Джеймс Туайнинг
Монетата (28)

25.

Международно летище „Дълес“, Вашингтон, окръг Колумбия

25 юли — 21:30

Самолетът се движеше към пистата за излитане. Дженифър се облегна на седалката и затвори очи. Предстоеше й дълъг полет и знаеше, че трябва да се опита да поспи, но мислите бушуваха в главата й. Моментът, в който Корбет предложи на Йънг тя да сключи сделката с Кърк, непрекъснато се връщаше в съзнанието й.

— Предлагам да изпратим агент Браун, господин министър.

Настъпи миг мълчание, после Пайпър го наруши с неискрения си смях. Дженифър се изкуши да се присъедини към него, но изражението на Корбет й подсказа, че е абсолютно сериозен.

— Браун? Не мисля.

— Защо? — раздразнено попита Корбет.

— Искаш ли да отговоря?

— Ако имаш да казваш нещо, мисля, че всички трябва да го чуем.

Пайпър преглътна, стрелна с поглед Дженифър, после наведе глава.

— Всички знаем какво се е случило преди три години. — Той потропа с пръст по една от трите папки, разтворени пред него. Дженифър напрегна взор да прочете заглавията им на обратно, но видя само името си. Пайпър очевидно я беше проучил. — Необходим ни е някой, на когото можем да разчитаме. Човек, който няма да се пречупи под натиск. Не можем да поемем риска от друг… инцидент. Задачата е твърде деликатна.

— Господин министър — изсумтя Корбет. — Всички знаем, че разследването на стрелбата, в която е участвала Браун, я освобождава от всякаква вина. Представянето й оттогава — и особено в това разследване — е безупречно.

— Много е рисковано — настоя Пайпър. — Тя е неопитна.

Дженифър положи усилия да не изтърси нещо, за което после да съжалява, макар че инстинктите я предупреждаваха да не позволява на Корбет да я защитава.

— Пък и това е работа на Агенцията — добави Пайпър. — Няма нищо общо с ФБР.

— Според мен — каза Корбет, като отново пренебрегна Пайпър и заговори директно на Йънг, — от тактическа гледна точка ще е по-добре да възприемем сдържан и умерен подход. Искаме да спечелим Кърк на наша страна, а не да го уплашим. Използването на ФБР би показало, че сме се съсредоточили върху обира във Форт Нокс, а не върху предишните му прегрешения. Използването на персонал на Агенцията би предположило по-разширено търсене и връзка с „Кентавър“. Продължавам да твърдя, че Браун ще свърши отлична работа.

— Джак? — Йънг погледна Грийн.

— Ако Боб е съгласен, това ми е достатъчно — отвърна Грийн и сви рамене.

Йънг неочаквано се обърна към Дженифър. Въпросът му я изненада.

— Какво е вашето мнение, агент Браун?

— Аз… мисля, че господин Пайпър има право — бавно отговори тя, внимателно премерваше думите си. — Направих грешка и загина човек. Ще трябва да живея с тази мисъл до края на живота си. Но аз съм добър агент, сър. Постигнала съм резултати. — Дженифър погледна предизвикателно Пайпър. — Ако ме изпратите там, няма да останете разочаровани, защото се боря докрай и не се отказвам лесно.

— Вярвам ви. — Йънг й протегна ръка и й се усмихна за пръв път, откакто беше влязла в стаята. — Накарайте ни да се гордеем, агент Браун.

Самолетът подскочи за последен път и излетя. Обзе я обичайната вълна на паника. Дженифър се размърда неспокойно на седалката и се вкопчи в облегалките за ръце. Странно, това беше шансът, за който мечтаеше и се бореше през последните няколко години, но сега, след като го имаше, изпитваше безпокойство и вълнение. Възможността беше голяма и тя не можеше да си позволи да се провали.

Досието на Кърк беше на коленете й. Беше съставено предимно от събрани разузнавателни доклади от Интерпол и полицейските сили на различни държави. Като цяло беше доста повърхностно. Слухове за извършени от него обири и подробности за хора, с които се предполагаше, че е работил, но нищо определено. От една страна, досието не представляваше нищо, ефирна паяжина от догадки, полуистини и клюки, която рухваше веднага щом бъдеха подложени на внимателна проверка.

Но от друг аспект, погледнато като цяло, всичко се свързваше и образуваше ужасяващата и същевременно завладяваща биография на гениален престъпник, безспорен професионалист, който използваше задушаващо изобилие от дезинформация, за да прикрива действията си и да обърква преценката на противниците си. Но как да разграничи легендата от човека, когато всяка негова стъпка беше обвита от постоянна мъгла от слухове и подозрения?

Корбет се опитваше да уреди среща с човек, за когото смяташе, че може да помогне в изясняването на нещата. Беше му съдействал в предишен случай. Дженифър се опита да си спомни името му. Хари. Ренкуист? Не, Хари Ренуик. Според Корбет той беше не само експерт по монетите, който можеше да им помогне в разследването, но и както Пайпър потвърди, добре познаваше Кърк, тъй като бе работил с баща му. Ако Корбет успееше да уреди среща между тримата, това щеше да е възможност да разговаря с Кърк на негова територия и да се надява да го хване неподготвен. Със сигурност нямаше да разбере откъде го е връхлетяло. При тази мисъл Дженифър се усмихна.

Знаците за затягане на коланите угаснаха. Дженифър огледа салона и видя обичайната смесица от дипломати, журналисти и лобисти, които редовно пътуваха в първа класа на полетите от Вашингтон до Лондон.

Отново затвори очи. Мислите й се върнаха към единственото, което я безпокоеше. За нейна изненада никой не се беше сетил да постави този въпрос. Щом обирът беше толкова усърдно планиран и извършен и Кърк наистина беше толкова добър, как две седмици по-късно едната монета се бе озовала в труп в другия край на света?

Очевидно нещо се бе объркало.