Нелсън Демил
Спенсървил (39)

38.

Клиф Бакстър си сложи колана с кобура и си облече бронираната жилетка. После отиде до стойката за оръжие и свали нощната си пушка с монтиран военен инфрачервен оптичен мерник. Беше произведена във Финландия и струваше на спенсървилските данъкоплатци четири хиляди долара, мерникът още хиляда, и според него това бе най-точното и смъртоносно снайперистко оръжие за нощна стрелба на света.

Той изключи лампата в дневната, за да не се вижда отвън, и отвори стъклената врата, която водеше към терасата.

После застана на едно коляно зад парапета, вдигна пушката, прицели се през мерника и го фокусира. Дясното му око продължаваше да е замъглено от удара на Ландри, но това се компенсираше от увеличението на инфрачервеното устройство.

Бакстър погледна към гората, която започваше на стотина метра от хижата, но не забеляза нищо.

Не знаеше кое куче е излаяло, нито защо, затова се приведе и обиколи терасата от всички страни на къщата. Отново нищо.

Едното куче, ротвайлерът, беше завързано за хоризонтална греда откъм езерото, по чиято дължина можеше свободно да се движи. Второто, доберман, бе пред къщата, а третото, немска овчарка, беше завързано за кол на петдесетметрова каишка, която му позволяваше да се отдалечава чак до гората и да се връща до хижата. Бе ги разположил така, за да покрият цялата поляна.

Бяха добри кучета, но лаеха почти по всичко. Въпреки това той винаги проверяваше. Върна се до вратата, отново коленичи, вдигна пушката и се прицели към черния път. Струваше му се, че е излаял доберманът. Животното наистина стоеше в края на гредата, за която беше завързано, близо до гората. Бакстър забеляза, че вятърът духа откъм езерото, така че кучето навярно не би могло да подуши нищо откъм подветрената страна. Но можеше да е чуло или видяло нещо. Той отново фокусира мерника и бавно го плъзна отляво надясно.

После го върна към добермана и видя, че се е завъртял към гората на трийсетина метра наляво от черния път. Бакстър зае лежаща позиция за стрелба, опря пушката на пода, прицели се ниско в основата на дърветата и стреля.

Гърмежът отекна в гората и над езерото, разкъсвайки нощната тишина. Трите кучета се разлаяха. Той отново се прицели и стреля още два пъти.

Ехото заглъхна и кучетата млъкнаха. Бакстър лежеше неподвижно, взираше се през мерника и чакаше някакъв звук, движение или ответен огън. След две минути реши, че е нямало нищо или че ако е имало, е избягало или е мъртво. „Може да са били елени.“ През ловния сезон те обичаха да се хранят след мръкване, но побягваха веднага щом кучетата се разлаеха. Тогава защо доберманът продължаваше да гледа към гората? Може да беше заек или катерица. Да…

— Добре… — Не искаше да привлича вниманието, нито случайно да убие някой ловец, но смяташе, че в няколкото хижи от тази страна на езерото няма никой и даже да имаше, нощем нямаха работа в гората през сезона на елените, поне не толкова близо до къщата му.

 

 

Изчака още няколко минути, после се претърколи по терасата, бързо се изправи и влезе в дневната.

Остави пушката на стойката, заключи я и прибра връзката с ключове в джоба си. Имаше още три полуавтоматични пушки — една с оптичен мерник за стрелба призори и привечер, друга със стандартен мерник за дневен лов, трета за далечна стрелба — и автомат АК–47 с обикновен мерник за близка стрелба.

Беше разположил наоколо мечи капани. Единият се намираше близо до стълбището, което водеше към терасата. Бе подготвил и още няколко номера в случай, че се появят неканени гости. Не очакваше никого, но дълбоко в мислите му постоянно се мяркаше образът на Кийт Ландри.

 

 

Кийт и Били лежаха на земята. Когато стрелбата престана, Кийт прошепна:

— Просто проверява.

Марлон кимна.

— Да… ама за малко не ни улучи.

— Мисля, че ни е издало кучето.

— Когато беше коленичил, можеше да го застреляш.

— Да, но предполагам, че носи бронирана жилетка. Трябваше да се целя в главата, а от това разстояние е много трудно.

— Видя ли онуй червено око, дето гледайте към нас?

— Видях го. — Основният недостатък на инфрачервения мерник бе, че можеш да видиш червената му светлина, когато сочи право към теб. Не се изненадваше, че Бакстър има устройство за нощно виждане, но това затрудняваше нещата.

Кучето, което стоеше на двайсетина метра от тях, тихо изръмжа.

Няколко минути двамата останаха неподвижни, после ротвайлерът реагира на друг шум, завъртя се и се втурна към езерото.

Кийт изчака още минута, после бавно се изправи на колене, вдигна бинокъла и го насочи към къщата.

Бакстър съблече бронираната си жилетка, но не свали кобура си. Включи лампиона, който хвърли бледа светлина в голямата дневна е висок таван.

