Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
In the wake of the Bagger, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
3 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
ventcis (2018)
Корекция и форматиране
ventcis (2018)

Издание:

Автор: Джак Харт

Заглавие: След багера

Преводач: Вергил Немчев

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: „Алтера“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Тип: Роман

Националност: Ирландска

Печатница: СД „Симолини-94“

Редактор: Ангел Игов

Художник: Капка Кънева

Коректор: Лора Султанова

ISBN: 978-954-9757-51-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4233

История

  1. — Добавяне

7

Какво накара ръцете ми да завъртят волана онази нощ и да ме отклонят по крайбрежния път? Дали беше шокът от срещата с Антъни в деня, в който смъртта бе положила ръка на рамото му? До този ден аз бях отлагал мечтата, бях мислил, че всичко ще дойде с времето си, че възможностите никога не ще затворят врати пред мен.

Или беше шокът от гледката на гигантските вятърни мелници, завъртели перки на темето на планината Окс там, където в твоето детско въображение се бяха изправили един срещу друг великаните, за да премерят сили в хвърляне на камъни? Дали не насочих колата по траекторията на скалите, мятани от тях към Килиндъф? Дали не исках да се уверя, че великият Фин[1] не бе успял да хвърли до морето, отстъпвайки по този начин на своя съперник? Може би исках да се уверя, че скалата, която беше разцепил на две в яростта си, още се търкаляше в полето зад училището? Великани и ветрогенератори се впуснаха в битка в главата ми.

А шокът при вида на лъскавия метрополис, в който се беше превърнал Дромор Уест, разположен сред така добре познатите места? Дремливото родно селце на мама, където предците й бяха правили хляба за хората от Тирера почти от времената на Големия глад, е останало в миналото. Сега едва ли би го познал. Игрището и мелницата си стоят. Все още са там и водопадът и няколкото дялани камъка, останали от замъка, в който Хю Рижия прекара последната си ирландска Коледа. Още са там. А наоколо са къщи, офиси, супермаркети и дори модерни имения. Мъчех се да различа местата. Може би това ме накара да следвам крайбрежния път в търсене на стари истини, които не бяха паднали под косата на безмилостното време.

Колко странно бе да намеря старата къща непроменена, сгушена о къщата на Антъни, малко мърлява и олющена, но все още права и читава.

И след това стряскащата фигура на мъж в черен костюм, който забиваше с чук табела „Продава се“, забиваше я в пръстта, върху която си бяхте играли, пръстта, напоена с потта на татко, пръстта, която кокошките ни ровеха в корените на обичките.

И познах търговеца. Ти си виждал баща му. Веднъж той те закара с каруцата си до тресавището и ти показа полето, където живеят само дъждосвирец и заек, каза ти имената на тънкото дърво, което ражда червени плодове, офика и калина. И ти никога не забрави тези смешни плодове, копнееше за тях, както е копняла Гроня в легендата[2], когато си мислела, че ще умре, ако не се наслади на сочното месо на плодовете от може би същите онези дървета.

Но търговецът е бизнесмен с офис в града. Той е доста учуден, дори заинтригуван, когато отварям малката портичка от ковано желязо, пазеща под ръждата си белезите от чука на татко, и казвам:

— Купувам я.

Бележки

[1] Фин Маккул — легендарен ловец, и воин, един от най-популярните персонажи в ирландската митология. — Б.ред.

[2] Легенда за девойката Гроня, която поискала от крал Дирмид да й донесе от плодовете на офиката, като за целта трябвало да убие великана, който пазел дървото. — Б.пр.