Дейвид Ангстън
Златният дявол (13)

Наденички

2/12. Пристигнах в Пунта Пердида. (не се чете). Ужасена старица на брега побягна. Селяните (не се чете) и един урод. Посещение в църквата на Пунта показва защо: прилика със статуята на Исус истинска. Виждал съм ги навсякъде в Мексико и надолу по (не се чете), но нищо толкова смразяващо. Добра поличба? Лоша поличба? Падрето се отнася към мен като към божество на посещение. Неспособен да го разубедя. Надеждите подхранени от аналой, фигура на глава — точно както описват Себастиян и пейотерите от Вирикута!

2/13. Обръснах си брадата и мустаците. Чувствам се гол, обновен. От светец до грешник, по бръснача, (не се чете) и огледам града. Салем, 1692. Жителите нащрек, плашливи, отчуждени. Не е само стандартната ксенофобия. Повечето от хуичолски произход, тъмна кожа като на Себастиян. Падрето единственият, който говори. Казва, че знае за „Аргонавт“, (не се чете) плажът има весело име: Playa de los Muertos^[1].

2/14. Старата кримка Обуела, дръзка, но предпазлива. Рови ми в косата сякаш търси въшки. Продаде ми вкусна пържена змиорка, 50 песос. Странна религия, смесица от хуичолска, йоруба, християнство. Край дома й висят бутилки, пълни (не се чете). Плувах и спах, после се гмурках край скалите навътре. Нищо.

2/15. Падрето все още очарован. Ще го използвам в своя изгода, да измъкна информация. Испанско католическо име, Рамон Очера, хуичолско име Кукуру. Твърди, че дядо му голяма клечка в племе в Сиера, мара акате; вероятно шаманският талант по наследство, (не се чете) К. Леви-Строс.

2/16. Падрето се отваря. Знанието ми за хуичолите го насърчава, но страхът му е осезаем, (не се чете) се страхува?

2/17. Гмурках се цял ден, нищо.

2/18. Рибарите не искат да говорят, не ме гледат в очите. Майсторът на мрежи мърмори ругатни. Хвърлих И Чин №36 — Значение на светлината. „Не събуждай прекалена враждебност с безчувствено поведение“. Добре — прикрий го под маска. 6/горе: Не светлина, а тъмнина. Първо той се изкачи до небесата, след това се спусна до дълбините на земята. Прекрасно. Сънят разстроен от видения за огън и сяра. (не се чете).

(Написани на ръка бележки с молив на сгънати листове от бакалска кафява хартия, пъхнати тук:).

„Аргонавт“ напуска Сан Франциско 20 март, 4 часа следобед 23 март, 2 часа през нощта, обменя сигнали с парахода „Сонора“, пътуващ на север; 27 март в 8:30 часа сутринта, пристига в Сан Лукас; зарежда и потегля в 11:30 часа преди обед (не се чете). „Арг.“ пътува покрай мексиканското крайбрежие на около 2 мили от брега. Вероятно завива навътре. Посока и местоположение на брега запад-северозапад, половин запад; и изток-югоизток, половин изток.

2/19. Преглеждане на бележки от бордовия дневник (не се чете). Може бурята да е отнесла (не се чете). Очевиден избор северния бряг. Решавам да вляза в открито море, ранна сутрин.

2/20. Гмурках се край плитките скали. Оглеждах под вода решетките. Нищо. (не се чете). Обяд — пържена змиорка. Киселата Обуела не може да върви по права линия. Повтаря като в транс „el Diablo Blanco“^[2]. Предполагаем дух на йоруба, може би култ на Шанго. Езикова смесица — неясна. Пощи ме като маймуна, излива в кръг воняща течност от бутилка. Гади ми се, скачам, заспивам в църквата, (не се чете). Цяла нощ дъжд. Падрето очарован от запалката ми, кръщава я „Светлината на Христос“. Подарявам му я. Изпада в екстаз, пали всяка свещ в църквата.

2/21. Пробив! Падрето намеква за корабокрушение край „изгубения рид“ на северния бряг. Но отказва да ме придружи. Забранява ми да говоря за това. (не се чете). Гмуркам се цял следобед без резултат. Решавам да отида по-дълбоко.

2/22. Трета кислородна бутилка. Все още нямам късмет. Обуела ми показва беззъба усмивка, готви ми обяд от октоподи — 50 песос. Вкусно, но от пикантната жълта подправка ми се гади. Стига гмуркане за днес.

2/24. (не се чете) (не се чете).

2/25. Безмилостни халюцинации, (не се чете).

