Шърли Маклейн
За да достигнеш плода (20)

Глава 18

„Истинската сила на духа при разбирането на нещата е да не позволяваме на това, което знаем, да се обърква от това, което не знаем.“

Ралф Уалдо Емерсън, „Скептикът“

Четох внимателно в областта на транслирането, после — по темата за прераждането, а през цялото време — за собствена духовна ориентация. Сега се съсредоточих над ново гледище — възможността за извънземен живот и връзката му с човешкия живот.

Четях дни наред, докато ме заболяваха очите.

Правех кратко резюме на това, което четях. Много от тези изследвания се оказаха от значение за онова, което се случи впоследствие с мен. От уважение към Библията, аз използвам нейната терминология — тоест, ангели, огнени стълбове и така нататък — защото тези думи използват древните, за да опишат един феномен в термини, разбираеми по тяхно време.

В Книгата на пророк Йезекиил от Стария завет, Йезекиил описва как изглежда Земята от огромна височина. Той разказва като какво е да бъдеш издигнат с летящ кораб почти като с магнит. Описва движенията напред и назад на превозното средство като нещо бързо колкото светкавица. Той нарича командващия екипажа „Господ“.

Йезекиил среща такива хора и кораби четири различни пъти в период от деветнадесет години. Той говори колко миролюбиви били хората от корабите, когато правят контакт с човеците, като много се стараели да не предизвикат у тях страх. Нямало никакъв знак на „враждебност или необмислено отношение“. Той казва, че „Господ“ проявявал грижа и уважение към него.

В книгата „Изход“ превозното средство, което се движи и води израилтяните от Египет към Червено море, е описано като „облачен стълб денем и огнен стълб нощем“, Стълбът надвисва над водите и ги разделя на две, като позволява на израилтяните да се промъкнат към пустинята. „Стълбът“, който води израилтяните в продължение на четиридесет години, докато скитат из пустинята, им дава религиозни напътствия през целия този период, а един „ангел отвътре“ явява на Мойсей Десетте божи заповеди. „Ангели“ има навсякъде из Библията — фактически Библията непрекъснато внушава, че „ангелите“ са мисионери от друг свят.

В продължение на четиридесет години израилтяните са без източник на храна или препитание. Обаче „огненият стълб“ се грижи за това. Господ казва на Мойсей: „Ето, ще ви одъждя хляб от небето“ („Изход“ 16:4).

„Облачният стълб“ служи като маяк в пътуването на израилтяните през пустинята. „Защото във всичките им пътувания облакът Господен беше над скинията денем, а нощем беше огън над нея пред очите на всичкия Израилев дом.“ („Изход“ 40:38).

Книгата „Числа“ е по-специфична. Облачният стълб направлява всяко движение на израилтяните. Когато облакът се вдигне, хората тръгват, когато облакът спре, хората спират да почиват и разполагат нов стан („Числа“ 9:15-23).

Мойсей е във всекидневен контакт със същество в „облачния стълб“. Господ говори на хората един ден и казва: „Слушайте сега думите ми. Ако има между вас пророк, аз, Господ, чрез видение ще му се опозная: насън ще му говоря. Но с раба ми Мойсей не е така, той е доверен на всичкия ми дом; уста с уста ще говоря аз с него, явно, а не с гадания, и той ще гледа образа Господен“ („Числа“ 12:6-8).

До „Изход“ израилтяните в действителност нямат религия. Те вярват в нещо като обещания. Обаче в течение на четиридесет годишния период на пътуване през пустинята, ангели внедряват евангелието и религията от друг свят — Царството небесно.

Отбрана група хора минават обучение по поведение, етика и богослужение… Мойсей, Авраам, Петър, свети Лука, Яков и така нататък. Яков често среща ангели. Веднъж, когато вижда много от тях, той казва „Това е пълк Божий“ („Битие“ 32:2). Учението обръща голямо внимание на това хората на Земята да научат стойността на любовта, Златното правило и вярата във вечния живот.