По наклонените стени бяха закачени трофейни глави: лос, елен, рис, глиган, две черни мечки и рядък сив вълк.

На люлеещия се стол до камината седеше Ани и гледаше към пламъците. Когато Бакстър се приближи, тя вдигна очи към него.

— Компания ли очакваш, скъпа?

Ани поклати глава.

— Мисля, че очакваш. — Той седна на фотьойла срещу нея.

Тя беше увита в одеяло, под което нямаше дрехи. Босите й крака бяха вкочанени, въпреки огъня. На глезените й имаше пранги, взети от затвора, и шейсетсантиметрова верига, която й позволяваше да ходи нормално, но не и да тича. Веригата бе заключена за голяма халка, дълбоко завинтена в дъбовия под.

Единственият телефон се намираше на стената в кухнята, но Клиф беше заключил слушалката в шкафа, наред с всички остри ножове. Когато нощем я пращаше да си легне, закопчаваше китките й за желязната табла и отключваше прангите. „За да можеш да си разтваряш краката за мен, скъпа.“

Известно време Клиф я погледа, после каза:

— Мислиш си, че той ще дойде да те спаси, но ми позвъни Блейк и ми каза, че твоят любовник отвлякъл Уорд и го измъчвал. Но Уорд го метнал, че сме заминали за Флорида. И сега онова тъпо копеле ще ни търси там, ако стигне чак толкова далеч. И ако изобщо му пука за теб.

Ани не отговори.

— Според мен не му пука или пък не му стиска. — Бакстър се засмя. — Все пак се надявам да се появи. Някога виждала ли си човек, хванат в мечи капан? Грозна гледка, казвам ти. В повечето случаи не успяват да се освободят и умират от глад и жажда. Понякога си отрязват крака, за да се измъкнат. И ако твоят любовник се хване в един от капаните около къщата, двамата с теб цяла седмица можем да го гледаме как умира. Обикновено викат до прегракване, плачат и се молят, после накрая искат да ги застреляш.

Ани продължаваше да гледа огъня.

— Самият аз никога не съм го виждал — продължи Клиф, — но един познат ми е разказвал. Струва ми се, че ще ми достави искрено удоволствие. — Тя не реагира, затова Бакстър прибави: — Всеки случай, не знам за какво ти е той. Когато го видях за последно, топките му бяха в ръката ми. Някога виждала ли си отрязани тестиси? По дяволите, трябваше да ги запазя и да ти ги покажа. — Той я хвана за брадичката и я обърна към себе си. Виждаше, че не е убедена, и колкото повече й го разказваше, изглежда, му вярваше все по-малко, затова реши да не го повтаря поне няколко дни.

— Надявам се, че ако се появи, няма да се наложи да го убия веднага. Ако не попадне в някой от капаните, може да го докопат кучетата или пък да го пипна аз. Ще го вкарам тук вътре и ще можеш да се погрижиш за него. Така че да го одера жив и да му ощавя кожата…

— Млъкни!

Той скочи.

— Какво каза?

— Стига! Стига!

— Стани.

— Няма.

— Ставай, кучко, иначе ще стане още по-лошо.

Ани се поколеба, после се изправи.

— Пусни одеялото.

Тя остави одеялото да се свлече на пода. Бакстър извади от джоба си връзката ключове, застана на колене, отключи катинара и освободи веригата на прангите. После се изправи.

— Иди ей там и се наведи над страничната облегалка на дивана.

Ани поклати глава.

Той извади револвера си и го насочи към лицето й.

— Направи каквото ти казах.

— Няма. Хайде, застреляй ме.

Бакстър се прицели в корема й.

— Ако те гръмна в корема, ще умираш цял ден.

Ани остана неподвижна. Искаше да умре и в този момент не я интересуваше колко време ще отнеме това. После си помисли за децата си и за вероятността Кийт да си спомни разказа й за Сивото езеро или да се е свързал с Тери, която навярно бе разбрала намека й за Атланта.

Знаеше, че не могат завинаги да останат в хижата и че когато някой се появи, ще се пролее кръв. Накрая Клиф навярно щеше да я застреля и да се самоубие.

Затова се колебаеше дали наистина иска да умре веднага, или да поживее още с надеждата да направи нещо, за да сложи край на този кошмар. Но нямаше представа още колко време ще може да издържи преди той да я пречупи. От пристигането им бяха минали три дни и тя вече губеше представа за реалността, поддавайки се на перверзната му воля, за да си спести част от мъченията. Не можеше да се мери с него в това положение, разбираше го. Силата беше на негова страна и той отвръщаше на безпомощната й съпротива с типичния си садизъм. Но Ани нямаше да му се даде доброволно.

— Върви по дяволите — каза тя.

Бакстър сведе пистолета, отиде до камината и пъхна ръжена в пламъците.

