Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Стив Вейл (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Agent X, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2010)
Корекция и форматиране
asayva (2017)

Издание:

Автор: Ноа Бойд

Заглавие: Шпиони за продан

Преводач: Емилия Карастойчева

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: Ера

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: американска (не е указано)

Печатница: Експертпринт ЕООД

Излязла от печат: 02.05.2011

Редактор: Евгения Мирева

ISBN: 978-954-389-129-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8096

История

  1. — Добавяне

38.

Беше полунощ, а Кейт не успяваше да заспи. Беше изминал ден и половина, откакто скочи от колата на Вейл. Стана и си отвори бутилка вино. Включи телевизора. Прехвърли каналите и откри испанска сапунена опера, от която не разбираше нито дума — съвършен начин да се поразсее, понеже се налагаше да съсредоточи цялото си внимание върху изразителните лица на актьорите, за да разгадае взаимоотношенията между героите. След няколко разгорещени спора между две сестри и с помощта на бутилка вино тя най-сетне задряма във фотьойла.

Събуди се рано, но отиде в Централата едва късно следобед. Остана у дома, потънала в мисли за Вейл и думите му. Случаят „Калкулус“ беше приключил и всички изчезнали бяха намерени — или щяха да бъдат, след като изготвеха ДНК тестовете на телата от кладенеца. Тя свърши малко домакинска работа, почисти килимите, които не се нуждаеха от прахосмукачка, и поплеви в градината.

Накрая пристигна в кабинета си и включи компютъра. Времето за самосъжаление беше изтекло. Трябваше да се заеме със задачите в Бюрото. Провери си пощата, препълнена с обичайната бюрократична лавина от безсмислени паметни записки и директиви. Забеляза обаче и един непознат адрес. Писмото беше озаглавено просто „Една услуга“. Отвори го и прочете:

„Кейт, оставям пистолета и значката на Шестнайсета улица. Плюс още това-онова, ако не възразяваш. Провери също www.americanbusinessnews.com.

Стан“.

Усмихна се, прочитайки подписа.

По бузата й се стече сълза. Беше рискувал живота си, за да я спаси, а тя продължаваше да го товари с очаквания — прекалено много очаквания. Вместо да се опита да прозре гледната му точка, избухваше по-бързо дори от него. Може би дълбоко в себе си се страхуваше да поема рискове — същото, в което бе обвинила него. Почуди се дали не е във Вашингтон. Съобщението беше изпратено в пет и четиринайсет сутринта. Доколкото го познаваше, сигурно го беше изпратил минута преди да захлопне вратата. Прииска й се да се втурне натам и да провери, но имаше събрание късно следобед. Само заради него беше дошла на работа. Може би наистина бе настъпил моментът да продължи напред.

Отвори сайта и семплото му оформление я заинтригува. Понеже й го беше изпратил Вейл, предположи, че крие нещо повече от очевидното. Сигурно беше част от допълнителното „това-онова“. Нещо я очакваше на Шестнайсета улица. Взе си куфарчето и тръгна към гаража.

* * *

Минаваше пет и половина и вече се беше стъмнило, когато влезе в къщата. Алармената система се оказа включена, следователно Вейл го нямаше. Набра кода и се качи в работната стая. Значката на Вейл и глокът му лежаха върху бюрото пред компютъра. Погледна в стаята, която му служеше като спалня, и откри, че един от куфарите му още е там. Отвори го и видя зимните му дрехи. Правилно, напомни си, нали беше заминал за Флорида.

Върна се в работната стая и забеляза, че компютърът работи. Включи монитора. Появи се уебстраницата на „Америкън Бизнес Нюз“. С тази разлика, че прозорчетата за потребителско име и парола бяха попълнени. Натисна предпазливо „Регистрация“. Видя списъка с имена и едва не падна от стола. Веднага зърна името на Радки и разбра всичко. Вейл беше извадил последния заек от шапката си, а посланието му изглеждаше очевидно — поверяваше й безпрецедентна находка с контраразузнавателна информация.

