Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
2012: The War for Souls, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata
Разпознаване
WizardBGR ( обработка и начална корекция)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2018)

Издание:

Автор: Уитли Стрийбър

Заглавие: 2012: Война за душите

Преводач: Петър Василев

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „БАРД“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Боряна Даракчиева

ISBN: 978-954-585-951-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3499

История

  1. — Добавяне

8.
6 декември
В дълбините на човека

Генерал Ал Норт се събуди и установи, че главата му е извита назад и нещо е натикано в гърлото му. Не можеше да си поеме дъх.

Инстинктите го караха да закрещи, но го давеше нещо с кисел вкус, студено и най-вероятно метално. Очите му се фокусираха върху единственото, което можеше да види — нещо бяло. Загледа се, опитвайки се да разбере какво е, и видя, че то потрепва леко, сякаш движено от течение. Осъзна, че е бял чаршаф — неговият чаршаф бе опънат над лицето му.

Всеки мускул в тялото му се сви и стегна, имаше чувството, че ще се пръсне. Белите му дробове загоряха, усети липсата на кислород и започна да се дави, а нещото в гърлото му се усукваше отново и отново.

Стана тъмно. Нямаше предупреждение, нито премигване на светлини. Просто стана тъмно. Ал не знаеше дали е ослепял, или светлините са били угасени.

После блесна червено огънче. Подуши тютюнев дим.

— Кой си ти? — опита се да попита, но се получи само жалко нечленоразделно ломотене.

Нещо се отърка в голото му тяло, първо по лицето, врата и гърдите, после по раменете, ръцете, краката, гениталиите. Леко гъделичкане, като от пръстите на палава жена. Сетне се появи най-невероятното усещане — дълбоко и прекрасно облекчение: твърдото пулсиращо нещо беше измъкнато от гърлото му. Въздухът нахлу в дробовете му, а после се появи звук — висок и пронизителен, — който спря, щом Ал затвори уста и прекъсна писъка. Беше генерал от военновъздушните сили на Съединените щати все пак.

Усети жилене по хиляди места на тялото си. Усещането бързо се задълбочи и по кожата му пробяга леко парене. Той изръмжа, искаше някак да пропъди насилническите пръсти, но не можеше.

Гласове шептяха на незнаен език, странен нежен език с известна мелодичност, пълен с ромонливи и странни подсвирвания, смесени с грозни гърлени звуци. Беше сложен, изпълнен с нюанси, вибриращ от емоции, нечовешки.

Появи се лице, което се втренчи в него. Лице, покрито с грим. Беше жена, но очите — златисти, странно металически — се взираха с празната ярост на влечуго. Неумолими. Ал реши, че това е маска. Да, от пластмаса. Или не, беше еластична, беше жива, но пак имаше нещо, напомнящо на влечуго — проблясваща гладкост, която подсказваше, че е съставена не от кожа, а от люспи, при това много нежни. Очите започнаха да се стрелкат насам-натам, като бледите очи на албинос. Бяха сякаш метални. Отвратителни.

Фигурата ту се появяваше, ту изчезваше, черната й къдрава коса подскачаше на плавни красиви извивки. Да, беше жена, с фризирана коса.

Не искаше да умре така, в неразбиране и агония, като някакво лабораторно животно, подложено на вивисекция за експеримент, който никога няма да проумее.

Опита се да заговори, но успя само да издиша. Усети нещо да се притиска към главата му. Шипове. Изглежда се забиваха в черепа му. Златистите очи потрепнаха, гласовете се усилиха и речта стана по-бърза. После усети нещо да навлиза в ректума му, по-скоро пропълзяваше навътре.

Жената каза нещо.

— Уалутота.

Повтори го отново, по-силно. Говореше на него.