Ани го наблюдаваше. Не, нямаше да я убие. Не още. Сега бе намислил друго. Върхът на ръжена стана червен и той го издърпа от огъня, повдигна го и плю отгоре му. Плюнката зацвъртя и Бакстър приближи ръжена на няколко сантиметра от дясната й гърда.

— Не искам да го правя, но ти не ми даваш друг избор.

— И аз не го искам, но ти не ми даваш избор — отвърна тя.

Той я погледна.

— Така или иначе, ще стане както кажа аз. Е?

Осъзнала, че е безсмислено повече да се съпротивлява, Ани се завъртя и отиде до дивана. Веригата се влачеше по килимчето, прангите жулеха глезените й.

— Наведи се — каза Бакстър.

Тя се наведе над тапицираната странична облегалка и опря ръце върху възглавниците. Чу, че Клиф оставя ръжена, разкопчава колана с кобура и го пуска на земята. После се приближи зад нея и свали колана на панталона си.

— Добре, сега ще си платиш за голямата си уста. И през всички тези години ти се е насъбрало да плащаш още много.

Ани не отговори, но знаеше, че ако не каже нещо, Клиф ще продължава да дудне, и не искаше да чака в тази унизителна поза.

— Просто прави каквото искаш и свършвай.

— Проклета да си…

Той замахна с колана и силно го стовари върху дупето й.

 

 

Кийт фокусира бинокъла към един от осветените прозорци, вградени в стръмния покрив. Зърна нещо, после я видя. Беше изправена и се виждаше от кръста нагоре. Гърдите й бяха голи. Няколко секунди тя стоя неподвижно. От това разстояние не бе в състояние да различи чертите й. Стори му се уплашена, но може и да си въобразяваше.

Внезапно Ани изчезна и на нейното място застана Клиф Бакстър. Кийт се опита да фокусира бинокъла по-добре, после видя ченгето да прави някакво странно движение. Трябваха му няколко секунди, за да осъзнае, че Бакстър замахва с нещо, бич, колан или палка, и разбра какво става. Той сведе бинокъла и усети, че стомахът му се свива.

— Какво видя? — прошепна Били.

— Нищо.

— Видя ли някого?

— Да… видях. — Кийт го погледна и каза: — Бие я. Влизам вътре. — Той грабна пушката си и понечи да се изправи, но Били го задържа.

— Не! Не! Чакай.

Кийт легна на земята. Струваше му се, че може да чуе онова, което ставаше в къщата, постоянния плясък на нещо по гола плът и нейните викове. Това, разбира се, беше плод на въображението му, но го чувстваше, сякаш се случваше със самия него.

 

 

Ани извика от болка и изненада. Обикновено се приготвяше за първия удар и стискаше зъби, докато болката не станеше прекалено силна. Предишния ден бе понесла десет удара, без да издаде звук, и това й беше донесло известно удовлетворение.

— Щях да те ударя само пет пъти — каза той, — но сега ще получиш цели десет. Брой ги и ако се объркаш, ще започна отначало. Готова ли си?

Тя не отговори.

— Готова ли си?

— Да.

Клиф Бакстър нанесе девет бавни, силни удара с колана по задника на жена си, по който все още имаше червени следи от предишния ден. След всяко замахване изчакваше Ани да си поеме дъх и да го преброи. Преди последния удар тя се разхълца.

— Е, преди да започнем те ударих веднъж, така че ще ги броя за десет. Какво ще кажеш?

Ани сподави риданията си.

— Благодаря ти.

— Моля.

— Може ли да се изправя?

— Не. Можеш обаче да се разкрачиш.

Тя раздалечи краката си колкото й позволяваше веригата. Клиф си разкопча ципа и извади еректиралия си пенис. Вкара й го изотзад, но преди да свърши, го изкара и каза:

— Завърти се.

Ани неуверено се изправи и се обърна с лице към него.

— Застани на колене.

Тя коленичи и той придърпа лицето й към себе си.

— Лапни го.

Ани знаеше, че след като свърши, Клиф ще се поуспокои, и в този момент искаше само да изкара нощта. Въпреки това се поколеба. Той я дръпна за косата и изкрещя:

— Веднага!

 

 

— Стига, Кийт. Няма нужда да го подплашваме. Трябва да се върнем и да изчакаме малко. Нали така? Хей, добре ли си бе, човек? Я вземи да се стегнеш. Това не ти е учение.

Кийт не отговори.

— Хайде. Не можем да останем тук.

Кийт застана на едно коляно, после се изправи и отново повдигна бинокъла пред очите си, но не успя да види нищо.

Били протегна ръка и го дръпна обратно долу.

— Господи! Ако гледа през онзи инфрачервен мерник, ти си мъртъв. Хайде.

Кучето отново излая.

 

 

— Гълтай!

Тя се подчини.

Бакстър се извърна и се отдалечи към стола, като я остави на колене. Седна и се загледа в нея. Дишаше тежко. След минута се усмихна.

— Ставаш все по-добра. Гот ли ти е?

— Не.

— Кучка. Духала ли си му на твоя любовник?

