Лорънс О'Брайън
Истанбулска загадка (63)

Един ден в стария Истанбул

Преди да посетя този град за пръв път — преди около двадесет години — си представях Истанбул като мрачен сив мегаполис, но се сблъсках с нещо удивително. Особено старият Истанбул беше като откровение. Древните му византийски и османски забележителности, красотата им, силата и историческата им значимост ме поразиха още тогава. Така е и до днес. „Истанбулска загадка“ е рожба на удивлението ми от красотата на Истанбул.

Преди да решите да прекарате един ден в стария Истанбул, а там има много модерни места и търговски центрове, които да ви ангажират за един по-дълъг престой, моля да обмислите внимателно сезона за пътуването си. Аз мога да оцелея средно при 29 градуса по Целзий средни максимални температури през август, но вие ще се чувствате по-приятно, ако отидете през октомври при 20 градуса средна максимална температура или през някой от междинните месеци.

Ако хотелът ви е обърнат към Златния рог или към Босфора и разполага с ресторант и гледка към тях, един добър начин за започване на деня в стария Истанбул е със спокойна закуска и изглед, на който са се наслаждавали османските султани и византийските императори. Винаги съм обичал закуските в Истанбул. Цвърчащите пържени колбаси, асортиментът от бели сирена, сладките конфитюри и мекият хляб стигат, за да ме задържат на масата много по-дълго, отколкото трябва. Така че не бързайте със закуската, насладете й се.

Ако искате да направите това, струва си да имате предвид следните хотели. Първо, в по-скъпия район, хотел „Нена“ на улица „Клодфарер“ ([email protected], за около 250 паунда на вечер) — великолепен бутиков хотел, от който можете да стигнете пеша до историческите забележителности. Хотел „Нена“ предлага отличен открит бюфет за закуска на терасата и стаи с климатик и безплатен интернет. В по-евтиния край се намира хотел „Стар Холидей“ на улица „Диванйолу“ ([email protected], за около 75 паунда на вечер) — в същия район, който предлага закуска на терасата (пред Синята джамия) и стаи с климатик.

Ако вашият хотел е в Султанахмет — старата част на Истанбул, където се намират споменатите по-горе хотели, ивицата земя, на която Константин е създал своя нов Рим, няма да сте далеч от „Света София“, следващата ни спирка. В продължение на хиляда години „Света София“ е била най-голямата християнска катедрала в света. Отворена е от 9 до 16,30 ч. с почивен ден понеделник.

Сградата е открита с пищна церемония от римския император Юстиниан Велики на 27 декември 536 година. „Света София“ е характерна с несравнимия си кръгъл купол. При построяването й никъде по света не съществувала подобна конструкция, дори на четвърт от нейните размери. В продължение на много векове блестящите й мозайки и несравнимите й размери се смятали за чудо.

Куполът на „Света София“ е с диаметър от тридесет метра. Великолепният интериор на купола украсява корицата на „Истанбулска загадка“. Куполът е подкрепен от четиридесет каменни подпори. Четиридесет прозореца между най-долните части на тези подпори придават на купола усещането за светлина, за свобода.

В действителност сградата е била гръцката православна Ватикана през по-голямата част от периода между 536 и 1453 г., католическа катедрала по време на Латинската империя от 1204 до 1261 г. и велика джамия, седалище на Сунитския ислямски халифат от 1453 до 1935 г., когато Ататюрк и турският парламент превръщат „Света София“ в музей. Никоя друга сграда няма такава знаменита история.

Ако отидете там рано сутринта, ще избегнете двадесетминутната опашка за входен билет, с която аз се сблъсках при последното си посещение по обед. Входната такса е скромна. Не обърнах внимание на офертите за обиколка с екскурзовод, с които ме засипаха, докато чаках. Това бе през лятото на 2011 година. Когато най-накрая влезете вътре, спрете в нартиката — дългия външен входен коридор. Там ще видите съвременни стенни панели, описващи на много езици историята на „Света София“, включително и детайли за безпрецедентното й превръщане в музей.

След това се насладете на удивителния кораб и на красивия интериор на купола високо горе. Потърсете мозайките — повечето от най-добрите, създавани някога, са тук, насладете се и на гледката от горната галерия. Почти можете да се изгубите в „Света София“. Носете си вода и добър пътеводител.

Преди обяд можете да вмъкнете и едно бързо посещение в „Света Ирина“, която е наблизо. „Света Ирина“ се намира във външния двор на Топкапъ сарай, който също можете да посетите. В „Света Ирина“ и в Топкапъ сарай се влиза през величествена порта в задната част на „Света София“. Тази порта води в подобния на парк външен двор на Топкапъ сарай — двореца на османските султани до 1853 година. В Топкапъ сарай има достатъчно интересни експонати, които да запълнят още цял един ден. Ако се интересувате от харемите, съкровищата и реликвите на Мохамед, не пропускайте Топкапъ сарай.

Друго интересно място във външния двор на Топкапъ сарай е Археологическият музей. Той показва превъзходна колекция от гръцки и римски скулптури, артефакти и гробници, стигащи назад до създаването на първите селища в този район.

