Лорънс О'Брайън
Истанбулска загадка (37)

37

Отвън първокласният хотел „Сейнт Джордж“ на Парк Лейн в Централен Лондон приличаше на голяма елитна градска къща. Вътре обаче, след като успееш да преодолееш педантичния английски иконом и почтителните испански камериерки, се намираше раят за богаташите.

Щом гостът влезеше в самостоятелния си апартамент, той никога нямаше да види друг гост, освен ако сам не поискаше. Все едно да си имаш своя къща в „Мейфеър“ с плувен басейн, мраморно джакузи, балкон с балдахин, обърнат към частна градина, готвач, шофьор и лична масажистка — тайландка или шведка — всичко само за теб.

Арап Анак беше свикнал с подобни прости удоволствия. Пристигнал наскоро, той седеше сам в главната приемна на апартамента си и гледаше монтирания на стената плазмен телевизор.

Каналът — „Ал-Джазира“ на английски — показваше сцени от безредици. Той беше намалил звука.

Една забулена жена на екрана тичаше към камерата. По лицето й течеше кръв от дълбока рана в средата на челото й. Редица бунтовници с черни маски зад нея хвърляха камъни по далечен полицейски кордон.

Арап се отпусна в стола си. Всичко се развиваше точно по план — по-добре, отколкото можеше да очаква.

Безредиците и демонстрациите срещу атаките в джамиите в Лондон и Париж даваха желания ефект. Лесно можеш да раздухаш напрежението, ако знаеш как. И да разпалиш омразата, ако имаш точните връзки.

Чу се звънец. Арап стана, отиде до бюрото, вдигна електронния таблет, полагащ се към апартамента, и натисна един бутон.

На екрана изникна образ. Показваше коридора на хотела. Събличаха дългото синьо палто на един мъж. Икономът се обърна към камерата и се поклони.

— Гостът ви пристигна, сър. — Микрофонът, в който говореше, беше закачен на кабел, започващ от ухото и слизащ надолу по бузата му.

— Покани го.

Икономът кимна.

Арап се пресегна към тънкия лаптоп, оставен върху дълъг орехов шкаф. Чукна по екрана. Там светна образ: две лица едно до друго, снимки като за паспорт, на мъж и жена.

Образи на хора, които щяха да умрат скоро.

Щракна с пръсти над мишката. Образите на Изабел и Шон се увеличиха. Откриването на телата им можеше да мине незабелязано, след като петъчните събития достигнеха кулминацията си, но дори медиите да отразяха смъртта им, това щеше да е един чудесен сигнал.

Мирното съвместно съществуване вече не беше възможно. Бе нужна нова политика. И тя щеше да бъде приложена след промяната.