— Не.

— Недей да ме лъжеш, кучко. Смукала си му хуя, нали?

— Не.

— Можеш да останеш в тая поза цяла нощ, докато не ми кажеш истината. Духала ли си му?

— Да.

— Шибана курва. — Клиф се наведе напред и продължи втренчено да я гледа. — Погледни ме, кучко. Излъга ме, нали?

— Да.

— Каза, че дори не си спомняш да сте се срещали. А през цялото време си му духала. Нали така?

— Да.

— Твоят любовник може да е болен от СПИН и ти да си се заразила, а сега да си заразила и мен, кучко.

Тя не отговори.

— Сигурно се чука под път и над път. Сигурно чука кози, момченца и евтини курви. Каквото има той, имаш го и ти. Слагаше ли си капут?

Ани продължи да мълчи.

— Колко пъти те е чукал?

— За гимназията и колежа ли питаш, или…

— Млъквай! Гади ми се от теб. Би трябвало да те убия, но няма да ти се размине толкова лесно. Ще си платиш за всичко. Ясно ти е, нали?

— Да.

— И ще продължаваш да си плащаш, щото никога не можеш да се изплатиш. Басирам се, че сега съжаляваш, нали?

Тя мълчеше.

— Отговори ми.

— Да.

— Какво „да“?

— Съжалявам.

— Естествено. И ще съжаляваш много повече. Когато свърша с теб, ще си послушна като кучетата ми. Ще правиш каквото ти заповядвам и когато ти го заповядвам, ще ядеш каквото ти кажа, ще се свиваш в краката ми, ще ми лижеш ръката и ще ме следваш с наведена глава. Ясно ли ти е?

— Да.

— Какво „да“?

— Да, господине.

— Добре. И тогава ще се отнасям добре с тебе, въпреки че след онова, което направи, не го заслужаваш. Ще получаваш храна три пъти на ден, топло място за спане и камшик само когато си го изпросиш. Ясно ли е?

— Да, господине.

Клиф се облегна назад и се загледа в нея. Ани стоеше на колене със сведена глава, обвила ръце около себе си. Той се усмихна.

— Студено ли ти е?

— Да, господине.

— Ела насам край огъня. Без да се изправяш.

Тя се поколеба, после се приближи на четири крака до Бакстър и спря до краката му.

— Надигни се.

Ани се олюля назад и седна обърната към него, все още със сведена глава.

— Погледни ме.

Тя се подчини и с известно задоволство забеляза, че дясното му око още е налято с кръв.

— Кога се чука с него? Къде се чука с него?

— У тях.

— Чукала си се с него в дома му, така ли?

— Да.

Бакстър изглеждаше изненадан.

— Как си успяла, мамка ти? Лъжеш! Никога не би могла да се чукаш с него в собствения му дом!

— Щом казваш.

— Ти си скапана курва. Знаеш ли го? Ти си долна уличница, затова ще се отнасям с теб като с такава.

Ани забеляза колана с кобура на масичката отдясно на фотьойла. Помисли си, че може да го грабне, да се претърколи настрани и да извади пистолета преди той да успее да реагира. Можеше да го накара да си сложи прангите на краката. После щеше да избяга. Това бе единственото й желание — да се махне от него и от тази къща.

Щеше да стреля само ако я принудеше и освен това щеше да се опита да не го убива. Тя зачака удобна възможност…

 

 

Следван от Били, Кийт неохотно се отдалечи от хижата. Спряха на стотина метра от края на поляната и на двеста от самата къща.

Марлон седна и облегна гръб на един от боровете.

— Кучият син можеше да ни пръсне задниците с оня инфрачервен мерник.

— Няма нужда да оставаш. Можеш да се върнеш при пикапа.

— Хей, нали се разбрахме?

— Да, но…

— Успокой се, Кийт. Знам, че си видял нещо, което те е потресло. Но няма нужда да го виждам. Познавам това копеле по-добре от теб. Бил съм в неговия затвор.

Кийт се овладя.

— Добре. Благодаря.

— Просто ще поседим малко тук. Ще почакаме кучетата да се успокоят. И Бакстър. Вече сме го приклещили в ъгъла. Спомняш ли си… как беше? „Открийте ги, приклещете ги и ги довършете.“ — Били замълча за миг. — Мамицата му.

Кийт кимна. Мислеше си, че навярно наистина трябваше да стреля. Но имаше добри и лоши изстрели, сигурни и далечни. Този определено щеше да е лош, далечен изстрел и ако не улучеше или попаднеше в бронираната жилетка на Бакстър, щяха да се разкрият. Човек никога не знае. По време на обучението им казваха, че първият изстрел невинаги е най-добрият, но може да е единственият. Че трябва бързо да пресметнеш шансовете, да решиш кога да стреляш и кога не. Може би, ако бе видял или предвидил какво ще направи Бакстър… но сега поне знаеше, че Ани е жива и че ще остане жива, докато ченгето продължава да се забавлява с нея.

