Ноа Бойд
Шпиони за продан (15)

14.

Преди около четири часа Вейл се беше прибрал в бившата наблюдателница след дълги преговори с оуктънската полиция. Извика ги на местопроизшествието и щом пристигнаха, им обясни, че той е прострелял Пьотровски. Разведе ги из къщата и откриха гилзи навсякъде, откъдето го бяха обстрелвали. Дупките от куршуми по колата му отговаряха на калибъра на намерените куршуми. Попитаха го кой е жертвата. Вейл отговори, че Бюрото е разследвало Пьотровски, той го е издирвал и в крайна сметка го е проследил до тази къща.

Няколко пъти детективът го помоли да разясни какво точно означава „разследван“. Вейл отвръщаше, че случаят е секретен. Накрая настоя да се обадят на домашния телефон на Кейт, за да потвърди, че разследването е поверително. Тя помоли да разговаря с началника им и успя да го убеди, че случаят засяга националната сигурност и щом го разрешат, ще осветлят всички подробности. Полицаи, детективи и дори лично началникът го разпитваха още няколко часа, преди да го освободят.

Вейл се събуди рязко. Стори му се, че Кейт го вика.

— Стив, качваме се.

Наистина беше тя. Той скочи и навлече халат.

Излезе на стълбищната площадка и се изненада, че Лангстън и Каликс придружават Кейт.

— Какво ли означава това? — промърмори си тихо и после се укори: — Великолепно, вече се вземам сам на подбив.

Влязоха в работната стая и Лангстън веднага забеляза стената със снимките и документите. За миг се помъчи да разгадае как изложбата е довела до разкриването на трима шпиони, но не искаше Вейл да си помисли, че е дошъл да се диви на уменията му.

— На някого да му се пие кафе? — попита Вейл и тръгна към кухнята.

След известно колебание Лангстън седна на канапето и подвикна след него:

— Уведомих директора за снощи. Той, разбира се, знаеше за убийството на Чарлс Полък. Не е необходимо да споменавам колко е недоволен. Двама заподозрени шпиони, и двамата мъртви. И двамата, както изглежда, изтезавани и убити. И двата пъти ти си в центъра на събитията.

Вейл излезе от кухнята.

— Виждаш ли колко съм заблуден? През цялото време си въобразявах, че Бюрото държи да е в центъра на събитията.

— И реши да свършиш работата сам. За да ме поставиш в неловко положение?

— Действах сам, за да не ми попречат правилата ти! Останалото е бонус!

— Очевидно не разбираш какъв кошмар ще последва, ако медиите раздухат случая.

— Точно това целят руснаците — намеси се Кейт.

— Известно ми е — отвърна Лангстън, — но кой ще ни повярва?

Вейл седна на един стол. За да поразсее напрежението, Каликс се обади:

— Мисля, че основният въпрос е защо руснаците са убили Полък и Пьотровски? Не е в техен стил.

— Може би става дума за малка група агенти към Службата за външно разузнаване, които се престарават за пред началството — или по-скоро, се стараят да не попаднат в някой Гулаг. Разкрият ли къртиците им, способностите им са поставени под въпрос. Длъжни сме да признаем, че са открили добър начин да превърнат загубата на шпиони в черна точка за Бюрото.

— Разумно обяснение, Кейт — съгласи се Лангстън.

— Имате ли представа как са разбрали, че следим Пьотровски?

— Единственото, което ми хрумва — обади се Вейл, — е, че Калкулус е проговорил за списъка. Ако съм прав, руснаците сигурно наблюдават хората. Нищо чудно да са ги помолили да докладват всичко необичайно в посолството. В случая с Полък сигурно са знаели, че сме по петите му заради взлома в защитената къща и липсващия диск. Пьотровски е разбрал, че сме проверявали банката му, понеже се е опитвал да изтегли повече пари през банкомат, макар в сейфа му да имаше много в брой. Някак си е научил за появата ни в банката и е предположил, че му подготвяме клопка. Или някой в Националната служба за сигурност се е разприказвал, след като си се свързал с тях предния ден. Знаеш как в Бюрото няма нищо скрито-покрито. Слуховете сигурно се разпространяват като пожар и в Националната служба за сигурност. И понеже открихме фалшиви паспорти, руснаците вероятно са му обещали да го изведат от страната, ако го сполетят неприятности. В такъв случай първата му стъпка е била да се обади на свръзката си в посолството.

— Звучи логично. Още един довод да побързаме да заловим Деласанти — отвърна Лангстън. — Да се съсредоточим върху настоящето. Вече наблюдаваме мястото за размяна в парка. Засега няма никакво движение. Два екипа следят Деласанти, който, между другото, работи в Държавния департамент.

— Значи ще го арестуваме веднага щом вземе пратката? — попита Кейт.

