Метаданни
Данни
- Серия
- Том Кърк (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Double Eagle, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Юлия Чернева, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 13 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джеймс Туайнинг
Заглавие: Монетата
Преводач: Юлия Чернева
Година на превод: 2006
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2006
Тип: роман
Националност: американска
Излязла от печат: 30.10.2006
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 954-585
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7795
История
- — Добавяне
55.
Хотел „Седемте моста“, Амстердам, Холандия
21:33
Дженифър чу стъпки пред стаята, последва почукване на вратата. Вече се беше стъмнило. Том беше излязъл преди три часа и тя беше използвала времето, за да си почине, да се изкъпе, да избръсне краката и подмишниците си, да изскубе веждите си и да намаже тялото си с тоалетно мляко.
— Влез — извика Дженифър.
— Как си? — попита Том, щом влезе в стаята.
— Добре. А ти?
— Разходих се. — Той си наля чаша леденостудена вода от каната на тоалетката. — Много е горещо.
— В Европа не са ли чували за климатици?
— Чували са, но не вярват в тях.
— Някакви новини?
— Обадих се на един мой приятел, за да проверя дали знае нещо за истанбулската връзка.
— Е, и?
Том влезе в банята и в стаята отекна приглушеният му глас:
— Каза, че не знае нищо.
Излезе, като закопчаваше часовника на китката си, и тръгна към вратата.
— Къде отиваш? — изненада се Дженифър. — Нали току-що се върна?
— Трябва да свърша нещо.
— Какво? — Тя стана и сложи ръка на рамото му.
— Няма да се бавя.
Том понечи да излезе, но Дженифър му препречи пътя.
— Никъде няма да ходиш без мен. Не и като се има предвид всичко, което се случва, и докато не ми кажеш какво си намислил, по дяволите.
— Лично е. Няма нищо общо с теб, нито с монетите.
— Не ме интересува. Няма да ходиш никъде.
— Ще се върна след няколко часа. Не можеш да ме спреш. — Погледът му не трепваше.
Дженифър с нежелание се дръпна от вратата. Какво друго можеше да направи? Да го завърже за стола?
— Не забравяй, че сме сключили сделка — каза, когато Том протегна ръка към дръжката на вратата. — Ако ме прецакаш, и с двама ни е свършено.
Той й се усмихна.
— Не се тревожи. Сделката е важна колкото за теб, толкова и за мен.