Шърли Маклейн
За да достигнеш плода (12)

Глава 10

„Мисля, че безсмъртието е преминаване на душата през много животи и житейски опити и този от тях, който е истинно изживян, използван, научен, ни помага за следващия и всеки от тях става по-богат, по-щастлив и по-висш, като носи със себе си само истинни спомени за това, каквото е било преди…“

Луиза Мей Олкът, „Писма“

Три дни не се виждахме с Джери. През това време си стоях в хотелската стая и размишлявах. Спях по около четири часа нощем. Излизах на мразовити разходки в снега, но почти не усещах студа. Прехвърлях през съзнанието си целия мой живот. Четох някои от книгите, които бях купила от „Дървото на Бодхи“, особено за Едгар Кейс. И тогава извадих адреса и телефонния номер на шведския транс — медиум, чрез когото говореше Амбрес.

Обадих се на моя приятел Ларс, който ме бе посрещнал на летището. Той и съпругата му работеха в рекламата; бяха от по-заможната буржоазия, макар че шведите не обичат да мислят, че все още имат класово общество. Бях се запознала с тях на едно мое турне в Стокхолм преди няколко години.

При посрещането ми на летището те бяха много дискретни и се сдържаха да ме попитат защо съм в Стокхолм този път. Сега побъбрихме малко по телефона и сякаш между другото споменах, че чета едни метафизически книги, по-специално за медиумните тълкувания на Едгар Кейс.

— О, да — каза Ларс. — Едгар Кейс. Знам доста за делото му. Бил е много проницателен.

Бях леко изненадана, че Едгар Кейс е известен в Швеция, докато аз в Америка съвсем наскоро чух за него.

— Много странно съвпадение е, че го споменаваш — продължи Ларс, — защото тъкмо тази вечер отиваме на един сеанс с транс — медиум. Искаш ли да дойдеш с нас да се срещнеш с дух?

— С транс — медиум ли? — попитах аз. — Ларс, ти се срещаш с дух?

— Да — отговори простичко той.

— И как се казва той? — попитах аз.

— Амбрес — отговори Ларс.

Господи, това, меко казано „съвпадение“ съвсем не беше случайно за мен. Докато говорехме, аз прелиствах книгата на Кейс. Сега рязко я затворих и казах да, ще се радвам да дойда. Определено се намирах в Швеция по други причини, а не заради Джери. Нещата наистина взеха да стават интересни.

Когато няколко часа по-късно Ларс и Биргита дойдоха да ме вземат, бях напълно готова. Не ме попитаха какво съм правила откакто съм пристигнала, така че по своя инициатива споменах, че имам идея за нова книга и съм решила да прекарам известно време далеч от трескавия си живот в Америка и имах нужда от спокойствието и тишината на шведската зима. Те имаха вид, че приемат обяснението ми, но пък шведите рядко дават израз на чувствата си.

Караха към покрайнините на Стокхолм, където живееше транс — медиумът със съпругата си. Казаха ми, че транс — медиумът се казва Стуре Йохансен, а жена му — Турид. Духът, който ползва Стуре за канал, вече бил известен из цяла Швеция.

— Много хора идват на сеансите с Амбрес — каза Ларс, — защото той помага на мнозина с медицински диагнози.

— Как по-точно? — попитах, като си помислих, че и Кейс приема доста подобни неща.

— О, идват хора от цяла Швеция — каза Ларс, — с всякакви оплаквания. Едни имат хронични проблеми със здравето, други — неизлечими болести, трети с психологически смущения, а има и хора просто с въпроси откъде идва човечеството и накъде отива.

— И този Амбрес може да даде отговор на всички тези неща?

— Как да ти кажа, ако хората следват стриктно холистичните^[1] му напътствия, те обикновено получават някакво облекчение, а повечето от напътствията му са свързани с осъзнаването на силата да знаеш всичко, която всеки от нас има в себе си, но тя се активизира, само ако я признаеш и повярваш в нея.

— А ако някой страда от неизлечим рак? Може ли Амбрес да спре развитието на болестта?

— Не — каза Ларс. — Амбрес не спира развитието й. Той помага на всеки човек да поеме умствено и духовно правилната посока, така че да се опита да го направи сам или поне да се справя със съпътстващите емоционални проблеми. Това в основата си е холистичен и духовен подход.

— И получава ли се?

— Виж, основата на учението на Амбрес е да ни научи, че имаме силата и знанието да станем всичко, каквото поискаме да станем. Че ние имаме измерения и способности за разбиране, които не съзнаваме. Той учи, че нашата положителна енергия е грандиозна, както неговата, само дето той, като духовно същество без тяло в настоящето, знае това, а ние не го знаем.

— Е, и какво е всъщност едно духовно същество? Не разбирам съвсем.

— Ние всички сме духовни същества — каза Ларс. — Но просто не го признаваме. Ние сме духовни същества от енергия, които в настоящето се е случило да бъдат във физическо тяло, а Амбрес е духовно същество от енергия, което точно сега не е в тяло. Разбира се, той е високо развит, но пък и ние сме. Разликата е там, че ние не вярваме в това.

