигнеш резултат. И че не те интересува какво ще се случи с мен. Трябва да се погрижа за себе си. Не мога да разчитам на теб, нито на някой друг да ме пази. Никога не съм разчитал на никого.

Дженифър се изчерви, като чу собствените си думи от устата му — и изведнъж разбра защо Том беше толкова сдържан по време на вечерята в Париж.

— Исках да кажа, че се интересувам от теб само за да ми помогнеш да реша случая, това е истината. Не ме е грижа кой какво е правил в миналото. Що се отнася до мен, най-важното е, че сме сключили сделка, и възнамерявам да се придържам към нея и да удържа на думата си, стига и ти да я спазиш.

Стоманеният капак вече беше на седем-осем сантиметра над пода и Дженифър видя металните носове на ботушите на пазачите.

— Вероятно мислиш така сега, но когато настъпи моментът, нещата може да не са толкова ясни. Трябва да се грижиш за кариерата си. Не мога да поема риска да ме предадат втори път.

— Какво смяташе да направиш? Да откраднеш яйцето и после да изчезнеш? Къде?

— Яйцето е за нелегален търг, който Касий ще проведе утре вечерта в Истанбул. — Том поглеждаше все по-нервно към бавно повдигащата се преграда. — Мислех да отида там и да се опитам да си разчистя сметките веднъж завинаги. Заради Хари.

— Истанбул? — Дженифър не можа да прикрие любопитството си. Истанбул беше връзка с монетите, вероятно шанс да намерят тях и хората, които ги бяха откраднали. — Защо не ми каза?

— Щайнер е започнал да записва номера на картичката, когато са го убили. Касий явно ще предложи монетите на нелегалния търг. Може дори специално да е поръчал да ги откраднат за него. Монетите и двете яйца на Фаберже вероятно ще са гвоздеите в програмата.

— Какво ще стане, ако Касий не получи второто яйце?

— Не може да си позволи да покани хора на нелегалния търг и после да не им предложи предметите, които им е обещал. Вероятно ще го отмени.

Дженифър трескаво разсъждаваше. Ако нелегалният търг се провалеше, тя щеше да се прости с най-добрия си шанс да намери монетите. Вероятността да попадне на следите им след това беше малка. Нелегалният търг й беше необходим, за да продължи с разследването.

— Хвани се.

И му хвърли въжето. Стоманената преграда вече беше на тридесетина сантиметра над пода и Дженифър видя, че някой се опитва да се промъкне през пролуката.

Том сграбчи въжето и се изкатери. Стоманеният капак се вдигна още седем-осем сантиметра. Краката на Том се измъкнаха през дупката в капандурата точно когато първият пазач изпълзя в стаята, изправи се и вдигна оръжието си.

Том застана на колене, пое дълбоко дъх и погледна Дженифър. Гласът му беше прегракнал.

— Следващия път просто хвърли въжето. След това ще бъбрим.

— Няма да има следващ път. Нямаше да го направя и сега. — Тя му помогна да стане. — Да се махаме оттук.

Хукнаха по покривите на съседните сгради, спуснаха се на улицата и се върнаха в хотела. Воят на полицейските сирени замря в далечината — едва доловимо ехо в нощния въздух.

Две невярващи очи ги проследиха по целия път. Щом Дженифър и Том влязоха в хотела, мъжът извади телефона от джоба на костюма си.

— Обажда се Джоунс, сър… Стана голям цирк, по дяволите. Кърк проникна в музея и някакъв откачен се опита да го очисти със снайпер от покрива… Не, не го улучи. Браун ли? Съжалявам, сър, но ми се стори, че тя помогна на Кърк да избяга.