— Аз не…

Нещото отново беше натикано обратно в устата му, в гърлото му. Усети го в стомаха си, как се среща с другото, минало през дебелото му черво, и се чу цвъртящ звук, вкус като от изгорен бекон и от устата му излезе пушек. Не болеше, но той реши, че го убиват, и се опита да се съпротивлява, помъчи се да стане, някак да се отскубне от едно от нещата, които се намираха в него.

Чу се смях. Висок и бърз.

А после се появи и нещо друго — да, планове. Видя планове. Сега те се избистриха: страници и страници с доклади, имейли, заповеди. Източват ги от мен, реши той. Виждаше всеки доклад, който беше чел през последните години, всеки план, който беше проучвал, всяка заповед, която беше одобрил.

Реши, че търсят нещо в ума му, но не можеше да проследи метода на търсенето. Беше отговарял за доста строежи през кариерата си, повечето несвързани с военните тайни, но скоро се появиха и спомените му за работата в планината Шайен, а това бяха секретни дела.

 

 

Събуди го задушаващата жега. Бе плувнал в пот, изтръгнат от смъртта, от дълбокия сън, от който сякаш нямаше събуждане.

Какво се беше случило?

Коленичи в жужащата тишина. Гърбът му беше опрян в климатика. Изправи се, отиде до огледалото и се погледна. Очите му бяха празни и измъчени.

В устата му имаше вкус на изгоряло и кисело. Изгоряло и повърнато.

Отвори медицинския шкаф, намери нещо, за да отмие вкуса, отпи и изплю — и с погнуса забеляза как хиляди черни нишки изтичат в канала. Изплю се отново и те продължиха да излизат, яростно живи, гърчещи се, издаваха звук като спагети, които се изливат от тенджера.

Извика и видя, че мивката е чиста. Сънуваше. Усети облекчение, но после забеляза, че въздухът в стаята е пропит с тютюнев дим, а той не пушеше, мразеше пушенето.

Седна на леглото. Димът беше истински, но може и да не беше, може би все още се намираше в кошмара. Или някой наблизо пушеше и димът се просмукваше в стаята. За краткото време, прекарано в бункера, беше станало ясно, че е пестено при строителството.

Миризмата се поразнесе и той се почувства по-добре. Опита се да си спомни какво се беше случило и да разбере какво конкретно бяха търсили в съзнанието му.

Когато се опита да прегледа спомените си, откри нещо странно. Те не бяха особено важни — просто отломки от годините му военна служба. Разбира се, някои бяха поверителни, като плана на съоръжението в планината Шайен, но тази информация можеше да се открие и по-лесно, без да се рови в главата му.

Обзе го натрапчивото чувство, че са търсили не точно тази информация. Погледна ръце си — сбръчкани, а някога нежни като на хирург. Никога не беше летял в битка, но беше чел, че големите асове като Албърт Бол и Буби Хартман са имали такива ръце.

Ръцете говорят за човека, винаги беше смятал така и сега се зачуди защо тази мисъл изобщо минава през ума. Но веднага щом зададе въпроса, разбра.

Почти заплака, когато разбра, че душата му не е била открадната, а по-скоро насилена.

И осъзна, че всичките му копнежи и тайни са разкрити, че най-съкровените му кътчета са били посетени, че е бил насилен.

Не беше кошмар. Те бяха стояли тук и не се бяха интересували от плановете на някакво съоръжение. Бяха направили карта на оголената му душа. Устните му се извиха и той едва се сдържа да не закрещи. Това беше най-ужасното насилничество, най-дълбокото нахлуване в тайните на детските игри, на първата любов, на потните експерименти, на откриването на момичетата, после жена му и загубата й, в толкова скъпите за него спомени, захвърлени с насмешка от чудовища с лица на змии.

Беше оценен и измерен от някой толкова зъл, че самото му докосване предизвикваше разяждащ ужас.

Помисли си: „Това е цивилизация на отрицанието, цял свят, древен в същността си, който е превърнал всичко в разруха.“

И имаше работа за него.