— Копеле.

— Да. Даже нещо повече. За него просто трябва да се измисли нова дума.

— Аз зная тази дума. „Мъртъв“.

— Харесва ми.

 

 

Бакстър продължи словесните си гаври още минута-две и тя го гледаше в очите, както й беше заповядал, коленичила в краката му, но не го слушаше и чакаше възможност да изпълни плана си. Пистолетът бе само на малко повече от метър, но трябваше да отвлече вниманието на Клиф.

— Студено ми е — каза Ани. — Може ли да си взема одеялото?

— Не, това, което можеш да направиш, е да оставиш циците си да замръзнат. — Той промени темата и попита: — С колко други мъже си се чукала, откакто сме женени?

— С николко.

— Недей да ме лъжеш. Имаш гореща путка, скъпа. Нали съм те виждал как гледаш другите мъже. Мислиш само за курове. Е, тук ще получиш достатъчно, миличка. Та с колко други мъже си се чукала, откакто сме женени?

— С николко.

— Глупости. Преди да свърша с теб, ще ми кажеш името на всеки тип, с когото си се ебала зад гърба ми. Имало е други, нали?

Тя кимна.

— Колко?

— Само двама.

— А стига бе. Само двама ли? — Клиф изглеждаше заинтригуван. — Кои?

— Ще се ядосаш.

— Да се ядосам ли? Вече и без това съм бесен. Кои?

— Обещай ми да не ме удряш.

— Нищо не ти обещавам, освен че ще те пребия, ако не ми кажеш. Кои?

Ани дълбоко си пое дъх и отвърна:

— Реджи Блейк и брат ти Фил.

Той скочи.

— Какво?

Тя скри лицето си в шепи, за да не види усмивката на устните й.

— Ти… лъжеш! Кучка такава, лъжеш ме! Погледни ме в очите!

Ани отпусна ръце и го погледна.

Клиф застана на едно коляно и доближи лицето си до нейното.

— Ебаваш се с мен, а?

— Моля те, Клиф, не е честно. Изпълних всичко, което ми каза да направя. Сто пъти отговорих на всичките ти въпроси за други мъже. Какво искаш да ти кажа?

— Искам истината.

— Откакто сме женени, никога не съм правила секс с други мъже… освен с него.

— И никога не си се чукала с Блейк?

— Не… но ме е свалял.

— А стига бе! Този скапаняк… И брат ми ли?

— И той.

— Това… не ти вярвам.

— Съжалявам.

Клиф я изгледа, после кимна.

— Добре, ще научим истината. Може би не днес, но малко по малко ще ми кажеш всичко за другите мъже. Ясно ли ти е?

Ани знаеше, че Бакстър е вманиачен на тази и други подобни теми и че докато го интересуват, тя е в сравнителна безопасност.

— Да.

Известно време Клиф остана на едно коляно пред нея, после я хвана за брадичката и повдигна лицето й към своето.

— Винаги си знаела, че ще стигнеш дотук, нали? — тихо и бавно каза той.

Ани го погледна в очите и се замисли. Струваше й се, че го познава, но никога не бе предполагала, че е способен на това. И все пак я преследваше мисълта, че наистина го е знаела.

— Знаеше го, нали? Аз го знаех, значи и ти трябва да си го знаела. И щом си знаела, че някой ден ще се случи, значи си го искала.

— Не!

— Това ти харесва…

— Не! Копеле гадно. — Ани замахна с юмрук, но той я хвана за китката и я зашлеви през лицето. Тя се олюля назад и се свлече на пода.

Клиф се изправи.

— Ставай!

Ани зарови лице в шепи, сви се на кълбо и се разрида.

— Ставай!

— Остави ме на мира! Остави ме на мира!

Бакстър не обичаше, когато жена му изпада в истерия, защото не можеше да я принуждава да прави каквото той иска, нито да го слуша, затова просто трябваше да изчака.

Ани лежеше на пода, скрила лицето си с ръце. След няколко минути Клиф каза:

— Ако си свършила с глупостите си, ще ти позволя да се завиеш с одеялото и да си вземеш нещо за ядене. Чакам те, но скоро ще ми писне и ще взема конския бич. Всъщност имаш десет секунди. Девет. — Той започна да брои отзад напред.

Ани отпусна ръце, после бавно се изправи и отново застана на колене.

— Много добре. Виж, скъпа, само от теб зависи дали ще е трудно, или лесно. Колкото по-бързо проумееш, че тук командвам аз, че трябва да се научиш да си затваряш голямата уста и че ще правиш всичко, каквото ти кажа, толкова по-лесно ще ти бъде. Няма начин да се измъкнеш, миличка. Ще готвиш, ще чистиш, ще ме къпеш, ще ми духаш, ще те чукам и ще ми целуваш краката. И колкото си по-добра в тези неща, толкова по-добре за теб. Разбра ли?

— Да, господине.

