Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Том Кърк (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Double Eagle, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Корекция и форматиране
VeGan (2019)

Издание:

Автор: Джеймс Туайнинг

Заглавие: Монетата

Преводач: Юлия Чернева

Година на превод: 2006

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2006

Тип: роман

Националност: американска

Излязла от печат: 30.10.2006

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 954-585

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7795

История

  1. — Добавяне

Епилог

Единственото, от което трябва да се страхуваме, е самият страх.

Президентът Ф. Д. Рузвелт — Реч по случай встъпването му в длъжност, 4 март 1933 г.

Близо до Лион, Франция

Две седмици по-късно — 22:07

— Моля, извадете металните предмети от джобовете си. Ключове, монети, мобилни телефони, очила. Сложете ги в кутиите и после минете през детектора. Благодаря.

Шумната върволица се извиваше змиевидно като пред входа на увеселителен парк. Повечето пътници се връщаха от почивка, ако се съдеше по слънчевия загар, подминаваха охраната, спираха пред детектора за метал и рентгена и припряно изпразваха джобовете си.

Именно това отличаваше високия мъж от останалите. Не безупречният му черен костюм и високата права корава яка на свещеник сред морето от пъстри тениски и сандали, а фактът, че много преди изхода той внимателно отдели металните предмети в едната си ръка.

Пазачите не забелязаха това. Летището наскоро беше ремонтирано, изтръгнато от невзрачността от предприемчива евтина въздушна линия и прекръстено на името на големия град, намиращ се на петдесетина километра на север. Затова го беше избрал. Охраната не беше така затегната като на някое от главните летища и качеството на персонала не беше толкова високо. Беше го правил и преди, когато трябваше да се измъкне незабелязано от някоя страна.

Усмихна се на пазача и внимателно сложи малка купчина дребни монети и няколко ключа в сивата пластмасова кутия, поставена в края на детектора. Достатъчно, за да изглеждат нормално. След това мина през скенера, който силно изпиука. Както знаеше, че ще стане.

— Имате ли други метални предмети, отче? — попита пазачът и му направи знак отново да мине през детектора.

Мъжът потупа джобовете си и поклати глава.

— Не.

— Добре. Минете пак през машината.

Човекът се подчини, но скенерът отново изпиука.

— Моля, застанете тук, отче. Разкрачете се. Благодаря. — Пазачът прокара ръчен скенер по черния му костюм. Уредът изпищя силно, когато се доближи до ръкавицата на дясната му ръка. — Може ли да видя? — подозрително попита пазачът.

— О, да, разбира се. — Свещеникът поклати глава. — Колко глупаво от моя страна. Минаха толкова години, а все забравям.

Беше обмислил внимателно тази част. Най-важното беше да направи да изглежда така, сякаш е сакат от години. Нараняването не трябваше да изглежда скорошно, защото можеше да забележат.

— Какво забравяте?

— Ръката ми — отвърна мъжът, свали ръкавицата и показа розова протеза.

Няколко момичета на опашката зад него се изкикотиха.

— Извинявайте, отче — рече пазачът и се изчерви, очевидно смутен от смеха им.

— Не, съвсем не. Аз съм виновен. Непрекъснато ми се случва. Трябва най-после да го запомня.

— Благодаря, отче. Съжалявам. Къде отивате?

— В Женева.

— Е, поне самолетът ще излети навреме. Напоследък има много забавяния заради допълнителните проверки.

— Не бързам — отвърна свещеникът и взе монетите и ключовете си. — Повярвайте ми, имам да мисля за много неща.

— Приятно пътуване.

— Господ да ви благослови, синко — рече Касий.

Пазачът се вторачи в едноръкия мъж, който влезе в залата за заминаващи пътници, и по навик се прекръсти.

Край