Ноа Бойд
Шпиони за продан (33)

32.

Несигурна накъде отиват — и несигурна дали я интересува — Кейт докосна леко устните му.

Ненадейно входната врата долу се отвори. Тя отдръпна лице и с неволно одрезгавял глас каза:

— Люк е.

— Кой е Люк?

Кейт склони глава върху гърдите му.

— Не помня…

Понечи да се отдръпне, но Вейл поднесе ръката й към устните си и я целуна нежно.

— Кой идиот му даде ключ?

Бърсоу влезе и веднага усети, че е улучил неподходящ момент.

— Аз… хмм… забравих нещо в колата — дипломатично отбеляза той. — Връщам се след малко.

— Няма проблем, Люк. Посдърпахме се, но вече се сдобрихме — успокои го шеговито Кейт.

Бърсоу забеляза новите ръкописни надписи по стената и приближи да ги прочете.

— Един ли е отговорът и на петте въпроса?

— Смятаме, че Литовският шахматен клуб набира източници за руснаците. Понякога изнудват набелязаните жертви.

Бърсоу препрочете въпросите и сбитите завоалирани отговори на Вейл.

След минута каза:

— Впечатлен съм. Това отговаря логично на всички въпроси.

Вейл се обърна към Кейт:

— Сигурно сме прави, философите се заклеват в живота си никога да не се съгласяват с категорични заключения.

— Предизвикателството също го доказва, предполагам? — попита Бърсоу.

— Това се опитваме да разберем.

— Мислиш ли, че са опипвали почвата със Сандра? — попита Бърсоу.

— Трудно ми е да кажа, но според мен са открили, че проучва Лонгмедоу. Изтекло е отнякъде. Може би и тя като нас е забелязала обажданията до автомивките, започнала е да проверява бизнеса на Зогас и той е научил. Нищо чудно никога да не разберем. Ако са се свързали с нея, вероятно са й предложи пари да си мълчи. Сигурно лесно са разузнали колко е задлъжняла. Ако е отхвърлила предложението им, единствената им възможност е била да я елиминират наред с компютърните й файлове.

Бърсоу се обърна към тях. Макар да се опитваше да го потисне, гневът се изписваше ясно по лицето му.

— Значи просто си е вършила работата?

— Проблемът е, че е вършела повече от работата си. Не се безпокой, Люк, ще си уредим сметките с тях, обещавам ти. Но сега трябва да запазим хладнокръвие.

След няколко секунди Бърсоу кимна.

— Добре съм. — Отвори си куфарчето и извади купчина листове. — Проверих номерата и изскочиха само няколко съвпадения. — Усмихна се по-спокойно. — Но ми хрумна идея. Няколко номера бяха вписани на адреса на клуба. Помолих една позната в застрахователна компания да потърси всички превозни средства, регистрирани на този адрес през последните три години. — Подаде на Вейл лист с имена. — По азбучен ред от Алекс Зогас нататък. Общо осем.

Вейл прегледа списъка. Освен Алгис Баркус — мъжът със синини около очите — разпозна още едно име, което го заинтригува.

— Йонас Сакис — обърна Вейл листа, за да го види и Кейт. — Мъжът, който се опита да ме убие в Чикаго.

— Сред тях вероятно са и двамата, които простреляхте с Джон в Анандейл — каза Кейт.

— Значи остават петима.

— Какво ще правим сега? Ще следим клуба? — попита Бърсоу. — Не разполагаме с домашните им адреси.

— Те ще ни очакват там. Няма да дебнем пред клуба, но колата ми се нуждае от почистване. — Бърсоу го изгледа въпросително. — Зогас е собственик на автомивки. В автоматите за таксуване има пари. Нали не смяташ, че добрите предприемачи оставят пълни касите си през нощта?

— Ще дойда с теб.

— Ще облека нещо подходящо за наблюдение — каза Вейл. — Кейт, ще ни придружиш ли?

— Разузнаване? Имаш предвид аз да стоя нащрек, а ти да спиш? Колкото и неустоимо да звучи, предпочитам да се върна в Централата и да отхвърля още малко писмена работа. Нали ще ми се обадите, ако откриете нещо?

— Само ако предстои престрелка.

 

 

Откакто агентите от ФБР си бяха тръгнали, Алекс Зогас седеше умислен и рядко обелваше дума. Четиримата мъже знаеха, че трябва да си мълчат, когато изпадне в такова настроение. В момента играеше шах с Алгис Баркус и по разсеяния му вид Баркус се досещаше, че крои планове. Казал бе на агентите, че всички мъже в Литовския шахматен клуб са гросмайстори, но всъщност единственият гросмайстор беше той, а сега Баркус му оказваше равностойна съпротива. Това беше част от мисловния процес на Зогас. Стриктните правила на играта някак си му помагаха да разплита и да преподрежда и най-сложните проблеми. Най-после той се размърда в стола, насочвайки отново вниманието си към дъската. Почти веднага предприе дързък ход, изопна рамене и се усмихна самоуверено. Какъвто и проблем да го измъчваше, той беше разрешен, а Зогас си подсигуряваше победата.

