Джеймс Туайнинг
Монетата (27)

24.

09:21

Пайпър бръкна в тънкото кожено куфарче, подпряно на крака на стола му, и извади четири папки. Остави една за себе си и раздаде другите на Йънг, Грийн и Корбет.

— Вие ще трябва да гледате неговите материали — каза на Дженифър.

Тя приближи стола си до Корбет, който взе папката и скъса хартиената й лента. Печатът се разчупи точно между СВРЪХ и СЕКРЕТНО. В папката имаше няколко черно-бели снимки и документи.

— Снимките са направени вчера в Лондон от ЦРУ. Показват Том Кърк или както го познавахме, Томас Дювал. Мъжки пол, бял, тридесет и пет годишен, метър седемдесет и осем, без отличителни белези.

Дженифър разгледа фотографиите. Макар че образите бяха леко размазани, видя, че Том е атлетичен, с волева брадичка и поразителни интелигентни очи.

— Има и британско, и американско гражданство от родителите си Чарлс и Ребека Кърк, които са починали — майка му при автомобилна катастрофа, когато Том е бил тринадесетгодишен, а баща му — тази година, при злополука в планина в Швейцария.

Дженифър вдигна глава и видя, че Корбет гледа странно Пайпър, сякаш подозира, че разказът ще го отведе някъде, където предпочита да не отива.

— След смъртта на майка си Дювал е изпратен да живее със семейството й в Бостън, а баща му се премества в Женева.

— Бостън? — попита Грийн. — Роднина ли е на Трент Дювал?

Пайпър кимна.

— Племенник е на сенатора Дювал. Това беше една от причините да го завербуваме. След като завърши гимназия, той спечели стипендия в Оксфорд, но година по-късно беше изключен и се премести в Париж. Там се запознахме.

— Бил си на работа в Париж? — изненада се Корбет.

— Три години. Под обичайното дипломатическо прикритие — потвърди Пайпър. — Запознах се с Дювал чрез наш човек, внедрен сред преподавателите в Сорбоната. Беше се записал в курса по история на изкуствата и бе идеален материал за нас. Млад, неженен, много интелигентен, без семейна обвързаност и търсещ нещо, в което да вярва. Отне ми известно време, но успях да го привлека. Обучихме го във Фермата и после му дадохме специална подготовка за програмата, за която го бяхме вербували.

— Каква програма? — попита Грийн.

— Промишлен шпионаж. Операция с кодово име „Кентавър“.

— Промишлен шпионаж? — недоверчиво повтори Грийн.

— Компютърни файлове, проекти, снимки на прототипи, химични формули и така нататък. Европейците от години засилват стремежа си да намалят зависимостта си от американската и японската военна отбрана, технологии и биотехнологични доставчици. Инвестициите им бяха започнали да ни се отразяват и ни нанасяха щети за милиарди долари годишно, да не говорим за потенциалното подриване на националната ни сигурност. Дювал и другите като него бяха остриетата на усилията ни да сме сигурни, че няма да загубим битката.

— Господи — измърмори Грийн. — Мислех, че те са наши съюзници.

— Дювал беше най-добрият ни агент. Нямаше сейф или охранителна система, с която да не може да се справи. И напълно се сливаше с обстановката. Говореше пет езика, беше прочел подходящите книги, познаваше подходящите хора и можеше да получи „покана“ за всяко място, което желаеше. Никой друг от агентите ни в Съединените щати не можеше да го прави. Това го правеше изключително ценен.

— И какво се случи с него? — отново попита Грийн.

— Преди пет години тръгна по лош път.

— В смисъл? — попита Корбет.

— Отказа да приема заповеди и задачи и започна да се държи безотговорно. Опитахме се да го върнем в играта, но той не пожела. Заяви, че вече ще работи за себе си. След това изгуби всякакви задръжки и уби друг агент, а накрая изчезна от полезрението ни.

— Нали каза, че е умрял — обади се Грийн.

— Година по-късно Интерпол намери ДНК проба на мъж, когото френската полиция застреляла, докато се опитвал да проникне в министерството на финансите. Пробата е идентична с тази на Дювал. Операцията вече беше приключила, затова затворихме досието и престанахме да го търсим.

— Но въпреки това си поставил сигнал в ДНК профила му — отбеляза Корбет. — Не си убеден, че е мъртъв, нали?

— Да речем, че се съмнявам. Дювал беше твърде добър, за да бъде заловен толкова лесно от група обикновени ченгета. Но си останах само със съмненията. Поставих сигнал в профила му за всеки случай и после го забравих — но ето че се появи.

— Какво се е случило с него, по дяволите? — Йънг лапна нова дъвка и я прегъна със зъби.

— В Интерпол подозират, че Дювал или Кърк, както очевидно се нарича сега, от десетина години действа като крадец на произведения на изкуството някъде край Лондон. Използва името Феликс. Квалифицират го като най-добрия в занаята.

