Дейвид Ангстън
Златният дявол (18)

Като зайци

Чух Рок да вика нещо от палубата. Дали гмуркачите се бяха върнали? Боси крака слязоха по стълбите към дневната.

— Джак?

Гласът на Ева ме стресна. Изправих се бързо и бедрото ми се удари в сгъваемото писалище, монетата падна на пода, изтърколи се през помещението и изчезна под шкафа с вината. Припнах след нея, паднах на колене и надникнах в процепа под хладилния шкаф. Нищо не виждах. Бръкнах и опипах за монетата, но едвам бях пъхнал ръка и тя заседна в процепа.

Ева пак извика името ми някъде от носа.

Станах и погледнах през стаята. Листът с графитното копие все още беше на писалището. Побързах да го взема и затърсих джоб, в който да го скрия, но бях само по бански, а банският няма джобове. Затова навих хартията и я пъхнах пред чатала си. Тогава на вратата се появи Ева.

— Какво правиш тук, Джак?

Зададе въпроса със сложна мелодична интонация — известна справедлива ироничност, примесена с нюанс откровено любопитство и не много прилична нотка развеселеност.

Извадих ръката от банския си.

— Ами аз… ъъъ, просто…

Тя все още беше в банските с връзки, които само усилваха неудобството ми. Килна глава настрани и с още по-мелодична интонация произнесе името ми:

— Джак…?

Пристъпи през прага и влезе в стаята. Меката светлина, падаща от люка на тавана, правеше сенките около скулптираната й фигура триизмерни. Сякаш платоническият идеал за женска красота бе излязъл от бледия свят на идеите и се бе въплътил в пълнокръвен живот на земята. Присъствието й беше толкова реално, че направо ме плашеше. Стояхме сами в плюшената спалня на „пашата“ само по едни оскъдни бански, с нищо помежду ни, освен няколко малки дъха незначителен въздух. Думите заседнаха в гърлото ми. Отпуснатите пръсти на Ева се вдигнаха небрежно към гърдите й и докоснаха деликатната вдлъбнатина в основата на шията й. Изглеждаше сякаш умът й гъмжеше от мисли и всяка една от тях водеше неотклонно към мен. Очите й се плъзнаха надолу по тялото ми и се задържаха с любопитство на чатала ми.

— О, скъпи Джак…

Втвърдявах се бързо, направо чувах как пука хартията.

Ева ме погледна в очите.

— Да не криеш нещо там?

Преглътнах толкова шумно, че сигурно прокънтя из цялата стая. Думите някак си успяха да излязат от устата ми.

— Наистина ли искаш да знаеш?

Ева се приближи и впи очи в моите. Устните й леко се отвориха, после бавно се затвориха. Безупречното й лице, сластните й устни, блестящите смарагдови очи — всичко това беше по-близо до мен от всеки друг път.

— Ами ако искам? — попита тя.

Погледът й пак се плъзна по гърдите ми. И устните й отново се отвориха.

Беше толкова близо, че усещах тежкия аромат на алое по кожата й, влажния мирис на море в къдриците й. Чувах я как диша и виждах как се повдигат гърдите й, как зърната й изпъкват под опънатата върху тях материя. Беше толкова близо, че можех да се протегна и да я докосна, без да се замисля, и точно това направих. Ръцете ми бавно преодоляха пространството между нас, движени от някакъв инстинкт. Върховете на пръстите ми леко се спряха на кръста й и проследиха очертанието на ханша й. Кожата й беше гладка и леко влажна, все още топла от слънцето, и сякаш имаше свой собствен неуловим и вибриращ разум. Пръстите ми с лекота се плъзнаха под страничните възли на бикините й. Потърсиха краищата на връзките и ги дръпнаха. Долнището й падна като отбрулен лист.

