Джак Харт
След багера (21)

21

Няколкото камъка, останали от замъка на Макфирбис в Ликан, сигурно са най-мрачните от всички руини, които съм посещавал, откакто се върнах в Тирера. Там, където някога са спорили учени, там, където са написани Жълтата книга на Ликан, Великата книга на Ликан и Книгата на родовете, сега пасат овце и крави.

Седемстотин години, а може би и повече, нашите предци, воеводите О’Дауд от Тирера, поддържали и защитавали великото дело на рода Макфирбис. Поколение след поколение те събирали знанието и мъдростта на цялата страна, като записвали датите и превръщали легендите в история. Те записали историята на Кули в легендата „Тоин бо Кулна“, както и много други ирландски митове и легенди.

Техните книги се множали през вековете и служели на учените, които идвали тук да ги ползват, както и в обучението на нови поколения поети, книжници и историци. Книгите оцелели. След като векове наред били пренасяни в торби от едно място на друго, сега те се пазят под стъклените похлупаци на музеите.

Дуалтах, последният представител на династията, бил прогонен от Ликан от Кромуеловите колонисти по същото време, по което покровителите му били лишени от земя и заточени в планините. Дуалтах обаче имал приятели и привърженици дори сред англичаните и намерил убежище в Иски, където да завърши великото си дело. По ирония на съдбата животът му бил отнет от един от Кромуеловите заселници. Вече старец, той се притекъл на помощ на девойка, преследвана от местния коцкар Томас Крофтън. Скандалът избухнал в една кръчма във Фарнахарпи и смъртта на Дуалтах белязала края на най-великата династия учени в келтска Ирландия.

Докато гледам няколкото камъка насред полето, се опитвам да възстановя образа на мястото от времето на неговото величие. Един от представителите на династията ме очарова с особена сила — Томас Кам. Прякорът му ни кара да мислим, че той е поминувал из средите на простолюдието. „Кам“ означава „крив“. Едва ли е бил лъжец, по-скоро е бил гърбав. Аз поне си го представям гърбав, посветил живота си на Великата книга, на подреждането на откъслечни събития в обща история. Не е ли самата ирландска история дело на Томас Кам? Той притежавал изобретателен ум и вмъкнал някои случки от себе си. Дали, отправил поглед на север над Атлантика, той не се вдъхновил да запише легендата за децата на Лир? Неговата версия е най-старата, така че кой знае? Легендата продължава да се разказва, почти осемстотин години по-късно. Тя е оцеляла почти толкова време, колкото ужасното изгнание на Финула и нейните братя^[1], и колкото другото дело на неговия род — ирландската история.