Ноа Бойд
Шпиони за продан (27)

26.

Бърсоу паркира колата на ФБР на паркинга за гости пред блока на сестра си. Качиха се в апартамента, Вейл отключи вратата и извика:

— Кейт, ние сме!

Тя се появи в коридора, надянала престилка. Изгледа ги любопитно.

— Мислех, че ще се забавите повече. — После прочете нещо обнадеждаващо по лицето на Вейл. — Открили сте Сандра?

— Не, още не. — Разказа й за изчезването на Релик.

— Джон ми каза, че ЦРУ са поискали заповед за обиск на дома му и за достъп до банковите му сметки. Нищо чудно да не беше признал пред детектора на лъжата, така че този вариант може да ни свърши по-добра работа.

— Освен ако не е успял да унищожи всички улики.

— Не очаквах да се досетиш, поне не толкова бързо. Мисли положително — събитията се развиват в наша полза.

— Напълно си прав — съгласи се Кейт. — Обядът ще е готов след малко. Искате ли да пийнете нещо? — попита ги тя с изненадващо безгрижие.

— Не, благодаря — отговори Бърсоу.

— Впечатлен съм — констатира Вейл. — Приемаш положението много добре.

— Не казвай никому — с престорен шепот отвърна тя, — но две добри момчета се грижат за мен.

— Намерила си други охранители? — попита Бърсоу.

След обяда Вейл взе една от папките на Калкулус и започна да я препрочита. Десет минути по-късно я захвърли върху масата.

— Не мога да чета повече. Толкова пъти съм ги преглеждал, че няма да забележа отговора, дори да е дебело подчертан.

Телефонът на Бърсоу иззвъня. Пак беше Каликс и той включи високоговорителя.

— Придружавам екипа, който отива в дома на Релик със заповедта за обиск. Засякоха мобилния му телефон. Оказа се, че е вкъщи. Ще ви се обадя. Влизаме след малко.

Всички се постараха да си придадат небрежен вид, сякаш прекаленият оптимизъм ще им подлее вода. Кейт се върна в кухнята, а Бърсоу пусна новините. Половин час слуша местния канал. Вейл потъна в размисли, преоценявайки ситуацията и търсейки друг начин да оневини Кейт, ако Релик откаже да съдейства. Нищо не му хрумна, стана и отиде в кухнята. Застана зад Кейт и бавно дръпна една от връзките на престилката.

— Мисля, че знам от какво се нуждаем.

Тя го остави да доразвърже престилката и се обърна. Пресегна се назад и я завърза отново.

— Да, Стив, точно от това не се нуждаем изобщо сега.

— Така и не получих дори истинска новогодишна целувка.

Той я обгърна през кръста.

— Целунах те. Което, между другото, наруши един от новогодишните ми обети — да целувам само мъже в смокинги.

— Обмислям да се откажа от водолазната екскурзия и да запиша курсове за салонни управители.

— Ти да посрещаш хора за бакшиш? Звучи като по-кратка кариера от тази във ФБР.

Телефонът на Бърсоу иззвъня отново. Той подвикна на Вейл, че е Каликс. Вейл се отдалечи на крачка от Кейт.

— Толкова е лесно да вземаш на подбив чуждите мечти. — Влезе в дневната и взе телефона. — Да, Джон.

— Всички ли са при теб?

Вейл извика Кейт да дойде и натисна бутона на високоговорителя.

— Да.

— Релик е изчезнал. Оставил е телефона си тук включен, за да ни заблуди. Това е лошата новина. Но на тавана му открихме поне петдесет банкерски кутии — от онези за съхраняване на документи. Не само негови, но и семейни архиви, събирани сигурно от десетилетия. Всичко — съдебното решение за развода му, акции, продадени преди двайсет години… Досега са намерили пет-шест със секретни досиета. Копия, които явно е направил лично. Тоест ЦРУ ще разберат каква информация е предал на руснаците. Много са ни признателни.

— Достатъчни ли са доказателствата да оневинят Кейт?

— Сигурно. Помниш ли онази флашка със списъка с осемте съвместни операции на ЦРУ и ФБР и разработваните обекти? Онази, върху която уж имаше пръстов отпечатък на Кейт?

Вейл погледна към нея.

— Открихте списъка там?

— Ще го проверят за отпечатъци на Релик. Не е изследван преди. Руснаците вероятно са го копирали и обработили за отпечатъци, за да натопят Кейт.

— Изглежда логично Релик да е унищожил всичко, особено списъка.

— Сигурно се е паникьосал и възнамерява да избяга. Защо да си прави труда? Кутията беше най-отдолу. Възможно е да я е забравил, но така или иначе е щял да изгуби много време, докато я намери сред тази бъркотия. Съдейки по другите документи, кутията вероятно е отпреди няколко години. Преценил е навярно, че ще се забави твърде дълго, докато се отърве от нея.