Ева пое леко въздух. След това се притисна към мен и я чух да въздиша като бебе. Горнището й намокри гърдите ми. Дръпнах връзките му на гърба й и го изхлузих между нас. Студените й гърди изпъкнаха към мен, ивичка косми гъделичкаше кожата под пъпа ми и ме изпълваше с пулсиращата болка на удоволствието. Ръцете ми се плъзнаха по гърба й. Тя поднесе устата си към мен. Устните й се разделиха и иззад тях се показаха заплашително зъбите й и розовата тъкан на езика й. Понечих да я целуна, но тя се отдръпна. Смарагдовите й очи бяха сведени, безценните камъни бяха скрити зад пухкавите й ресници. Погледът й следваше ръцете, които се движеха надолу по гърдите ми и галеха зърната ми с върха на ноктите. Хладните й длани бяха обърнати към топлата стена от плът и си проправяха път надолу по мускулите на корема ми. Пръстите й се разпериха. Бавно, притеглени от горещината, те се плъзнаха под банския ми, за да се сгреят на огъня.

Накрая тя развърза връзката на кръста и освободи ерекцията ми. Тя изскочи и като трамплин изстреля навитата хартия, която се плъзна по въздуха и падна на пода.

Не забелязвах нищо. Не и когато ръцете й нежно подклаждаха огъня. Не и когато устата й с мокра следа се спускаше по гърдите ми, следвайки пътя на пръстите й. Не и когато зъбите й леко дразнеха зърната ми. Не и когато бедрата й се разтвориха, щом се наведе да поднесе устата си към кожата под пъпа ми. Не и когато езикът й леко докосна трамплина…

— Джак!

— Мамка му!

Белочек беше на палубата.

— Ева, скъпа! — извика отново той.

Тя се изправи, като дишаше тежко и ме погледна в очите.

— Бързо! — каза и след миг вече връзваше връзките на банския си.

Посегнах към гащетата на глезените ми, загубих равновесие и залитнах. Заподскачах по килима като заек с ерекция и шумно се блъснах в сгъваемото писалище, след това болезнено се срутих на пода. Приземих се, така да се каже, върху меча си. Мъчително, но в този случай — не фатално. Застенах, преобърнах се по гръб, седнах и веднага посегнах към банския на глезените си.

Ева беше сложила длан на устата си и се опитваше да потисне кикота.

— Много смешно — промърморих.

Легнах по гръб, вдигнах се на рамене и навлякох банския, за да прибера размаханата сабя. Когато отново седнах, Ева вече я нямаше.

Чух тежки мокри стъпки по стълбите.

— Ева, скъпа, чудесни новини. Къде е Джак? Джак!

Джак беше в капитанската каюта на четири крака и търсеше уличаващия лист от тетрадката, който беше изчезнал също като монетата. Чух Ева да шепне и да се хихика, а Белочек да избухва в смях. Вулканичен смях, истинско изригване.

— Джак, приятелю — извика той от палубата, като се опитваше да контролира прилива на веселост, — ако още не си свършил някоя мръсотия там долу, излизай и ще ти кажа нещо, което наистина ще ти го вдигне.

В такива компрометиращи ситуации има различни степени на неудобство. Можеш да бъдеш притеснен, засрамен, унижен или напълно и изцяло разбит. Да бъдеш обвинен — и което е по-лошо, несправедливо — че мастурбираш в капитанската каюта, спадаше към мрачния край на този спектър. Когато излязох зачервен от стаята, се опитах да се убедя, че това няма значение. Бях млад, пълнокръвен американски мъжкар, гъмжащ от разбеснели се хормони. Такова поведение би трябвало да се очаква от мен. Ако трябваше да бъда напълно честен, обвинението не беше далеч от истината — бях само на няколко стъпки от него и беше въпрос на минути всъщност. Ако отричах, щях само да предизвикам още смях. А като се има предвид как случката развесели и отклони вниманието на моя домакин, който вероятно беше и убиец, клеветата на Ева май ми спаси живота.

Погледът й го потвърждаваше. Когато влязох в стаята, тя слагаше чаши за шампанско на плота и ме погледна настойчиво и предупредително, преди Белочек да се появи по бански, целият вир-вода. Слизаше в дневната с бутилка в ръка.

— Ето го! — изрева той, извади корковата тапа и разля искрящото съдържание по чашите. — Джак, скъпо момче, имаме повод да празнуваме!

Протегна ми ръка. След това размисли и вместо да ми стисне дланта, ми подаде чаша шампанско.

— За „Аргонавт“! — заяви той и вдигна чаша.

Чукнахме се и отпихме.

— Намерили сте котвата?

— Котвата?! — извика той. — Намерихме целия проклет кораб!