Разпечата списъка и взе пистолета и значката му. Озърна се за последно и забеляза нов надпис върху стената: Шестото „защо“: „Защо агентът от ЦРУ Релик се е срещнал с Калкулус три пъти на едно и също място за толкова кратко време, макар да е подозирал, че Бюрото го следи?“.

Какво ли означаваше това? Означаваше ли изобщо нещо? Дали не беше реторичен или хипотетичен въпрос, който Вейл беше написал само за себе си? Или й отправяше лаконично послание, за да й покаже, че без него не биха могли да дешифрират случая?

Ако съдържаше скрит смисъл, Кейт нямаше да позволи да се отнася снизходително с нея. Тя застана пред стената и заоглежда маршрута на Калкулус, стараейки се да открие отговора на шестото „защо“.

Два часа си води бележки и сверява дати и места. Записваше идеите си и гневно ги задраскваше, когато нови факти ги опровергаваха. Приключи с извода, че последният въпрос на Вейл няма отговор или поне тя не може да го открие. Погледна към списъка в ръката си и реши, че сега той е на първо място.

 

 

Агентът от ЦРУ влезе в бара на летището и забеляза мъжа, когото търсеше.

— Вейл?

Вейл го изгледа от главата до петите.

— Седни.

Агентът извади значката си и му я показа.

— Къде е?

— Искаш ли да пийнеш нещо?

— Искам списъка с европейските източници, откраднат от Релик. Затова се обади, нали?

— Не съм споменавал и дума, че ще ви го дам.

— Колко?

— Представям си каква паника цари в момента в Лангли. Сигурно е безценен.

— Защо тогава оставам с усещането, че ще поставиш цена?

— Радвам се, че не са ми изпратили идиот.

— Откъде да знам, че е у теб?

— Действително ли държиш да го прочета, за да ти го докажа с имена? Защо ще твърдя, че е у мен и ще рискувам да ме арестуват, ако не е така?

— Май трябва наистина да те задържим, за да приключим въпроса.

— Тогава ще използвам списъка, за да изляза на свобода и да получа каквото искам. Не предпочиташ ли просто да ме изслушаш?

 

 

Кейт почука на вратата на Джон Каликс. Когато й отвори, тя се извини:

— Съжалявам, че те безпокоя у дома, Джон, но Вейл е открил цял списък с къртици. И понеже засяга отдела ти, исках да ти го покажа незабавно.

— Нима? Заповядай вътре.

Тя влезе в дневната и седна на стол до прозореца.

— Ще пийнеш ли нещо?

— Не бих възразила. Уиски и вода, ако имаш.

След няколко минути Каликс й донесе чаша и седна на стола срещу нея. Тя отпи глътка и с драматичен жест плъзна към него списъка по масичката за кафе.

Каликс отвори чекмедже и извади очила.

— Уха! — възкликна. — И откъде знаем, че са шпиони?

Тя му обясни за уебсайта и му посочи името на Радки.

— Да, разбира се, колко глупаво от моя страна! — Той продължи да чете. — Леле! Отваря ни се работа за години напред. Къде е Стив?

— Гмурка се във Флорида, мисля. Предаде документите си, така че е приключил със случая. Сигурно няма да го видим повече. Поне аз няма да го видя.

— Защо? Стори ми се, че ви свързва не само работата?

— За кратко. Но явно не е било писано. Оставил е списъка и инвентара на Бюрото и е напуснал сградата.

— Без обяснения, без сбогуване?

— Обсъждахме недостатъците си и малко се поразпалихме — усмихна се тъжно тя. — Оставил е само един надпис върху стената. Шестото „защо“.

— Моля?

Възможно най-кратко Кейт му обясни системата на японския изобретател за достигане до сърцевината на проблемите и как са я използвали, за да разкрият ролята на Литовския шахматен клуб в шпионската афера.

— Нарича се „Петте защо“. В този случай, предполагам, Вейл е решил, че са шест.

— Как го е формулирал?

— „Защо агентът от ЦРУ Релик се е срещал три пъти с Калкулус на едно и също място през толкова кратко време, макар да е подозирал, че Бюрото го следи?“.

— Интересен въпрос. Може би Калкулус го е посещавал, за да се увери, че не оставя следи, изобличаващи Релик.

