Лорънс О'Брайън
Истанбулска загадка (3)

3

Двама мъже се взираха в екрана на лаптоп в мазето на една вила, собственост на Британското консулство. Тя се намираше в богатото предградие на Истанбул Левент.

Страстни стенания изпълваха помещението. На екрана едрогърда блондинка се тресеше върху мършав тъмнокож възрастен мъж. Леглото им, в хотел край площад „Таксим“, където бе отседнал иранският биолог, скърцаше като повредена врата на движещ се влак.

Един мъж на тази възраст със сигурност бе престанал да се замисля защо една толкова млада и красива жена се интересува от него.

Когато биологът изстена облекчено, блондинката се отдръпна от него. Лицето му в този миг представляваше незабравима гледка. Мъжът пред лаптопа щракна с мишката. За миг се появи застинал образ, а после прелетя до долния ъгъл на екрана. Питър Фицджералд доволно потупа колегата си по рамото.

— Това трябва да ти е достатъчно, за да го завербуваш — заключи той. — Шефовете му в Иран не биха му го простили.

Питър се намръщи и отиде до принтера. Машината забръмча. Щеше да стане по-лесно, отколкото си мислеше. Но дали бяха действали достатъчно бързо? Иранецът беше пристигнал в Истанбул още преди две седмици…