— Всички новини ми звучат добре — заключи Вейл.

— За нас — да, но за тях възниква проблем. Щом разбрали, че го няма, пуснали техниците да проверят служебния му компютър. Намерили изтрит файл, съставен от различни документи, до които той не би трябвало да има достъп. Смятат, че руснаците може да са му помогнали да „пробие“ някои мерки за сигурност на ЦРУ.

— Какво съдържа файлът? — попита Вейл.

— Десетки европейски източници на агенцията. Информира ли руснаците, вероятно ще подпише смъртните им присъди. Ще върне ЦРУ десет години назад.

— Каза „ако информира руснаците“…

— Последният записан е отпреди два дни. А файлът е изтрит снощи, след като полиграфистът му съобщил за предстоящия тест. Смятат, че още не е довършил списъка. Но някак си са успели да разберат, че го е презаписал, преди да го изтрие.

— Проверили ли са имейла му? — попита Вейл.

— И двата — в кабинета и тук. Не го е изпращал. Не знам, може да е прехвърлил файла на друга флашка. Както навярно си представяш, наоколо цари голям смут. Сега се мъчат да го намерят чрез свръхсекретните си шпионски източници. Проблемът е, че той знае как да ги отбягва — обясни Каликс. — Откриха още нещо на домашния му компютър, Стив. Онази снимка, изпратена до двамата мъже в къщата, които се опитаха да те убият. Сигурно руснаците са го накарали да използва кодираната телефонна линия на агенцията, за да не оставят следи.

— Е, отговорихме на въпроса „кой“ — констатира Вейл.

— Както и да е… Смятам да посетя главния прокурор, преди неизбежната катастрофа да измести въпроса за невинността на Кейт. Обеща да ме приеме веднага щом пристигна. Междувременно може да открием още нещо тук, което да елиминира всякакви съмнения за съучастие на Кейт.

— Не знам как да ти благодаря, Джон — каза тя.

— Още не си чиста, Кейт. Докато Релик е на свобода, ще им трябва изкупителна жертва. Има доказателства срещу теб и макар да са изфабрикувани, главният прокурор едва ли ти е почитател. Стана за посмешище след бягството ти. Но ще ти се обадя, след като поговоря с него.

Вейл се сбогува с Каликс и каза, по-скоро на себе си, отколкото на другите:

— Прав е.

— Мислиш ли? — попита Бърсоу.

Осъзнал, че го е изрекъл гласно, Вейл погледна към Кейт.

— Съжалявам. За теб ще е по-добре, ако открият Релик. Много по-добре.

Тя се позамисли за секунда и отвърна:

— Виж дали ти звучи логично: Релик е оставил мобилния си телефон вкъщи, най-вече като уловка. Дали няма друг? Делови, да речем?

— Изглежда ми правдоподобно — заяви Вейл.

— Имаш онзи секретен номер на ЦРУ, нали?

— Да.

— Откакто напусна Бюрото, въведохме усъвършенствани методи за проследяване, особено за мобилни телефони, понеже всяко обаждане се регистрира за фактурите. Стига да знаем датата и времето, с помощта на елементарна компютърна програма можем да определим телефона, от който е набран номерът.

— Ако Релик има друг телефон и успеем да го идентифицираме чрез обратно проследяване — довърши мисълта й Вейл, — ще определим местонахождението му, стига телефонът му да е включен.

— И ще разберем къде се намира — заключи Бърсоу.

Вейл извади джобния си бележник и го запрелиства.

— Ето го. — Понечи да го запише, но спря. — Но как ще го направим? Технически погледнато, ти си издирвано лице.

— Сигурно малцина в централата знаят. Най-лошото, което може да се случи, е някой да открие, че съм тук. Нямаме избор. — И двамата кимнаха. — Вие излезте, а аз ще се обадя. За да успеете все пак да намерите Релик, ако нещата се развият неблагоприятно.

— Помни обаче, че ако те затворят отново, ще се оправяш сама.

— А някои казват, че не си падат по мимолетните свалки…

Вейл стрелна с очи Бърсоу, по чието лице се беше изписала широка възторжена усмивка.

— Благодаря, Кейт. Сега маркиз Дьо Сад цял ден ще ме засипва с въпроси.

 

 

След като похапнаха отново бургери в колата, Бърсоу я паркира на половин миля от апартамента.

— Стив, мислиш ли, че ще открием какво се е случило със Сандра?

— Моля? О, не знам. Възможно е. Сега бих казал, че шансовете ни са петдесет на петдесет.

— Тревожиш се за Кейт, нали?

