Лорънс О'Брайън
Истанбулска загадка (17)

17

Хенри се наведе към екрана. Познаваше британското посолство в Париж. Беше го посещавал веднъж на „Рю ду Фобург“, недалеч от „Шанз-Елизе“. Фасадата му — в натруфения стил от Втората френска империя, изпълваше екрана, заедно с демонстрантите около него.

По-голямата част от тълпата просто скандираше или размахваше плакати и ислямистки знамена, но имаше и малка група хора, които хвърляха бутилки и консервени кутии. Нападението срещу джамията в Лондон беше описано в ислямистките онлайн форуми като атака срещу правото им да изповядват религията си. Но реакцията в цяла Европа стигна много по-далеч от очакваното. Защо? — бе големият въпрос. Кой раздухваше тези въглени?

Сержант Хенри Моулъм се нуждаеше от отговор. Другият екран на бюрото му показваше образ пред „Свети Павел“, където две от мишените му бяха проследени от камери. Като че ли разузнаваха района.

Беше се прехвърлил към сцената в Париж чак когато прозвуча сигнал, че ситуацията там ескалира. Сега искаше да се съсредоточи върху образите от „Свети Павел“ — директната му юрисдикция. Знаеше, че лицата от тълпата в Париж ще бъдат заснети и пуснати в базата данни. Образите на малкия брой подстрекатели щяха да са на разположение в петък, ако някой от тях се появеше в Лондон.

Ударни полицейски отряди щяха да заловят опасните още преди да са стигнали до „Свети Павел“. Надяваше се да го направят, докато те не са излезли от къщите си, ако към образите пристигнеше и информация за адресите им. После можеха да проследят всичките им връзки — в мрежата и извън нея — и да потърсят нужните отговори.

Червената лампа за тревога премигна отново. Той се прехвърли към образите от Париж. В елегантните гравирани врати на посолството се удряха коктейли „Молотов“. Бензинът избухваше в яркочервени пламъци. Това беше организирано. Човек не взема бензин със себе си ей така, за всеки случай. Някой подклаждаше събитията…

И трябваше да го спрат. Моментът не беше подходящ за подобни сцени…