Джеймс Туайнинг
Монетата (51)

48.

Хотел „Ван Рейн“, Амстердам, Холандия

14:49

Хотелската стая беше занемарена. На мръсния закован с гвоздеи прозорец бяха закачени мръсни зелени завеси — висяха само на няколко кукички. Подът и стените бяха облицовани с еднакъв, подобен на кадифе велтер, несъмнено последният писък на модата през седемдесетте, но сега избелял и осеян с петна, оставени от обитателите му през годините.

Леглото беше хлътнало в средата като оставен на произвола на съдбата трамплин. Очуканата бяла табла и нощните шкафчета бяха заковани за стената. В лявото чекмедже имаше библия с откъснати страници. Между евангелията на Марко и Лука бяха затиснати няколко почернели трохи. Замайващата миризма на останалите страници предполагаше, че някоя нощ са били изпушени поради отчаяна потребност от хартия за цигари.

Таванът беше избледнял до воднисто жълт цвят. Противният му вид не се разхубавяваше от слабата светлина на окъсания абажур около единствената четиридесетватова крушка в средата.

Хотелът обаче служеше на целите му. Хората влизаха и излизаха, без да задават въпроси. Стаите се даваха за час, за ден и дори за седмица срещу предварително заплащане. Тук беше лесно да си анонимен, да се слееш със сенките и да се вмъкваш и измъкваш незабелязано. Ето защо обстановката го устройваше напълно.

Но той беше тук вече от седем дни и си бе приготвил багажа да си тръгне. Пушеше до обезумяване, изчука три проститутки — всичките приличаха на сестра му, и всяка сутрин се събуждаше прегърнат празна бутилка „Джак Даниълс“ и с ужасно главоболие. Беше почти доказал пред себе си, че човек може да прекалява с хубавите неща. Изпокъсаната библия обаче го притесняваше. Не беше правилно. Проява на неуважение.

Телефонът в джоба му завибрира. Той го извади и го доближи до ухото си, притисна топлата пластмаса до рехавата си провиснала руса брада.

— Обажда се Фостър. — Тембърът загатваше за азалии и шепнещи борове, увити в испански мъх, за дълги задушни нощи и гъмжащи от алигатори блата. — Още ли си в Амстердам?

Гласът беше отривист, кратък и ясен. Както винаги.

— Да.

— Добре. Бъди готов. Искам да свършиш още една работа. Обичайният хонорар. Ще ти се обадя след час.

Линията прекъсна.

Мъжът въздъхна и пусна телефона на леглото. Разхвърляните чаршафи го погълнаха. Той отвори куфара си, извади внимателно сгънати ризи и панталони и ги сложи на леглото.

После отново бръкна в куфара, прокара пръсти по копринената подплата и я придърпа към себе си. Капакът се открехна и той го вдигна, разкривайки пълното с дунапрен отделение отдолу.

Там беше скрита разглобена снайперска пушка „Ремингтън M24“.