Ноа Бойд
Шпиони за продан (24)

23.

Когато Бърсоу потегли предпазливо по градските улици, Вейл попита Кейт:

— Някакви догадки за причините?

— Мисля, откакто ме задържаха. Нямам никаква представа.

— Дали не е свързано с ЦРУ?

— С ЦРУ? Защо с тях?

— Първо отговори на моя въпрос.

— Добре. Да видим… ЦРУ… Контактувала съм с ЦРУ само когато посредничех между Бюрото и Управлението. Ходех там почти всеки ден. Застоявах се всъщност повече в Лангли, отколкото в централата на ФБР. Но това съм ти го казвала.

— Някой да ти е създавал неприятности там? Нещо подозрително?

— Не, доколкото си спомням.

Вейл извади деветте снимки на служители в ЦРУ, които Каликс му беше донесъл, и й ги подаде.

— Познаваш ли някого?

Кейт ги прегледа бавно, изучавайки внимателно лицата. Знаеше, че служебните снимки — заради регламентираната поза и обичайното лошо качество — затрудняват разпознаването. Накрая отметна глава и извади едната.

— Само този. Майлс Релик. Беше един от хората, с които контактувах.

— Да си усетила нещо странно?

— Не. Мислиш, че е замесен в това?

Вейл й обясни как бяха открили защитения номер на ЦРУ, разказа й за трите посещения на Калкулус в Брин Мор Парк и как благодарение на точното време от графиките с Каликс бяха свели заподозрените до въпросните девет снимки.

— Трябва да си забелязала нещо или поне те смятат така.

— Не знам. Реликс не се набива в очи. Нищо особено.

— Няма смисъл да се задълбочаваш. Остави го да се повърти в подсъзнанието ти. Може да изплува нещо.

— Къде отиваме?

— Люк ни осигури убежище.

— Това не беше ли реплика на Бони и Клайд? — каза Кейт.

— Сестра ми е професор по история в Джорджтаунския университет, но сега е в творчески отпуск в Португалия — обясни Бърсоу. — Проучва региона. Апартаментът й се намира до колежа. Има кола. Аз отговарям и за апартамента, и за автомобила й. Връща се чак през май, когато ще води летен курс. Жилището има само една спалня, но е добре заредено с храна. А и тя е горе-долу с твоя размер, ако ти потрябват дрехи.

— Ами папките и информацията, която сме складирали в бившата наблюдателница? Няма ли да ни потрябват? — попита тя Вейл.

— В багажника са. Снимахме всичко по стените. Не знам дали ще те обявят за публично издирване — както и мен, предполагам, понеже бързо ще разберат кой ти е помогнал. Според мен обаче няма да разтръбят, че си избягала, след като така упорито отказваха да съобщят за ареста ти. Ласкър изведе Лангстън от града за няколко дни и остави Каликс да отговаря за контраразузнавателните операции в отдела. Тоест Бюрото няма да пусне много хрътки по петите ни. Люк също ще минава между капките известно време, защото ще започнат от Централата, ако решат да идентифицират тайнствения чернокож агент. Никой не знае, че сме приятели. Разполагаме с няколко дни, преди да ни погнат с пълни сили.

Бърсоу сви от Рок Крийк Паркуей към Пенсилвания Авеню, а после пое по Двайсет и осма улица. След три пресечки спря пред малък жилищен блок.

— Пристигнахме — обяви, слезе от колата и отвори багажника.

Щом влязоха в апартамента на сестра му, той остави кашона с документите върху масата в дневната и подаде ключовете на Вейл.

— Сега ти отговаряш за тях.

Посочи големия аквариум с няколко дузини тропически рибки, носещи се безразлично по водата, и продължи:

— Колата е пастелносин „фолксваген“ костенурка. Паркирана е в гаража. Пропускът е зад козирката.

— Къде отиваш?

— Първо вкъщи, а после в службата. Надявам се да си прав, че няма да ме търсят. Ще се повъртя там да видя дали са вдигнали тревога за вас двамата и ще се върна да ви помагам.

— Благодаря, Люк — каза Кейт и го целуна по бузата.

Вейл го изпрати до вратата.

— С код за достъп ли е телефонният секретар на сестра ти?

