Джак Харт
След багера (39)

39

По време на последната ти ваканция в Слайго двамата с Антъни посетихте магазина за сувенири в Иски. Търсехте картички с изгледи от този край, които да занесеш обратно със себе си. Вече имаше един стар фотоапарат, с който снимаше пейзажи и хора, но пощенските картички бяха по-подходящи. Докато ти ровеше из картичките, Антъни разглеждаше сувенирите. Той взе една пластмасова къщичка със сламен покрив, повъртя я в ръцете си и каза на продавачката:

— Не я бива. Мога да направя по-хубава.

Продавачката се развесели.

— Можеш ли? — попита тя.

— Със сигурност — отвърна Антъни.

Тя влезе в задната стаичка и се върна с голям пакет пластилин.

— Добре — рече тя. — Да видим какво можеш. Направи къщичка със сламен покрив и ела пак да ми я покажеш.

Антъни взе пластилина и се прибрахте в Килиндъф. Къщата на Малоуни отсреща беше със сламен покрив. Антъни започна да моделира къщата, градината, портата и за нула време измайстори пепелник, в който цигарата се поставяше на портата.

На следващия ден се върнахте в магазина и продавачката се възхити от неговия пепелник къщичка. Тя му поръча да се върне след няколко дни, за да му покаже нещо. Изчакахте три дни, изпълнени с любопитство, и когато отново отидохте в магазина, видяхте на витрината дванайсет бели гипсови отливки на неговия пепелник. Ето че и ти бе удивен.

— И в рисуването ли си толкова добър? — попита продавачката. — Защо не оцветиш тези отливки и ако се продадат, ще ти дам процент?

Това бе първата поръчка на Антъни.