— Знаеш ли, всички момичета от рода Прентис сте снобки. Смяташ ли, че не зная с какво презрение гледаш на мен и семейството ми? Ти за каква се мислиш, по дяволите? Много ми се иска тук да е и оная кучка, сестра ти. Трябват й няколко урока по духане. Погледни ме, курво. На теб говоря. Как ти звучи това? Двете кучки да ми слугуват без дрехи…

— Моля те, Клиф… Не се чувствам добре… Ще припадна… Не искам да се разболея от пневмония… Трябва да хапна нещо… Ще припадна…

Той внимателно я изгледа.

— Да, не трябва да се разболяваш. Не искам да се грижа за теб. Не можеш да я караш само на духане, а? Можеш ли?

— Не.

— Добре, първо донеси аптечката и ми смени превръзката. Не си прави труда да се изправяш, миличка. Сега си санбернар.

Ани взе аптечката от шкафа, после, без той да й напомня, провеси брезентовата чанта на шията си и се върна при него.

Бакстър си събу панталона и гащетата и легна на дивана.

Ани отвори чантата и извади тъпи ножици за рязане на лейкопласт. После разряза превръзката на лявото му бедро. Забеляза, че по марлята все още има кръв, и когато я свали, видя, че раната не зараства добре, макар да не бе инфектирана. Зачуди се дали по някакъв начин може да поправи този пропуск.

Взе спирт и памук и почисти кръвта. Той потръпна. Ани намаза с йод петсантиметровата рана и този път Бакстър тихо изпъшка. После повдигна крака си и тя отлепи старата превръзка, от което също го заболя. Накрая Ани постави нова марля и го бинтова. Клиф не казваше нито дума, нито за раната, нито за окото си. Явно с мълчанието си се опитваше да убеди нея и самия себе си, че всичко в мотел ската стая е било точно според плана му. Всъщност Ани знаеше, че Кийт едва не е прерязал бедрената му артерия. Отначало почти беше повярвала, че Клиф го е кастрирал, но нестихващата му ярост показваше, че не го е направил.

Видя, че очите му са затворени, и погледна през рамо към масичката до фотьойла, върху която лежеше кобурът.

— Търсиш ли нещо? — попита той.

Ани завъртя глава към него.

— Докато съм легнал тук със смъкнати гащи, ти се чудиш дали можеш да докопаш пищова, преди да успея да те спра. Е, скъпа, можеш. Но когато го направиш, ще се изненадаш, щото… — Той извади револвера измежду възглавниците — … щото всъщност той е тук. — Бакстър опря дулото в главата й. — Остава ни още много да се учим, нали? Когато свърша с теб, ще ми носиш оръжията и даже няма да си помисляш да ги използваш срещу мен.

Тя кимна, но и двамата знаеха, че това никога няма да се случи. Дойде й наум, че тази игра на котка и мишка му харесва. Искаше да й покаже, че е по-умен от нея или поне по-хитър и по-способен да оцелее в създадения от самия него свят. Искаше да я пречупи, но в същото време куражът й му доставяше удоволствие. Ако се пречупеше прекалено рано, можеше да му омръзне и да стане по-садистичен. Накрая просто щеше да свърши и с двама им. От друга страна, ако Ани прекалено се съпротивляваше или ако той решеше, че е достатъчно умна, за да го надхитри, щеше да я убие от ярост или от инстинкт за самосъхранение. Всичко това й бе станало ясно през последните три дни, но тя все още не можеше да намери нужното равновесие между съпротива и покорство. Имаше моменти, в които й ставаше безразлично, в които униженията бяха толкова ужасни, че просто искаше да се предаде. Но всеки път щом се почувстваше така, тя се стягаше и си обещаваше да издържи още час, после втори, докато накрая Клиф не я закопчееше с белезници за леглото и не я оставеше да спи.

— Измий семейните бижута на Бакстърови, скъпа — каза той. — Използвай спирт. Така ми харесва.

Ани навлажни парче марля със спирт и му изми гениталиите.

— Ах! Страхотно е. Намажи ги с вазелин.

Тя взе тубичката, изстиска малко върху пениса и тестисите му и започна да го разтрива, но забеляза, че членът му еректира, и спря.

— Нали знаеш, че мога да се чукам по три пъти на ден — каза Бакстър. — Чукам една-две жени, после се прибирам вкъщи и чукам теб. Какво ще кажеш? А ти си мислеше, че си единствената, дето си развява байрака.

Ани никога не се беше заблуждавала, че й е верен, и не знаеше защо Клиф смята, че с тези думи ще я нарани. Но мозъкът му постоянно работеше, за да измисля все нови унижения. Той си мислеше, че като я нарича кучка, уличница и курва достатъчно дълго, тя ще започне да вярва, че наистина е такава. Когато й бе казал, че иска да чука сестра й, това я разгневи. Когато я биеше с колана си, Ани се чувстваше победена и безпомощна, но въпреки мъките си запазваше достойнството си и правеше всичко възможно, за да не изгуби разсъдъка си.