— Добра идея. Ще си оставяме съобщения, ако решите да излезете. Кодът е 777.

— Ще позвъня на Каликс и ще му докладвам какво каза Кейт за снимките. Изглежда Майлс Релик е най-добрият ни залог, но нямам представа откъде да започнем. Не можем да го поставим под наблюдение, нито да го подслушваме или да проверим финансовото му състояние. Никак не е лесно да си беглец.

— Сигурен съм, че ще измислиш нещо. Особено щом е за Кейт. Толкова добри приятели сте и прочее.

— Казах ти, че е сложно.

— Хубавите неща винаги са сложни.

Когато се върна, свари Кейт в гардероба до спалнята.

— Съжалявам, че не ни остана време да ти вземем дрехи.

— Предпочитам непрани панталони пред колосана затворническа униформа.

— Намери ли си нещо?

— Ще открия… Съжалявам, че се разчувствах в колата.

— Да те е осенило нещо за ЦРУ?

— Още не, но съм твърде изморена да тършувам в спомени. Ще си взема душ и ще поспя малко. Сигурно и ти се нуждаеш от почивка. Изглеждаш изтощен.

Той й се усмихна палаво.

— Защо да не те придружа в банята? Струва ми се, че топлата вода в апартамента не достига.

— Няма проблем — отвърна шеговито тя. — И студена ще ти свърши работа.

След няколко секунди Вейл се обади:

— Кейт, съжалявам. Вината е изцяло моя. От самото начало ни бяха поставили капан и ти плащаш цената. Толкова самонадеяно разрешавах загадките. „Нишката на Ариадна“, как не! Трябваше да се досетя.

— Как? Всичко се наместваше съвършено.

— Убиваха къртиците си точно когато се доберяхме до тях например. Знаеха кога да ги елиминират, защото ни изпращаха при тях. Трябваше да ми хрумне.

Тя го улови нежно за ръката.

— Логично е да съм ужасена, но… Да, наистина съм ужасена. Ала щом си тук, знам, че всичко ще приключи добре. Затова, моля те, не се променяй.

— Най-умният ти ход сега е да се притесняваш.

— Е, зидарю, толкова съм притеснена, че очите ми залепват. Ще поспя. Последвай примера ми.

Вейл взе една възглавница от леглото.

— Сигурно си права. Ще се опъна на канапето и ще се постарая да подремна, след като се обадя на Джон.

След няколко часа Кейт влезе в дневната със сънено лице.

— Кажи ми, че е сутринта след новогодишната нощ и съм сънувала кошмар.

Вейл се изправи на канапето.

— А сънува ли кой движи конците?

— Не. За хората в Лангли бях нещо като призрак. Появявах се, свършвах някаква писмена работа, поздравявах неколцина и изчезвах.

— Руснаците са те нарочили. Явно си заплаха за някого. Знам, че отговаряше за звеното по сигурността в Детройт, но то работеше с Близкия изток, нали?

— Да.

— Кога за последно си разработвала руснаците?

— Никога. След Детройт ме назначиха за една година в Отдела за професионална отговорност, после бях началник на екип в Отдела по контраразузнаване, но постът беше административен — свръзка с ЦРУ. Имах бюро в Лангли, но не се задържах там по шейсет часа седмично.

— Къде другаде си работила?

— След ангажимента с ЦРУ, който продължи около година и половина, решиха да ме изпратят в Ню Йорк като помощник специален агент. Но точно преди да замина, директорът ме повика и ми съобщи, че иска да стана помощник-директор в отдела по обща криминалистика. Тоест от две години не съм в контраразузнаването. А дори тогава нямах нищо общо с руснаците.

Вейл мълчеше и се взираше в нея, без да я вижда. Не проговори по-дълго от обичайното.

— Разработваше ли източници по онова време?

— Не, не съм зървала информатор, откакто бях полеви агент.

Вейл само поклати глава.

Някой почука по вратата, после чуха да се превърта ключ. Бърсоу влезе, понесъл голяма кутия с пица.

— Как върви хайката? — попита Вейл.

— Нито дума във Вашингтонския полеви офис и нищо по новините. Минах край наблюдателницата. Неколцина дебнеха отпред. Приличат на пристави.