В книгата „Деянията апостолски“ Христос наставлява учениците си да приемат посланието от неговия свят до целия техен свят.

В Новия завет Христос казва: „Вие сте от тия, които са долу, аз съм от ония, които са горе. Вие сте от този свят; аз не съм от този свят“ (Йоан 8:23). Той казва, че е в постоянна връзка със същества от своя свят и ги нарича „ангели“. Казва, че ангелите са много загрижени за успеха на тяхното послание на Земята.

Когато свърших да чета отбелязаното по Библията, се захванаха другите книги от Дейвид.

По равнината Наска в Перу има някакви подобия на авиописти, стари хиляди години, в същия район по земята има и рисунки на животни, птици и фигура с шлем, подобна по форма на тези, които носят нашите съвременни астронавти. Пистите и рисунките могат да бъдат видени единствено от самолет на доста голяма височина.

Астрологическият календар „Тиауанако“ в град Тиауанако, на височина около 4000 метра е записал в символи астрологическо познание, основаващо се на предпоставката, че Земята е кръгла — от преди 27 000 години. Съвсем точно е отбелязано въртенето на Земята спрямо Слънцето, Луната и другите планети.

Легендата на Тиауанако разказва за златен космически кораб, дошъл от звездите.

В Саксауаман лежи скален монумент с тежест 20 000 тона, който е бил добит и пренесен от далечно разстояние и после изправен.

В пустинята Гоби и в древни археологически местности в Ирак са намерени останки от встъклен пясък, наподобяващ встъкляването в резултат на атомния взрив в Невада в днешно време.

Плочи с клиновидно писмо от Ур, една от най-древните писмености на човечеството, разказват за богове, които препускат по небесата с „кораби“ или за богове, дошли от звездите, които притежават ужасни и могъщи оръжия и после пак се връщат на звездите си.

Ескимосите разказват за първите племена, доведени на север от богове с метални криле.

Най-старите индиански мъдреци в Америка споменават за гърмяща птица, която им донесла огън и плодове.

Легендите на маите разказват как „боговете“ познавали всичко: вселената, четирите посоки на компаса и кръглата форма на Земята. Календарът на маите е толкова високо развит, че изчисленията му обхващат шестдесет и четири милиона години.

Религиозните предания на прединкайските народи разказват, че звездите са населени и че при тях са се спускали „богове“ от съзвездието Плеяди. Шумерски, асирийски, вавилонски и египетски клинописни надписи представят същата картина: „богове“ идват от звездите и се връщат там; те пътуват на огнени кораби или лодки във въздуха и притежават ужасяващи и могъщи оръжия, но и обещават безсмъртие на отделния човек.

Древният индийски епос „Махабхарата“, от преди 5000 години, говори за летящи машини, плаващи на огромни височини на огромни разстояния, които могат да пътуват напред, назад, нагоре и надолу с невероятни скорости.

В тибетските книги „Тантюа“ и „Кантюа“ постоянно се споменават летящи машини в праисторически времена. Наричат ги „перли в небето“. Двете книги подчертават, че тази информация е тайна и не е за масите. Цели глави в „Самарангава Сутрадхара“ са посветени на описания на въздушни кораби, чиито опашки бълват „огън“ и „живак“.

Древните хора са вдигали и премествали стотици тонове скални блокове от едно място на друго. Египтяните пренасят своя обелиск от Асуан, архитектите от Стоунхендж пренасят своите каменни блокове от Южен Уелс и Марлбъроу, каменоделците от Великденския остров (известен на туземците като Остров на птицата — човек) са пренасяли готовите статуи от каменоломни, отдалечени на километри.

И Хеопсовата пирамида в Гизех си остава необяснена.