— Скромният ми опит в контраразузнаването говори точно обратното. Освен това разкрихме Релик чрез телефона, който е използвал, за да контактува с Калкулус. Нищо не е налагало да се срещат. Колкото по-често се виждаш с чуждестранния агент, толкова по-голяма е вероятността да те разкрият. Не мислиш ли?

— Да, права си, предполагам. Май се опитвах да изиграя ролята на адвокат на дявола. Дали Вейл наистина поставя въпрос, или те взема на подбив? — изкикоти се Каликс. — Не е тайна колко обича началството. От думите ти заключавам, че в момента те възприема така.

— Първо и аз реших така. Но когато се качих в колата и потеглих, въпросът ми се стори съвсем обоснован. Ако се замислиш, защо, наистина, руснаците не са се страхували да не ги разкрият? Срещали са се три пъти близо до централата на ЦРУ в един и същи парк. Почти по график. Нали така успя да стесниш кръга на заподозрените до деветимата агенти, чиито снимки ми показа?

— Да, предполагам…

— Изглежда сякаш са искали да изобличим Релик.

— Какво печелят от това? — попита Каликс. — Защо ще се отказват от толкова високопоставен източник?

— Може би задаваш истинския, шести въпрос. Копията на документите, открити в къщата на Релик, показват, че информацията от него е пресъхнала преди година-две. Елиминирането на Релик променя само едно — отстраняват Бил Лангстън от поста директор на контраразузнавателния отдел, защото не е успял да разкрие връзката между Релик и руския агент Николай Гулин.

— Каква полза извличат руснаците? Лангстън не им беше обявил война на живот и смърт.

Кейт се засмя и в любопитния й досега тон прозвучаха обвинителни нотки:

— Съгласен ли си, че началникът на контраразузнавателния отдел разполага с по-неограничен достъп до секретна информация от заместника си?

Каликс си свали очилата и ги остави върху масичката. Отвори пак чекмеджето и извади малък сребрист пистолет. Насочи го към нея.

— Браво, Кейт! Доведе ме право до целта.

Тя застина.

— Значи причината е да те издигнат на върха на разузнавателната верига?

— Съжалявам, че се наложи да те пратя в затвора, но трябваше да те спася и същевременно да покажа, че в дъното стои некомпетентността на Лангстън. Нищо лично, Кейт. Просто така излязох герой и следователно — логичен наследник на поста.

— И планът включваше да убиеш един от литовците, за да спасиш Вейл?

— За жалост Вейл се спаси сам. Мъжът зад фалшивото огледало трябваше да го убие, а аз да застрелям другия. После да разменим оръжията, за да изглежда, че съм елиминирал убиеца на Вейл. Стоях отвън и предположих, че са убили Вейл при първата престрелка. Просто стрелях по втория литовец. Влязох и се оказа, че и двамата са мъртви.

— Литовците са се съгласили да жертват един от своите, за да те превърнат в герой?

— Това беше човекът, който се опита да те убие в гаража със запалената ти кола. Казал на Зогас, който чакал отвън, че си мъртва. Алекс мрази посредствеността и някой трябваше да понесе отговорността. Той замисли целия гамбит с Калкулус. Доста изобретателен план.

— Само че приключи злополучно — констатира Кейт.

— Да, явно Алекс не е бил чак такъв умник, за какъвто се смяташе. Но беше добър бизнесмен и използваше всяка разкрила се възможност. Понеже Бюрото ги наблюдаваше все по-изкъсо, руските агенти почти не съумяваха да вербуват шпиони. Зогас го вършеше вместо тях. Смяташе, че руснаците ще му останат доживотни клиенти. За в бъдеще планирахме да „разкривам“ непродуктивните му двойни агенти, за да жъна слава. Което на свой ред щеше да ми предоставя достъп до все повече информация — не само в Бюрото, но и в другите агенции. Щях да стана истински американски герой.

— Ами Сандра Бостън? Как разбра, че проверява Литовския шахматен клуб? — попита Кейт.

— Всяка сутрин преглеждах компютърната система на Бюрото да видя дали някой не проучва Литовския шахматен клуб или къртиците, от които са готови да се лишат. Или мен самия. Когато поиска информация за Лонгмедоу, разбрахме, че трябва да я отстраним.