— Може ли вече да се завия с одеялото и да си взема нещо за ядене? — попита тя.

— В мотела те заварих гола и затова ще си стоиш така.

Бакстър се изправи и се обу.

— Моля те, Клиф, студено ми е и съм гладна. Трябва да отида до тоалетната.

— Нима? Добре, можеш да станеш.

Ани се изправи и се зави с одеялото, без той да й е дал разрешение.

— Да вървим — каза Бакстър.

— Не може ли да ида сама?

— Няма начин, миличка. Хайде.

Тя мина по късия коридор и влезе в банята.

Бакстър се настани на ръба на ваната, докато Ани седеше на тоалетната чиния и уринираше, като се мъчеше да не гледа към него. После се избърса с тоалетна хартия, върна се в коридора и влезе в кухнята, но той я изпревари и застана пред хладилника.

— Какво лапат курвите, освен хуйовете на чужди мъже? — попита я Клиф.

Тя дълбоко си пое дъх:

— Искам нещо топло. Мога да си го приготвя.

— Ще ядеш каквото ти дам. Седни, ако гъзът не те боли много. Можеш да останеш права или да легнеш на пода, ако искаш. Ще ти дам кучешката паничка като миналия път.

Ани отиде до малката маса и внимателно седна на дървения стол.

Бакстър отвори хладилника, сложи две филии хляб върху картонена чиния, прибави няколко парчета студено месо и я хвърли на масата.

— Яж.

Тя започна да се храни. Не бързаше, макар че беше ужасно гладна и се чувстваше слаба.

Клиф си взе от хладилника бира и остави пред Ани бутилка мляко, без да й дава чаша. После седна срещу нея.

— Повече няма да получиш, затова не си прави труда да искаш.

Тя реши, че е време да поведе с него някакъв нормален разговор. Изглеждаше й спокоен, доволен от себе си и можеше да й даде известна информация. Ани се опита да говори любезно, сякаш не се е случило нищо необичайно, сякаш не я е бил и изнасилил.

— Колко храна имаме, Клиф?

— Достатъчно за два-три месеца. След седмица няма да остане нищо прясно. Но имам консерви и сушена храна. И много бира.

— А после?

— После мога да отида в града за още. Защо? Ще ходиш ли някъде?

— Просто исках да зная кога ще се приберем вкъщи.

— Ти си си вкъщи, миличка.

— Искам да кажа в Спенсървил.

— Защо искаш да се върнеш в Спенсървил?

— Просто си мислех, че бихме могли да прекараме известно време там.

Той се усмихна.

— Нима? Съмнявам се. Сега сме се оттеглили в пенсия, скъпа. Ще продам оная къща.

— Добре. — Ани отпи от бутилката, после небрежно попита: — Кога ще мога да използвам телефона?

Клиф я погледна.

— Когато започнеш да съжаляваш за постъпките си.

— Аз съжалявам, Клиф. Наистина. Кога ще ми простиш?

— Никога. Но някой ден може би ще реша да те поотпусна. Дотогава обаче има много време.

Тя кимна. Знаеше, че този ден никога няма да настъпи. Бе опасно да му припомня, че няма да може да лъже децата им още дълго, че те ще искат да дойдат на Сивото езеро за Деня на благодарността или най-късно за Коледа. Същото се отнасяше за сестра й и родителите й, както и за неговите роднини. Но ако му напомнеше, че съществува външен свят, с който трябва да се съобразява, можеше, да го подлуди. Със споменаването за телефона обаче Ани бе засегнала този проблем и виждаше, че е накарала Клиф да се замисли.

— Ако позвъня на някои хора — каза тя, — няма да се чудят къде сме. Ще им обясня, че сме се върнали от Флорида и…

— Остави аз да се занимавам с това. Може би следващата или по-следващата седмица. Всички знаят, че сме на втори меден месец във Флорида. Не съм длъжен да се отчитам пред никого. Взел съм си безсрочна отпуска и си е моя работа къде съм. Децата вече не са малки, имат си свой живот и не им пука за нас. От време на време ще им се обаждам.

— Добре. — Ани го погледна. — Клиф, наистина вече ме накара да си платя и си получих заслуженото. Защо просто не се престорим, че не се е случило нищо, и да се приберем в Спенсървил? Знаеш, че искаш да се върнеш на работа, да изкараш оставащите ти няколко години. Заклевам ти се, че се научих как да се отнасям към теб и много… съжалявам за постъпката си. Никога повече няма да се повтори. Ти си единственият мъж, от когото имам нужда. — Ани внимателно го наблюдаваше и виждаше, че думите й наистина са стигнали до него. Затова продължи: — Няма причина да оставаме тук прекалено дълго. Ти ме научи как да ти доставям удоволствие и да те правя щастлив. Ако се върнем след седмица-две, няма да има нужда да отговаряме на прекалено много въпроси. Какво мислиш?