„Света Ирина“, която присъства в „Истанбулска загадка“, е отворена за публика по време на извънредните вечерни концерти. Нямам представа защо е така. Интериорът би заинтересувал мнозина. Според мен фактът, че стените й не притежават величието на „Света София“, само може да засили интереса. Тя е една от малкото православни църкви, която не е била превърната в джамия от Мехмед Завоевателя, когато градът най-накрая е бил превзет от османците през 1453 година.

Великолепните външни стени на „Света Ирина“, удивителните открити руини в южната й страна и самото й величие бяха достатъчни, за да ме привлекат за двадесет минути последния път, когато бях там.

Идва време за обяд. Горещи кюфтета, вкусни салати и натурален лимонов сок — всички те имат своите отчетливи гласове в Истанбул. Ако бюджетът ви го позволява, може да посетите близкото кафене с покривна тераса, може би кръчмата „Султан“ ([email protected]) през трамвайните релси срещу „Света София“ (в началото на улица „Диванйолу“). Гледката от ресторанта върху покривната тераса е вълнуваща. Ако бюджетът ви притиска, можете да отидете там за едно следобедно кафе, а да обядвате в някой от другите туристически ресторанти наблизо. „Дой-Дой“ — ресторант недалеч от „Света София“ на „Сифа Хамам Сок“ ([email protected]), има покривна тераса, оживена атмосфера и ястия на разумни цени.

В следобеда можете да изминете няколкостотин метра до близкия римски хиподрум — най-големия, строен някога. Намира се директно пред „Света София“. Именно там всеотдайните градски фракции са подкрепяли белите или сините (ако си аристократ или земевладелец), червените или зелените (ако си занаятчия или търговец). Онези хора са прототипите на днешните футболни хулигани.

В началото на януари 532 година на хиподрума започнали безредиците Ника. Били организирани от конкурентните цветове. След пет дни половин Константинопол бил опожарен, включително и старата църква „Света София“. По онова време градските стени на Константинопол опасвали триста квадратни километра, докато в стените на Флоренция били оградени само пет.

Размириците се разразили отчасти заради това, че хиподрумът бил отдушник за хорските страсти. Някои фракции получили подкрепа от аристократични фамилии, които смятали, че техните претенции за трона са по-основателни от тези на Юстиниан. Говори се, че съпругата на Юстиниан, императрица Теодора, го убедила да се изправи срещу бунтовниците. В „Истанбулска загадка“ можете да прочетете за Теодора.

След седмица на нестабилност портите на хиподрума били затворени и Велизарий, генерал на Юстиниан, изклал 30 000 бунтовници в кървавото потушаване на бунта. След това „Света София“ била построена отново във формата, в която я виждаме и до днес.

На хиподрума обаче ще забележите само състезателната писта и някои големи предмети от централната му част, обелиск от Древен Египет, колоната със змията от Делфи и Колоната на Константин. Смята се, че те все още се намират на първоначалните си места от времето, когато хиподрумът се използвал за състезания с колесници.

Продължете по-нататък и ще намерите Музея на мозайките зад невероятната Синя джамия с шестте й красиви минарета и 20 000 сини фаянсови плочки от Изник.

Музеят на мозайките се намира под търговска колонада в типичен османски стил. В него се съхраняват оригинални мозайки от римския императорски дворец, който заемал по-голямата част от мястото и бил седалище на онова, което днес наричаме Византийската империя, докато градът не бил опустошен от венецианците и кръстоносците по време на Четвъртия кръстоносен поход през 1204 година. Самите византийци обаче никога не са се наричали така. Те се смятали за граждани на Римската империя.

Императорският дворец си имал свое пристанище — Буколеон, величествени стълбища, павилиони, градини, кули и дворове, простиращи се върху този първи хълм на Истанбул, обърнат към входа от Мраморно море в Босфора. Този дворцов комплекс бил чудото на средновековния свят. Имало отделни дворци за императрицата, чиито стени били покрити с пурпурен мрамор, донесен от Рим, както и за роднините и любимците на императора.

Пътят от Музея на мозайките обратно до „Света София“ е кратък, а оттам разрастващата се градска трамвайна и метро мрежа може да ви откара до вашия хотел или до други части на града, включително до Капалъ чаршъ, до кулата Галата, до площад „Таксим“ и до ултрамодерните търговски центрове, осеяли Истанбул. Ако приключите деня си в някой от хотелите или ресторантите, които ви препоръчах, ще се насладите на някои от най-добрите ястия в Европа в ефектна обстановка, несравнима с никоя друга по света.

Скоро край „Света София“ се очаква да бъдат открити още древни обекти.

Константин Велики създал тук един необикновен град. Той оцелял след обсади, чума, превземане и глад, докато османците създали новата си империя, поемайки наследството му. Сега тук се издига модерен републикански град, най-големият в Европа, с население, което бързо наближава 14 милиона.

И накрая, внимавайте, както във всички градове, да не ходите нощем по тъмните улички. И не тръгвайте с уличните измамници, които се опитват да ви заведат в някой бар или магазин. Просто си вървете. Прекалено скъпите напитки са нещо обичайно в нощните клубове. Внимавайте за джебчии на претъпканите места.

Наистина се надявам да се насладите на своя ден в стария Истанбул. Пишете ми как сте прекарали на: [email protected].