Джак Харт
След багера (11)

11

Това „защо“ не спираше да те мъчи. Знаеше обясненията на татко. Те звучаха разумно. Прекалено разумно може би. Не се ли опитваше той да облече в разум нещо, което се ръководеше от чувства и настроения? И аз не знам, дори сега.

В доводите му за училището и работата имаше много съобразителност. Училищата в Баликлеър бяха по-удобни, но тези в Тирера не бяха така отдалечени. Разработването на торфените блата отваряше работни места и водеше със себе си промишлената култура в Мидландс. Но земята на успеха си оставаше Дъблин. Тогава защо?

Дали причината беше в неумолимата туберкулозна смърт, покосила в бърза последователност братята и сестрите му? Дали не се страхуваше, че жълтата гостенка ще отнеме и теб, и Айлийн, и Майки, и останалите? Дали не бягаше от дамгата на туберкулозния род?

В Тирера го обожаваха заради сърцатостта му на футболното игрище. Той донесе слава на енорията и служеше вярно на графството. Тогава защо? Дали не беше въпрос на чест? Когато чух за онзи случай, реших, че това обяснява всичко. Но веднъж, докато седяхме на чашка, му го напомних. Той реагира остро. Каза, че онова, което го е засегнало, не било въпрос на чест или безчестие. Пътищата им се бяха срещнали на моста в Иски. Размяната на думи се превърнала в размяна на юмруци и той щял да хвърли онзи от моста, ако мъжът не успял да се изсули от палтото си. Онзи избягал, за да спаси живота си, а татко останал на моста с празно палто в ръце, което захвърлил в реката. Бил на косъм от убийството.