Бакстър не отговори цяла минута, после се изправи, но не каза нищо. Той я погледна и тя също стана, здраво увила одеялото около себе си. Стояха и се гледаха, и Ани разбираше, че Клиф води някаква вътрешна борба. Не знаеше до каква степен поведението му се дължи на ярост и до каква на безумието му. Но фактът, че времето не го е успокоило и че през последните три дни положението е станало още по-ужасно, я плашеше.

Накрая той се усмихна и мило й каза:

— Като че ли искаш да се върнем към предишния си живот, само че да го направим още по-добър.

— Да.

— Това трябва да означава, че ме обичаш. Не би искала да вършиш всички тези чудесни неща за мъж, когото не обичаш.

— Не, не бих.

— Обичаш ли ме?

Тя не отговори.

— Кажи, че ме обичаш.

Ани знаеше, че трябва да го направи, просто да изрече двете думи, иначе Клиф щеше да се убеди, че го лъже.

— Кажи ми, че ме обичаш.

— Няма.

— Но аз те обичам.

— Ако ме обичаше, нямаше да ми причиниш всичко това.

— Не съм ти причинил нищо, което да не си очаквала. Някога да съм се отнасял така с теб, преди да отидеш и да се разкрачиш под някой друг? А?

— Ти… не, не си.

— Виждаш ли? Просто не ти харесва да си платиш. Не ти харесва да поемеш отговорността за собствените си постъпки. Това ви е проблемът на вас жените. Винаги искате да се забавлявате, без това да ви струва нещо. Ти го направи в Спенсървил. И тук няма да ти се размине толкова лесно.

— На теб също.

— Какво искаш да кажеш, мамка ти?

Ани не отговори.

— Искаш пак да те набия ли?

— Не.

— Сигурен съм. Значи не ме обичаш. Но ще ме заобичаш. И когато най-после го кажеш, ще е самата истина. Сериозно, от дъното на душата си. Ще ми кажеш: „Обичам те, Клиф“. И знаеш ли какво — ако беше тук, моят детектор на лъжата щеше да ми каже дали е така. Но не ми трябва машината, миличка, щото когато настъпи този ден, аз ще го разбера, ти също.

— Никога.

— Запомни какво си ми казала. Междувременно се благодари, че още те обичам, щото в мига, в който престана, ти си мъртва. Когато довечера си казваш молитвата, помоли се на сутринта все още да те обичам.

— Когато довечера си казвам молитвата, ще се моля за душата, ти, Клиф, ще моля Господ да ти прости. Аз не мога.

Това не му хареса и той каза:

— Върви да се заключиш за пода.

Ани се завъртя, излезе от кухнята, върна се в голямата дневна и застана на колене до люлеещия се стол край камината. Бакстър я последва и я наблюдаваше, докато тя заключваше веригата на прангите си за халката на пода. После се уви с одеялото и седна.

Той разрови огъня и добави нова цепеница, после остана загледан в пламъците. Едно от кучетата отново излая, но Клиф като че ли не забеляза. Накрая се завъртя и се обърна към нея.

— Казах ти, че когато свърша с теб, вече няма да си същата. И когато това се случи, няма да искаш да се върнеш в Спенсървил. Трябва да свикнеш с тази мисъл, миличка. Това е положението. — Той посочи главата на сивия вълк над камината. — Само аз, ти и тези приятели за компания.

Ани се извърна и впери очи в огъня. По бузата й се плъзна сълза.

Бакстър включи малката настолна лампа до стола си и угаси лампиона. После седна и се зачете в някакво ловно списание. След няколко минути вдигна поглед и заговори с почти нормален глас:

— Но ще ти кажа нещо друго. Там някъде е оня, с когото си се чукала, и ако моите момчета го пипнат и го доведат тук или ако по някакъв начин дойде сам и аз го очистя, след смъртта му може би ще променя решението си. Но междувременно оставаш тук с мен. Можеш да си мислиш за оная му работа колкото щеш, ама повече никога няма да я видиш, освен в ръката ми. И тогава ще нахраня с нея кучетата.

Ани избърса сълзите от лицето си с одеялото.

— Не плачи, миличка. Знам, че се тревожиш за мен, мила, но аз мога сам да се грижа за себе си. Вече се убеди в това, нали? — Клиф се засмя и вдигна списанието. — Кучка.

Ани седеше на люлеещия се стол. Изпитваше студ, глад, унижение, болка и умора. Денят бе лош и следващите щяха да са същите. Тя погледна Клиф, после затвори очи и се замисли за Кийт. Усещаше присъствието му в себе си и се опитваше да си представи, че е наблизо. Спомняше си думите му… „даже за кратко да ни разделят, помни, че те обичам и че пак ще сме заедно“.

— Обещавам.

— Какво?

— Нищо.

Бакстър сведе очи към списанието си.

— Басирам се, че знам за какво си мислиш и може би ще се изненадаш, ако ти кажа, че мисля за същото. И аз се надявам да дойде.