Вейл го изгледа изпитателно, за да се увери, че не подхваща циничен кръстосан разпит.

— Днешните новини би трябвало да ме успокояват, но ме гложди съмнение, че положението ще се усложни. Такива мисли ме налягат винаги, когато се налага да бездействам и да чакам. — Взе телефона на Бърсоу и набра Кейт. След няколко позвънявания прекъсна връзката. — Има ли функция „изчакване“ телефонът на сестра ти?

— Да, мисля.

— Не се включи телефонният секретар. Надявам се, че Кейт е разговаряла в момента.

Почти веднага телефонът иззвъня. Беше тя.

— Наред ли е всичко? — попита я Вейл.

— Включи ме на високоговорител… Изглежда имаме втория мобилен на Релик. Проверили са секретната линия на ЦРУ за датата и часа, които ми даде. Открили телефон на името на Уилям Джаксън с адрес за изпращане на фактурата в руската защитена къща в Дентън, която се опита да изпепелиш. Няколко пъти са регистрирани обаждания от някой си Владимир Деметриев със същия пощенски адрес. Сигурна съм, че и двете имена са псевдоними — единият на Релик, а другият вероятно на Калкулус, понеже са се срещали редовно горе-долу по това време.

— Накара ли ги да проследят телефона на Релик? — попита Вейл.

— Вече започнаха, но в момента не е включен. Ще го проверяват през десет минути със сателита на Бюрото. Къде сте вие?

— На половин миля от теб.

Чуха как превключва на другата линия.

— Не затваряй.

— Обмислял ли си да се преместиш тук? — попита Бърсоу.

— Заради Кейт ли имаш предвид?

— И тук строим тухлени сгради.

— Мисля, че животът на Кейт е твърде добре устроен, та да ме вмъква в програмата.

— Хей, белите врани също се нуждаят от любов.

— Правилно, но никога една от друга.

— Във философията това се нарича парадокс. Но не забравяй, че парадоксът, макар на пръв поглед нелогичен, всъщност е верен.

— Един момент, моля, свързвам ви с експерта по любовните въпроси…

— Отклоняването на темата е сигурен знак, че събеседникът е улучил чувствителна струна.

— Да, слуховата.

Чуха Кейт да прищраква линията.

— Открили са го. Не е далеч. Мемориалът на Джордж Вашингтон. Движи се на запад точно под Арлингтън Мемориъл Бридж.

Бърсоу запали колата.

— Потегляме.

Здрачаваше се и вечерният трафик се сгъстяваше. Точно когато стигнаха отбивката към мемориалния комплекс на Джордж Вашингтон, телефонът на Бърсоу иззвъня отново.

— Отклонил се е към Рузвелт Бридж. Единственото място там е паркингът на Рузвелт Парк — обясни Кейт.

— Казах ти, че руснаците обичат парковете — каза Вейл. — Сигурно си е уговорил среща с агента си там. Вероятно ще се опитат да го измъкнат.

— Ще ги помоля да следят, да не би да тръгне нанякъде. Ще ви се обадя след пет минути.

Бърсоу спря на паркинга. Имаше само един автомобил — „Шевролет“ със среден размер, прясно измит, със стикер на компания за коли под наем. И двамата извадиха оръжията си и оставяйки вратите отворени, ако им потрябва укритие, приближиха към шевролета от противоположните страни. Беше празен.

— Сигурно е минал по пешеходния мост към парка — каза Бърсоу. — Няма къде другаде да е отишъл.

— Има ли втори излаз?

— Остров е. Пешеходният мост е единственият вход и изход, освен ако не ти се плува през замръзналата Потомак.

— Колко фенера имаш?

— Само един.

— Добре, заключи колата, а аз ще се погрижа да не успее да потегли със своята.

Бърсоу отвори багажника да вземе фенера, а Вейл извади джобното си ножче и сряза всички гуми на шевролета. После включи телефона си.

— Сложи твоя на вибрация — каза на Бърсоу. — Ще се разделим. Щом прекосим моста, ти тръгваш на север, а аз — на юг. Забележиш ли го, обади ми се и ще го заловим.

Вейл набра номера на Кейт.

— Включил съм моя телефон. Релик явно е в парка. С Люк ще се разделим. Продължавай да следиш мобилния на Релик. — Прекъсна връзката и се обърна към Бърсоу: — Готов ли си?

— Не бива да прекосяваме моста едновременно. Ако ни очаква, ще ни застреля и двамата. Няма къде да се прикрием, освен ако не скочим във водата.

— Прав си. Ти поемаш пръв.

— Хей! Спасяваме твоята приятелка!

Вейл стъпи върху моста.

— Добре, но следващата новогодишна нощ задължително ще празнувам с проститутка. В Чикаго.