2/27. Падрето отслужва последно причастие. После започва повръщането, (не се чете) възстановяване. Още едно чудо според П. Добрите (не се чете) не свършват в стъклен сандък. Следи по кожата. Подозрения към Обуела, че смуче кръв.

3/1. Докато боледувах, някой ми откраднал еднолитровата бутилка рейкила. (не се чете). Преместих раницата и запасите от пейоте в килията на падрето за по-сигурно. Довери се на местните богове.

3/3. Бурята разлюлява водата, надигат се вълни. Видима височина 2 метра, (не се чете) акули и велики бледолики във водата. Един час, достатъчно. Безмилостно главоболие.

3/4. Бурята продължава, вали като из ведро, (не се чете) в църквата. Гъбите дерумбе доста превъзхождат планинските хонгос. Падрето пее странно неземно икаро, възнасям се. (не се чете) звукови образи, надигаща се вълна от кристална информация, възвишена.

3/6. Бурята най-накрая утихна. Равно море. (не се чете). Падрето твърди, че има девствена полянка с дерумбе в подножието на водопадите. Преход през джунглата: 4 часа; изкачване до водопадите: 2 часа. Водопадите са омайващи; гъбите ги няма. Падрето обвинява Обуела. Научавам нови хуичолски ругатни.

3/9. Гмуркане цял ден. Nada. Остават две кислородни бутилки, (не се чете). Спомням си за търговския кораб „Рапид“, потънал край Западна Австралия. Капитанът го запалил, за да скрие местонахождението. Може би същото се е случило с „Аргонавт“, след като са взети съкровището и главата?

(Още записки на ръка, синьо мастило, на скъсана кафява хартия, вмъкнати тук:).

„Аргонавт“ построен от дърво, 1834. Корабостроителница „Смит & Даймън“, Ню Йорк. Размери: 100 фута и 4 инча над водата в натоварено състояние; 23 фута в най-широката част; 22 фута и 6 инча и половина напречна корабна греда под палубата; план, 6 фута и 9 инча нос, 9 фута и 7 инча и половина кормилна част, 153–3 тона водоизместимост. (не се чете). Платна като на форбрамсел шхуна, носеща (не се чете) на фока и двата форбрамсела. Боядисан в черно корпус с контрастна линия на палубата. Първоначален собственик: Р. У. Фрейрик. Продаден (не се чете) Джеймс Пиърсън Клибърн, Чарлстън.

3/11. Повече от 2000 транспортни галеона изгубени в западното полукълбо. По-малко от 100 намерени. Парализираща мисъл задълбочава отчаянието, (не се чете) пак гадене, главоболие. Потънах в гъбите на Идалго, хвърлях И Чин, загубих съзнание на брега. Вампирясалата вещица Обуела изплува в кошмара ми, посивяла коса, рибя опашка — Diablo Negro. Събудих се около полунощ, мокър от прииждащия прилив. И Чин №5 — Очакване. „Съдбата знае своя час“. 9/2-ро място: „Чакане в пясъка… Водата е опасност… Опасността постепенно се приближава“. Чудо ли е, че влача този том със себе си? (не се чете)!

3/15. Остана ми една бутилка. Гмуркане край Скалата на китовете, (не се чете). Намерих покрити с охлювчета железни остатъци. Някога са били изящна изработка? Сърцето ми бие лудо. Ще се върна утре. (не се чете).

3/16. Още заровени железа. Кръгли метални обръчи. Спомен за пътуване в открито море. На Брага му се носи слава, че пренасял контрабандно кафе в Калифорния в контейнери за бисквити.

3/20. Пак се събудих с главоболие. 3 през нощта. Странен вик, като на заклано животно. Късен следобед, последна бутилка кислород — открих желязна котва! Премахвам тежестта, като отвявам ръчно утайките и размътвам ужасно водата. Потапям се по-дълбоко, за да избегна мътилката — влизам в сън. Пълно великолепие! Изправям (не се чете) запазена! (не се чете) (не се чете) намерих преди стъмване. Какво не бих дал за още една бутилка кислород! Трябва да се връщам в Пуерто Валарта (не се чете). Спомням си, че параходът „Централна Америка“ потъна в ураган край Калифорния през 1857, 420 души в неизвестност. Спасителите използвали радари, за да търсят (не се чете) и златни кюлчета, но едва започнали и съдът спрял работата им.

Урок: Мълчанието е злато. Това е последният ми запис: трябва да заровя тази тетрадка.

Бъди благословена за наденичките,

дълго ме прехранваха те,

но съм благодарен, Мери, че вече ги няма,

защото понамирисваха.