— Ами мъжът в чикагския тунел?

— Знаеше, че Вейл ще дойде, защото ме помоли да преведа парите в сметката. Стив ни беше трън в очите. Наредихме на човека в Чикаго да го отстрани. Беше уведомен, че траншът няма да пристигне. Щом Вейл го уби, аз информирах Зогас и той замисли засадата, която да ме превърне в герой. Зогас беше ненадминат в съставянето на резервни планове. Той организира и уловката с телефонния номер на ЦРУ, която да ви отведе до Релик. Аз предложих идеята, че руснаците защитават агент от ЦРУ. Ако Вейл не разкриеше тримата шпиони между Калкулус и Релик, аз щях да се намеся. Знаех за видеозаписа с Гулин и Релик и че Лангстън не проумява значимостта му. Знаех също, че познаваш Релик. Останалите осем снимки бяха на мъже, които със сигурност не беше виждала и следователно нямаше как да не забележиш Релик. Забавното е, че Релик нямаше представа как сме те натопили, за да го защитим. В крайна сметка реши, че правителството просто го е разкрило.

— Защо не убихте Лонгмедоу, след като го чухме на записа?

— Зогас държеше да извлича изгода от всяка смърт. Лонгмедоу работеше във военновъздушните сили и беше технически грамотен. Бихме могли да го използваме по-нататък. Нямаше смисъл да го убиваме, след като го пропуснахте. Винаги знаех къде сте с Вейл, благодарение на проследяващото устройство в колата му. Аз го следях.

— Така си го открил в мерилендския парк, където намери флашката.

— Да.

— Ами ти? Защо го правеше? От идеализъм? Не, причината винаги е друга, нали? Искаше да надхитриш всички останали?

— Отчасти, но всъщност заради един милион долара годишно, освободени от данъци.

— А сега?

— Ще трябва да замина. В Русия ще се погрижат за мен — не е кой знае какво, но поне няма да прекарам живота си в затвора. Освен това ме очакват три милиона долара в руска банка.

— По-скоро те очаква смърт.

— Налага се да предложиш повече, Кейт, за да ме придумаш да се предам. Всъщност пазаренето е излишно, понеже аз държа пистолета. Но един въпрос не ми дава мира — как Вейл е успял да открие кода за уебсайта? Със Зогас използваме различни пароли, но и двете съдържат двайсет и четири цифри. Руснаците твърдяха, че са непробиваеми. Възможните комбинации са осемдесет милиона. И всеки месец променят кода.

— Нямам представа, но сигурно Вейл е такъв — един на осемдесет милиона.

— Жалко, че този път не е наоколо да те спаси.

— Как смяташ да постъпиш, Джон?

— Нали не си въобразяваше, че ще ти обясня всичко от игла до конец и ще те оставя жива?

— Тогава ти нося лоша новина. — Тя разкопча двете горни копчета на ризата си и му показа миниатюрен микрофон, скрит под сутиена й.

Каликс стисна по-здраво пистолета.

— Откъде да знам, че не блъфираш?

— Защо според теб седнах до прозорците? Отвън е разположен отряд за бързо реагиране. Снайперистът те държи на мушка.

Каликс се усмихна предпазливо.

— Понаучила си това-онова от Вейл. Прилича ми на неговите блъфове.

— Възможно е.

— Сигурно сте договорили парола, с която да му дадеш знак да стреля. Каква е?

— Помисли малко. Ако я изрека, ще умреш.

Каликс помълча няколко секунди.

— Кейт, един от нас няма да излезе жив оттук. Ако блъфираш, ще се простиш с живота си. Ако ли не… е, не искам да гния в затвора до края на дните си. Да чуем думата и да разберем кой печели.

Той вдигна пистолета и се прицели по-добре.

— Думата е…

Тя замлъкна, а в очите й се изписа безпокойство.

След малко Каликс се обади:

— Значи наистина блъфираш!

Отмести ударника.

— Джон Каликс е Агент Хикс.

Прозорецът експлодира, а куршумът уцели Каликс точно над ухото и го прекатури върху пода.