Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Том Кърк (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Double Eagle, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Корекция и форматиране
VeGan (2019)

Издание:

Автор: Джеймс Туайнинг

Заглавие: Монетата

Преводач: Юлия Чернева

Година на превод: 2006

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2006

Тип: роман

Националност: американска

Излязла от печат: 30.10.2006

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 954-585

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7795

История

  1. — Добавяне

80.

12:36

Разнесе се друг звук.

На течаща вода.

Том погледна надолу — водата бълбукаше от улеите и заливаше пода. В съзнанието му отекна гласът на Ван Симсон. Как го беше нарекъл? Още една малка предпазна мярка?

Той скочи върху най-близкия шкаф точно когато през водата премина силен електрически заряд. Ръката на Ренуик потрепваше конвулсивно, докато се носеше по тъмната й повърхност.

Том разбра, че единственият му шанс да се спаси, е да се опита да стигне до подиума и да види дали ще може да отвори вратата на трезора. Проблемът, разбира се, беше, че се намираше на пет метра от него.

Разстоянието до най-близкия шкаф бе около два метра. Ако успееше да скочи на него, щеше да намери път до платформата, като скача от шкаф на шкаф.

Допълзя до ръба на шкафа и се изправи. Нямаше да е лесно. Ниският таван и окачените стъклени плоскости щяха да затруднят движенията му — и освен това беше бос.

Пое няколко пъти дълбоко дъх, вдигна ръце, скочи трупешката и се стовари тежко върху шкафа. Гърдите му се удариха в стъклото и Том изстена от болка. Коленете му се блъснаха в стоманените чекмеджета отстрани. Той започна да се плъзга. Ръцете му не можеха да се задържат за гладката повърхност, търсеха да се вкопчат в грапавина. Ноктите му скърцаха, краката му увисваха все по-надолу.

Спря само на няколко сантиметра от водата, бавно се изтегли нагоре, преметна лявото си коляно над ръба и се качи на шкафа. Изправи се и въздъхна облекчено.

Оттам беше лесно. Пет сравнително къси скока го отведоха до подиума и Ван Симсон, който се беше отпуснал на стола.

— Дарий, събуди се. — Том го разтърси за раменете. — Чуваш ли ме? Хайде, свести се.

Клепачите на холандеца потрепнаха.

— Слушай, Дарий. Ренуик избяга. Успя да се измъкне. Отвори вратата. Пусни ме да изляза и да го хвана. И да извикам помощ за теб.

Ван Симсон поклати глава.

— Не. Късно е — прошепна и отново затвори очи.

Том го разтърси грубо.

— Не е късно.

Разкъса ризата му и огледа раната. От малката дупка в горната дясна част на гърдите бликаше яркочервена кръв. Той допря ухо до гърдите му.

— Белият ти дроб е пробит — обясни Том и потърси на бюрото нещо, което можеше да използва. — Всеки път, когато си поемаш дъх, вкарваш въздух в гръдната си кухина през дупката от куршума. Ще ти става все по-трудно да дишаш. Налягането на въздуха ще се увеличава и ще пръсне белия ти дроб.

Намери найлонова папка и скоч.

— Ще живееш, ако бързо получиш помощ. — Откъсна малко квадратно парче от папката и го сложи на раната. — Но ще трябва да отвориш вратата, Дарий. Налага се да излезем.

Залепи с тиксото трите страни на квадратното парче за кожата на Ван Симсон и остави свободна четвъртата. Елементарният клапан позволяваше на въздуха да излезе през незалепената страна, когато холандецът издишваше, но се затваряше, щом поемеше дъх. След няколко минути Ван Симсон започна да диша по-лесно и отвори очи. Том заговори спокойно и убедително.

— Дарий, не е необходимо да умираш. Отвори вратата. Обещавам, че ще доведа помощ. И после ще хвана Ренуик. Ще му го върна и за двама ни.

Ван Симсон се вторачи в него, после кимна. Протегна ръка към клавиатурата и като спираше на всеки няколко секунди, за да събере сили, бавно написа дълга поредица от числа и отново се отпусна на стола.

Вратата на трезора започна да се отваря.