Джеймс Туайнинг
Монетата (66)

63.

23:50

Том наблюдаваше ужасен как лъскавият винт подскача по стъпалата и колебливо забавя движението си на последния ръб, откъдето щеше да падне на пода и да задейства алармата.

Но винтът спря.

Том облекчено пое дъх, доближи намагнитизирания връх на отвертката до него, взе го и го остави при другите. Погледна в малката дупка, разкрита от извадената пластинка, и видя две жици. Както бе казал Арчи, това беше захранването за детектора за допир, който щеше да се задейства, ако яйцето бъдеше вдигнато от витрината.

Том щракна една малка метална скоба, която прекъсна връзката между инсталацията и оголените жици. След това използва дистанционното и лебедката го изтегли над витрината. Той бръкна в джоба си, извади малък елмаз и изряза голям кръг в стъклото. Прибра елмаза и сръчно удари кръга с изпъната длан. Парчето падна във витрината и рикошира в горната част на яйцето.

Том протегна ръка, уви пръсти около гладката му като коприна повърхност и след миг колебание го извади. От шкафа се чу леко изщракване, но алармата не се включи. Електричеството беше отклонено и продължаваше да тече по вторичната верига, която беше инсталирал.

Бяха минали четиридесет минути. Оставаха пет. Достатъчно време, за да се измъкне.

Том пусна яйцето във вътрешния джоб на якето си, задейства дистанционното управление и се издърпа към покрива.

И тогава забеляза малката червена точка в средата на гърдите си. Вцепени се и онемя от ужас. Веднага разбра какво е това. Лазерен мерник.

Червената точка се плъзна по лицето му и за миг проблесна в лявото му око, като го накара да мигне, а после затанцува по устните, раменете и ръката му… накрая спря върху моторчето на лебедката. Стрелецът бе на покрива на сградата на отсрещната страна на канала и си играеше с него.

Разнесе се един-единствен изстрел. Моторчето се пръсна и кабелът се размота. Том полетя към пода на галерията.

Инстинктивно протегна ръка и успя да навие опънатото найлоново въже около лявото си рамо. Вкопчи се в него, като хвана лакътя си с другата си ръка, задъха се от страх и болка. Какво ставаше, по дяволите? Кой беше онзи тип? Как го бяха открили?

Въжето се спусна няколко сантиметра. Разклатена от рязкото дърпане, стрелата вляво започна да се измъква от стената. Въжето увисваше все по-ниско. Том затаи дъх. Пет секунди… Десет.

И после стрелата се измъкна докрай и той полетя към алармената система на пода.

Залата сякаш оживя. Навсякъде блеснаха светлини и го заслепиха. Алармата се активира — свръхзвукова бомба от пронизителни сирени и звънци.

Той скочи и безпомощно протегна ръка към вратата, но пред нея се спусна стоманена преграда и затвори единствения изход. Капандурата се намираше на шест-седем метра над него и беше недостижима.

Том беше в капан.