— Какво го прави толкова добър? — попита Йънг.

— Преди всичко, обучили сме го ние. И трябва да ви кажа, че той наистина е професионалист. Може и да не повярвате, но повечето кражби на творби на изкуството се извършват от дребни престъпници, които всъщност не са наясно какво правят. Виждат нещо на стената и го отмъкват. Кърк е умен. Съсредоточава се върху скъпоценни камъни, които може да бъдат шлифовани повторно, или върху малко известни художници, които не привличат голямо внимание и може да бъдат продадени по-лесно. През годините или той, или някой работещ с него, е успял да организира мрежа от частни колекционери, готови да платят големи суми за подходящите произведения и да не задават въпроси откъде са дошли.

Настъпи мълчание — всички осмисляха информацията. Накрая Йънг зададе въпроса, който се въртеше в съзнанието на всички.

— Обирът на музей е едно, но кражбата от правителствен обект е съвсем друго. Какво те кара да мислиш, че Дювал е замесен в удара във Форт Нокс?

Пайпър сви рамене.

— Познавам го добре. Той харесва трудните, зрелищни задачи. Обирът носи неговия почерк.

— Мисля, че ни трябва нещо повече от предчувствие — сухо подхвърли Корбет. — Разполагаш ли с нещо солидно, за да подкрепиш предположенията си?

Пайпър уверено кимна.

— Канадските имиграционни власти имат сведения за някой си господин Феликс Дювал, пристигнал със самолет в Монреал от Женева на 28 юни, седмица преди датата, която ни съобщихте. Смятате ли, че името, времето и фактът, че неговата ДНК се появи в Ню Йорк, са случайни съвпадения? Той е извършил обира във Форт Нокс и после се е отбил на Пето авеню да пазарува. Дювал ни се подиграва.

— Господи, как сте допуснали да се случи подобно нещо? Един от нашите хора да ни обере?

Пайпър реагира мигновено.

— За всеки извън тази стая това не се е случвало. Ето защо трябва да извършим разследването много внимателно.

— Какво криеш, Джон? — попита Корбет и озадачено наклони глава на една страна. — Какво не ни казваш?

— По дяволите! — Йънг, който от няколко минути се мръщеше, сякаш се опитваше да си спомни нещо, изпъшка и пребледня. — Каза, че си го за вербувал преди петнадесет години, нали?

— Да — отвърна Пайпър.

— Не беше ли… — Йънг повдигна въпросително русите си вежди.

— Точно това имам предвид — отвърна Пайпър.

— Какво? — попита Дженифър, поглеждаше ту Йънг, ту Пайпър.

— Тогава президентът не беше ли директор на ЦРУ? — безизразно попита Корбет.

— Господи! — Грийн се зачерви повече от обикновено.

— Представяте ли си какъв шум ще се вдигне, ако това се разчуе? Ще го махнат. Както и мнозина от нас. — Пайпър погледна в очите всеки от присъстващите, дори Дженифър. — Не мога да позволя това да се случи.

За пръв път Дженифър видя проблясък на страх в очите му. Семейството му беше дало много пари президентът да спечели изборите и Пайпър вече жънеше плодовете. Сега обаче беше изправен пред вероятността всичко да рухне.

— Какво предлагаш? — попита Грийн. — Да зарежем тази история?

— Не, разбира се. — Пайпър категорично поклати глава. — Не може да се откажем ей така от криминално разследване. Но трябва да сме изключително предпазливи. Ако монетите водят до Кърк, той може да бъде проследен до „Кентавър“. Необходимо е да намерим начин да се погрижим това да не се случи.

— Тогава какво предлагаш? — настоя Корбет.

— Да сключим сделка с Кърк. Да върне четирите монети, които са у него, да ни каже кой е поръчал кражбата и да обещае да си държи устата затворена, а ние ще изчистим досието му и ще забравим какво е правил. И после, що се отнася до нас, Томас Дювал или Кърк, или както там иска да се нарича, никога не е съществувал. И въпросът със замесването на президента няма да види бял свят.

— Мислиш ли, че ще се съгласи? — недоверчиво попита Грийн.

— Кърк внимателно обмисля плюсовете и минусите. Винаги е било така. Вероятно всеки ден от десет години се пита дали няма да похлопаме на вратата му. Подобно предложение се прави веднъж в живота. Да, смятам, че ще се съгласи.

— Добре. Това ме устройва — потвърди Йънг и млясна с дъвката. — Така всеки ще спечели. Кабинетът има шансове за втори мандат. Не искам аз да съм човекът, който ще ги провали.

— Тогава нямаме време за губене, господин министър — каза Корбет. Гласът му беше напрегнат и настойчив. — Намерихме случайно едната монета. Колкото повече се бавим, толкова по-трудно ще става да открием останалите. Трябва да пратим човек в Лондон да измъкне Кърк от дупката му.

— Съгласен съм — кимна Йънг. — Кого имаш предвид?