Лорънс О'Брайън
Истанбулска загадка (50)

50

Момчето бе едва на дванадесет, но баща му реши да го доведе. Синът щеше да продължи в университета. Вече показа голям талант. А това щеше да бъде най-голямата демонстрация на мюсюлмани във Великобритания. Тяхното време идваше. Това бе моментът, когато англичаните щяха да се стреснат и да започнат да внимават. Времето на сенките и гетата приключваше.

Къщата им се намираше само на десет минути пеша от станция „Тотнъм Хейл“. Маршрут, който момчето познаваше добре.

Щом влязоха в станцията, момчето видя купчина „Ивнинг Стандарт“ върху мръсния под, облицован със сиви плочки. Баща му се наведе да вземе един.

Момчето видя заглавието. Изпълваше първата страница:

НОВА ЧУМА В ИСТАНБУЛ

Отдолу се виждаше снимка на брадат мъж. Приличаше на снимка за паспорт. Момчето прочете историята, поглеждайки над ръката на баща си.

Двама души бяха починали от чумата в Истанбул през последните двадесет и четири часа. Стотици други бяха поставени под карантина. Чумата бе класифицирана като преносима по въздушно-капков път. Не се поддавала на никое от нормалните лечения, включително и на силните антибиотици. Световната здравна организация изпращаше екип в Истанбул.

Бащата изпъшка и пъхна вестника под мишницата си. Пред входа показаха електронните си карти. Щом се качиха във влака, момчето забеляза, че много хора държат в ръцете си „Ивнинг Стандарт“.

Добре беше да си в Лондон, далеч от такива кошмари.