— Значи наблюдават и апартамента ти — каза Вейл на Кейт.

Бърсоу отвори кутията и извади парче пица.

— Какво планираме оттук нататък?

Вейл извади парче и го подаде със салфетка на Кейт.

— Де да знаех!

След няколко минути по вратата отново се похлопа. Всички замлъкнаха. Вейл надникна през шпионката. Беше Джон Каликс. Влезе, понесъл обемисто куфарче.

— Мисля, че открих нещо — каза той.

Кейт стана и го прегърна.

— Благодаря за всичко, Джон, освен може би задето си спасил живота на този нехранимайко.

— Новак съм все още, но ще си взема бележка.

— Какво става в Централата? — попита Вейл.

— Да беше видял как помощник-прокурорът влетя в кабинета ми! Засипа ме със заплахи, докато не го попитах защо шефът му си уговаря срещи с непознати адвокати по телефона. Той отвърна, че цялата измама е организирана от агенти на ФБР и е извършена в сградата на Бюрото. Заяви, че на всяка цена ще стигне до дъното на заговора. Естествено, не помоли да му съдействаме при издирването на коварната Катрин Банън. Според източниците ми е разпоредил на два екипа от по двама пристави да те търсят. Това е всичко.

— Докато не разкрият съучастието на Люк, тук сме в безопасност — заключи Вейл. — Спомена, че си открил нещо.

Каликс извади портативно дивиди устройство от куфарчето си.

— Докато си стоях и се стараех да си придавам нехаен вид, след като изчезнахте с Кейт, ми хрумна идея. Замислих се за шпионския прах, който е част от уликите срещу Кейт. Понеже знаем, че е невинна, руснаците трябва да са го събрали по време на операцията ни срещу разузнавателния им агент Николай Гулин. И навярно не е съвпадение, че същият е на снимката с Кейт. Проверих го във всичките ни бази с данни. Разказах ти колко неуловим се оказа, но все пак успяхме да го снимаме, когато го следяхме преди две години. Прегледах всичко и открих това. Заснето е в Антикварния център във Фредериксбърг — достатъчно далеч от Вашингтон и следователно подходящо място за срещи и размяна. Ходили ли сте там?

— Аз съм била веднъж… не знам… преди няколко години. Срещнах се с приятелка, която току-що се беше преместила от Колорадо във Фредериксбърг. Забавно място. Предлагат интересни стоки.

— Значи знаеш, че го посещават само хора, които се интересуват от антикварни вещи. Според доклада на наблюдателния екип Гулин не е влязъл в нито един магазин, не е погледнал към витрините дори. В центъра обаче е трудно да проследиш човек и вероятно затова го е избрал. Както споменах преди, разполагахме с информация, че вербува агент от ФБР. На видеоматериала изглежда, сякаш се среща с някого, но не сме сигурни, понеже е изчезнал само след няколко минути. Така и не са се постарали да идентифицират другия човек.

— Защо? — попита Кейт.

— Между нас да си остане. — Той ги изгледа един по един, за да се увери, че са разбрали. — Лангстън проучи материалите, изгледа видеозаписа и реши — почти еднолично — че другият човек няма нищо общо с Гулин.

Каликс постави устройството пред Кейт и пусна диска.

Всички се скупчиха зад нея и загледаха. Тайната камера подскачаше, следвайки руснака. Най-сетне обектът спря и се обърна. Каликс натисна „пауза“.

— Това е Гулин — каза. — Виждала ли си го, Кейт?

Тя се взря в екрана.

— Не, доколкото си спомням.

— А сега обърни внимание, когато застане пред пейката.

Каликс пусна записа и пак натисна „пауза“. Гулин стоеше с гръб към камерата, а до него приближи мъж, също гърбом към обектива. После мъжът се обърна и го видяха в профил. Каликс се пресегна над рамото на Кейт и спря записа.

— Как ти се струва, Кейт? Познаваш ли го?

Тя се наведе напред.

— Прилича на Релик. Може би ако се извърне още малко…

Каликс пусна отново записа. Човекът застана с гръб към камерата и сякаш прошепна нещо на Гулин. Озърна се нехайно надясно и после се обърна рязко наляво. Приведе глава и каза нещо кратко. За миг камерата се насочи нестабилно надясно, опитвайки се да запечата какво е привлякло вниманието му.