— Хмм… — Лангстън погледна към Вейл.

Кейт също го погледна и той й се подсмихна цинично.

— Помощник-директорът — обясни й — не иска да ти споменава, че аз няма да се разходя до Мериленд.

— Щом си го разбрал, Стив, значи разбираш и защо — обади се Лангстън.

— Провалих се и при двата опита да заловя шпионите живи и понеже съм много временен служител, някой може да изтълкува смъртта им като причина да бъда въвлечен в случая.

— Вярно ли е? — обърна се Кейт към Лангстън.

— Очевидно е извлякъл този извод по пътя на логиката.

— Нали разбираш, че стигнахме дотук само благодарение на Стив?

— Няма проблем, Кейт — каза й Вейл. — Прави са. Руснаците играят съвършено. — Погледна към Лангстън: — Може би наистина е време да сляза окончателно от сцената.

— Съвсем не — отвърна Лангстън. — Директорът настоя изрично да останеш. Не, искаме просто да стоиш настрана от Деласанти. Съзнаваш, предполагам, че в крайна сметка тази тактика те защитава.

— Да, ценя високо загрижеността на Бюрото за мен — вметна Вейл.

Мобилният телефон на Лангстън иззвъня.

— Помощник-директор Лангстън. — Послуша малко и съобщи: — Деласанти току-що е излязъл от дома си. Явно отива на работа.

— На път ли му е паркът? — попита Кейт.

— Не. Не е в посоката, накъдето е тръгнал. Имаме време.

Вейл стана. След като й се обади посред нощ и видя как се застъпи за него пред полицейския началник, реши, че я е осъдил твърде прибързано, когато го изключиха от случая с Пьотровски. Хрумна му начин да разбере на чия страна е.

— Явно този ден съм свободен. Понеже Кейт не е прерязала ничие гърло и не е стреляла по никого, предполагам, че ще дойде с теб.

— Да.

Вейл задържа погледа й малко по-дълго от необходимото, надявайки се да й припомни дадената дума той да види пръв документите от шпионската пратка.

— Не забравяй, че обеща да се обадиш на Ариадна — каза й той.

 

 

Вейл седеше до бюрото на Бърсоу и оглеждаше планината принтирана информация от работния компютър на изчезналата аналитичка.

— Повече никога няма да използвам компютър. Всяко докосване на клавишите остава запечатано завинаги.

— Цяла година ще ни трябва да го прегледаме — констатира Бърсоу.

— Какво става с личния й лаптоп? — попита Вейл.

— Копирането на изтрити данни? Сега работят върху него.

— Добре. Чувал ли си се с приятелката си Дениз?

— Не. Знаеш докъде се простира дълготрайната памет на проститутките. Колкото траят номерата им.

— Изгладнях като вълк от тази въртележка. Ще ме почерпиш ли един обяд?

— По-евтино ще ми излезе да ти поръчам проститутка.

— На пазителите на реда май не им плащат много.

 

 

Бърсоу и Вейл седнаха в заведение на три пресечки от Вашингтонския полеви офис и си поръчаха царевични питки с говеждо.

— Знае ли отговорникът ти, че отделяш толкова много време за издирването на Сандра?

— Цяло чудо е, ако изобщо се появи в службата. Носят се слухове, че таи далеч по-големи амбиции. По всичко личи, че си пази силите да прецаква по-мащабни проекти, когато го прехвърлят в централата на Бюрото.

— И как смяташ да действаш оттук нататък?

— Аз? Ти си човекът с идеите. Защо, мислиш, ти купувам обяд?

— Храниш ме с пресолено месо и очакваш да се представя на ниво? По-добре предвиди пай към следващата си молба.

— Иска ми се да не го взимам присърце, но не ми дава мира. Каквото и да правя, все този случай ми се върти в ума. За бога, знам, че дори не я познавам! Предполагам, че го приемам лично заради братовчедка ми.

Вейл лапна последния залък от сандвича си и побутна чинията настрани.

— Знаеш, че е била добър човек. На кого друг, ако не на тях да отделяме повече внимание? — Отпи глътка и продължи: — Никога не бих те посъветвал да зарежеш този случай. Никой не я търси, значи ти си длъжен да го правиш. Това е част от кредото на видиотения агент. Да се лутаме в погрешната посока е житейската ни участ. Когато приключим тук, да се връщаме в кабинета ти да прегледаме отново документите.

— Нищо по-добро ли не успя да измислиш? Да прегледаме пак документите? И на мен щеше да ми хрумне.

— Смесваш причина и резултат. Прозрението ще ме осени, когато открия нещо в документите. Ако не те устройва, следващия път покани психоаналитик на обяд.

— Добре де, добре. Готов ли си да тръгваме?

— Ами вълшебната думичка?

Бърсоу махна на сервитьорката.

— Един пай, моля.