Баркус се предаде след четири хода. Зогас стана и влезе в кабинета. Мъжете го чуха как трака по клавишите на компютъра. След няколко минути се върна и подаде на Баркус лист хартия с написан адрес.

— Девет часа. Чакай ме там.

Кимна на другия шахматист — Бернард Миндера — да го придружи. Нисък и широкоплещест, Миндера започна да събира фигурите си, доволен, че са го избрали.

 

 

Минаваше осем вечерта и температурата бе паднала значително под нулата. Вейл и Бърсоу седяха в колата, паркирана на безопасно разстояние от „Съншайн Кар Уош“ на Алекс Зогас.

— Човече, не мога да повярвам, че посред зима толкова хора мръзнат в студа да си мият колите! — възкликна Бърсоу.

— Бизнесът изглежда доходоносен.

Сребрист „Линкълн“ сви пред автомивката и паркира встрани — собственикът му очевидно не възнамеряваше да ползва услугите на автомивката. Двамата мъже видяха как добре облечен мъж слиза от него и вдигна реверите на палтото си.

— Това е Зогас — каза Вейл.

Имаше три колонки с моментни автомати. Зогас изпразни всичките и прибра парите в платнена торба.

— Съмнявах се, че ще дойде — призна Бърсоу, — но излезе прав, че няма да рискува да остави печалбата да пренощува тук.

Зогас се върна в колата и изчака пролука в движението.

— Надявам се да успееш да го проследиш незабелязано.

— Не смея да залагам срещу теб на храна, но този път нещо ми подсказва да ти предложа една вечеря, ако се проваля.

— Предусещам, че тази нощ съм обречен да се задоволя с ресторант за бързо хранене.

Линкълнът се вля в шосето и пое на север.

— Имаш ли представа накъде отива, Стив?

— Надявам се да ни отведе до дома си. Не разполагаме с никакви данни за него. Узнаем ли адреса, ще научим телефонния му номер и какво ли не още.

Проследиха го до втора автомивка и после потеглиха отново.

След третата Зогас паркира пред банка, но остана в колата.

— Сигурно брои парите и попълва депозитен ордер — предположи Бърсоу.

— Смятам, че открихме къде държи спестяванията си. И тази информация ще бъде интересна.

Най-сетне Зогас излезе от колата, отключи денонощния сейф и прибра парите. По обратния път си погледна часовника.

— Явно е планирал нещо. Минава осем и половина. Късничко е. Може би ще се заеме с шпионския си бизнес — каза Бърсоу.

— Няма ли да е прекрасно?

Линкълнът се вля отново в автомобилния поток. Бърсоу изчака няколко коли да се престроят между тях, преди да потегли в същото платно.

— Кара твърде бавно. Дали не подранява за някаква среща?

Почти двайсет минути пътуваха на югоизток, докато стигнаха Темпъл Хилс. Зогас паркира пред внушителен комплекс с апартаменти. Агентите проследиха как изключва двигателя и набира номер на мобилния си телефон.

— Как ти се струва, Стив?

— Нямам представа. Не бива да го изпускаме от поглед.

Зогас вече набираше втори номер. След минута остави телефона, запали колата и сви в обратната лента. Вейл и Бърсоу се спогледаха въпросително. Бърсоу обърна колата на ФБР и потегли на същата дистанция след Линкълна. Следваха го почти половин час към изискан квартал в Капитол Хайтс, където литовецът паркира в гараж за три автомобила и затвори вратата. Вейл си записа адреса.

— Вече знаем банката и домашния му адрес. Добра работа свършихме за една вечер — заяви Бърсоу.

Вейл обаче не отговори. Бърсоу го погледна. Приятелят му беше затворил очи с отметната назад глава. След малко Вейл се обади:

— Защо се отби в Темпъл Хилс да се обади по телефона?

— Сигурно не е искал да звъни от дома си, за да не засекат от коя сателитна антена е проведен разговорът. Знаеш как тези хора винаги надценяват възможностите ни.

— Може би — отвърна Вейл. Извади карта на Вашингтон и околностите. Проучва я известно време и продължи: — Знаеш ли какво се намира на по-малко от три километра от мястото, където спря в Темпъл Спрингс? Военновъздушната база „Андрюс“. Къде живее Лонгмедоу?

Бърсоу се протегна към задната седалка и взе куфарчето си. Разлисти папката и извади информацията за Лонгмедоу.

— Настоящият му адрес е в Камп Спрингс, Вирджиния.

Вейл се взря отново в картата.

— В съседство с базата е, на по-малко от километър, откъдето Зогас разговаря по телефона. Подписали са смъртната присъда на Лонгмедоу.