— Мисля, че е той — каза Кейт.

Двамата мъже на екрана се разделиха и тръгнаха в различни посоки.

Каликс спря записа.

— Цял час го гледах и го сравнявах със снимката. Трудно е да се определи, ако не го познаваш, но според мен си прилича.

Кейт пусна записа още няколко пъти.

— Почти сигурна съм, че е той — заяви. — Означава ли това, че съм оневинена?

— Трябва да сме напълно сигурни. Как ти се струва, Стив?

Вместо да отговори, Вейл се пресегна и върна записа назад. После натисна бутона за забавен кадър. Когато камерата се отклони към обекта, привлякъл вниманието на Релик, Вейл натисна „пауза“. Кейт ахна.

— Това е Дженифър. И аз!

Приятелката, с която спомена, че са посетили търговския център, се намираше в края на кадъра, а Кейт се виждаше наполовина до нея. Оставаха невидими, когато записът се въртеше с нормална скорост.

— Явно ме е забелязал и се е уплашил.

— Значи са искали да защитят Релик — заключи Каликс. — Смятал е, че можеш да го свържеш с руския агент. — Той се засмя. — Колко усилия да се отърват от теб, а ти дори не си го видяла! Очевидно е ценен източник, щом са готови на всичко да го защитят.

— Но защо сега? — попита Кейт. — Това се е случило преди две години.

— Може би заради временното ти назначение в отдела по контраразузнаване — обади се Вейл. — Преместила си се, но вероятно смятат, че е възможно да се върнеш по всяко време.

— Мразя да припомням мрачната действителност — каза Бърсоу, — но още не сме доказали, че Кейт е невинна. Няма как да се явим пред прокурор, понеже Кейт се води беглец, Стив го издирват, а ако аз си покажа лицето, ще разберат кой е цветнокожият съучастник. Дори да отнесеш това в Бюрото и да подновиш операцията с всички ресурси, наблюдението и подслушването ще отнеме месеци, нали, Джон?

— Люк е прав — съгласи се Вейл. — Ти си единственият, който може да се придвижва свободно, Джон. Не е ли по-добре да се обърнеш пак към своя човек в ЦРУ, да му обясниш какво сме разкрили досега и да ги оставиш да поемат случая?

— Бих могъл, но те ще действат по същата процедура с подслушването и следенето като Бюрото. И не забравяй, че става дума за техен служител и едва ли ще се разбързат да докажат как в редиците им има предател. В крайна сметка е възможно и да го потулят поради липса на съществени доказателства. Междувременно ще продължават да издирват Кейт.

— Пренебрегваме едно оръжие, с което разполагаме — прекъсна го Вейл. — Дребнавата завист между Бюрото и ЦРУ. Кога се връща Лангстън?

— Утре следобед пристигнат с директора.

— Кажи на приятеля си в ЦРУ, че му се отблагодаряваш за информацията и за снимките. Предостави му всичко. Но му съобщи, че директорът и твоят шеф се връщат вдругиден и тогава си длъжен да ги уведомиш. Предупреди го, че има два дни да разреши случая с Релик, ако не иска ФБР да извърши ареста.

— Вероятно ще проработи. Ще се постараят да предотвратят неловката ситуация — одобри Каликс. Изключи дивиди плеъра и го прибра в куфарчето. — Ще ви се обадя веднага щом поговоря с него.

— Аз ще те изпратя, Джон — каза Бърсоу. — Искам да пообиколя квартала, за да се уверя, че приятелите ни от прокуратурата не ни следят.

Когато излязоха, Кейт попита Вейл:

— Как ни позна с Дженифър на видеозаписа?

— Невъзможно е да не забележиш такава красавица като приятелката ти. Честно казано, теб изобщо не бях те видял.

Кейт се засмя.

— Как тогава разбра, че е Дженифър? Не я познаваш.

— Както споменах, забелязах симпатично момиче и ми се прииска да я поразгледам.

— Тя ми е добра приятелка, но те предупреждавам, че е много придирчива към мъжете. Излиза само с интелектуалци, така че се откажи, зидарю.

— Обзалагам се, че и ти си била като нея.

— Добре, но да речем, че вече не съм.