Бележките на Дейвид посочваха, че според съвременните научни и геологически проучвания Хеопсовата пирамида е построена на точния геофизически земен (в смисъл на сушата) център на Земята. С други думи, ако се разгърнат на плоскост земните маси на планетата, пирамидата ще се намира точно в епицентъра им. Размерите й (в мащабите на пирамидата) съответстват на полярния диаметър и радиуса на Земята, а освен това съответстват на измеренията като време и движение на равноденствията и на една слънчева година. И това е само началото на математическите чудеса, вградени в Хеопсовата пирамида. Размерите на залите, стаите и коридорите на пирамидата съответстват на времето на най-значителните исторически събития, известни на цивилизациите на Земята, при това повечето от тях са били предсказани, а не просто записани. Съвсем точно е предречено времето на потопа, както и възхода и упадъка на духовното и светското у човека; раждането на Христос и разпъването му, управлението на царства от велики водачи, важни войни между народи и разгръщане на религиозно и нравствено движение сред хората. Двете световни войни са точно предречени по време, както и съответните им следвоенни споразумения. И отново прочетох, че учението на Христос за прераждането е било изкоренено от Библията по време на Петия вселенски събор в Цариград през 553 година. В самата „Католическа енциклопедия“ за Петия вселенски събор се казва, че „всеки, който поддържа вярата в съществуването на душата преди раждането“, ще бъде анатемосан.

Когато свърших да чета книгите, които ми даде Дейвид, бях преуморена. Вярно, че много от нещата, които сега четях, бях чувала оттук-оттам през целия си живот, но някак си като ги видях събрани и подредени в писмена форма, подкрепени от авторитетни и вдъхващи доверие изследователи, учени, археолози и теолози — беше различно. Натрупването на свидетелства беше твърде мощно, за да се пренебрегне и още по-малко отмине. И на мен определено ми беше невъзможно да го отхвърля спокойно.

Не знаех какво всъщност мисля за това. От време на време гледах по телевизията някой учен като Карл Сейгън да споменава за „неизбежността от извънземен живот в космоса“. Но не бях виждала никой да представи целия този изумителен материал едновременно, което изглежда говори за необходимостта да възприемем по-сериозно нашето извънземно минало — особено по отношение на духовното познание и раждането на монотеизма.

Знам, че какъвто и научен аргумент да предложи някой учен, той обикновено бива отхвърлен от друг учен. Изглежда никой от „специалистите“ не се съгласява за нищо с друг. Може би именно затова досега не съществува истински обединено представяне, още по-малко някакъв единен подход на всички науки за решаване на този проблем.

А същото беше вярно и за Църквата. Представих си някой проповедник фундаменталист да разяснява от електронния си амвон някоя неделна сутрин как Мойсей е бил воден през пустинята от космически кораб.

Засмях се. Седнах на балкона, загледах се в менуета на кюкавците и се разсмях просто на глас. Това беше абсурд. Всичко беше с главата надолу.

Едно нещо беше сигурно. Като дете, като момиче и сега като възрастен човек, който живее на свободната земя на американската демокрация, аз не съм била възпитавана да мисля извън периметрите на това, което моите традиционни учители искаха да знам. Сега аз сама трябваше да се науча да мисля. Може всичко това да е безумно, обаче Колумб не е бил първият човек, който е казал, че земята не е плоска. И когато се замислиш, виждаш колко високомерно е от наша страна да допускаме, че сме единствената рационална, разумна раса във вселената.

Неочаквано се обади Дейвид.

— Какво правиш? — попита той.

— О, седя си просто със зашеметена глава.

— Ами-и, какво ще кажеш за едно пътуване?

Без да се замисля, аз отговорих:

— Готово. Къде?

— В Перу.

— Имаш предвид Андите?

— Защо не?

— Защо не наистина? Имам някоя и друга свободна седмица. Все едно ми е къде ще отида. Просто искам да отида някъде.

— Ще се срещнем на летището в Лима след два дни.

— Готово.