През съзнанието ми премина отблясък от това, което ми бе говорил Дейвид. Откъслеци и фрази от статии и книги, които бях чела, се зареяха из главата ми. Саи Баба в Индия бе казал нещо, което изглеждаше същото. Както и духовният водач Кришнамурти. „Ние сме способни на всичко, което съществува — казваха те, — и признаването на нашата привидно невидима духовна мощ ще ускори усъвършенстването ни.“

— Значи ти и Биргита наистина вярвате, че чрез Стуре Йохансен говори истинско духовно същество?

— О, разбира се — отговори Биргита. — Преди всичко, ако той не е истинско духовно същество от високоразвито естество, тогава самият Стуре Йохансен не само е изключителен актьор, но и има в себе си информация и лечебни методи, които са спасили живота на много хора — както физически, така и умствено. Освен това той казва на хората неща, които са толкова дълбоко лични за тях, че е много трудно да проумееш откъде може да ги знае Стуре. А и никой не може да обясни откъде той самият е получил медицинските познания, които използва за диагнозите. Но всеки човек трябва да носи в себе си вярата. Амбрес доставя също информация от предишен живот, която се оказва толкова позната и близка на хората, че им помага до голяма степен да се ориентират в живота, който водят днес.

Отворих прозореца на колата и вдишах дълбоко.

— Искаш да кажеш, че е възможно да се установи връзка между сведенията от предишен живот и днешните ни отношения?

— Да — каза Ларс, — обаче Амбрес винаги подчертава, че този живот е най-важният, защото иначе ще бъдем обсебени прекалено много от мисли за миналото, вместо да се съсредоточим над настоящето.

— Той винаги ли отговаря на въпроси за предишен живот?

— Не — отговори Биргита, — невинаги. Често пъти като прецени запитващия, той заключава, че му е много по-необходима оценка за настоящето. На други дава доста обширни тълкувания за предишен живот. Зависи от отделния човек.

Помълчах малко, заслушана в разговора на Биргита и Ларс. Те описваха подробно колко е помагал Амбрес за решаването на въпроси и проблеми, които много затормозявали някои от хората, потърсили помощта му. А други ходели просто от любопитство — да видят как действа феноменът контакт с дух.^[2]

— Слушайте — обадих се накрая аз, — може ли да се каже, че такива неща стават често?

— Имаш предвид навсякъде по света ли? — попита Ларс. — Или само тук, в Швеция?

— Не знам — казах аз. — Където и да било, може би.

— Виж, ние имаме много приятели в Америка и Европа, които се интересуват от духовна метафизика. И наистина, общуването с духовни същества чрез транс става нещо все по-обичайно. Изглежда, сякаш колкото повече приближаваме към края на хилядолетието, толкова повече духовна помощ получаваме, стига само да се възползваме от нея.

— Добре, но не са ли някои от тези транс — медиуми фалшиви или измамници? Как можеш да различиш този, който само „играе“, от онзи, който наистина е в транс? — попитах аз.

Ларс се замисли над въпроса ми с вид, сякаш никога не бе разглеждал подобна възможност. Той погледна Биргита. И двамата свиха рамене.

— Не знаем — отговори той. — Но ми се струва, че човек някак си разбира, ако е измама. Материалът, който идва чрез медиума, е твърде сложен или твърде личен, за да може той да „играе“. Във всеки случай човек положително би могъл да открие разликата по резултатите, които сам получава. Ние никога не сме се натъквали на фалшификация, затова всъщност не знаем.

— Има ли много от вашите колеги в рекламната ви фирма, които да са вътре в тези неща? — попитах аз.

— Само няколко са тези, които се интересуват от духовно израстване — отговори просто Ларс. — Ние все пак избягваме хора, които не се стремят поне да бъдат непредубедени, но като нас има мнозина и с тях станахме близки приятели. Хората, които се стремят към разбиране на собствената си духовност, са именно тези, с които можем истински да общуваме. Останалите са ни само познати. Те просто живеят по повърхността на живота, а не вътре в него.

Отново вдишах дълбоко кристалночистия шведски зимен въздух.

— А какво ще кажете за Стуре Йохансен? Какво представлява той извън сеансите? — попитах аз.

— Стуре е дърводелец — обясни Ларс, — и ни най-малко не се интересува от духовния свят.

— Няма ли нещо против да бъде инструмент, когато в същото време би могъл да си изработва своите лавици или нещо подобно? — попитах аз.

Ларс се засмя, когато автомобилът забуксува по заледената улица на Стокхолм.

— Стуре казва, че щом това помага на хората, той напълно му се отдава. Той е добросърдечен човек. Прост, но наистина добър човек.

— А как звучи Амбрес в сравнение със Стуре?

— Понякога е много трудно да разбереш езика на Амбрес — каза Ларс, — защото това е такъв старинен шведски, какъвто би бил за теб библейския английски, фразеологията му е напълно различна от тази на Стуре, различна дори и от съвременния шведски език. Амбрес казва, че няма език, на който би могъл да изрази някои от знанията, които би искал да ни предаде.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами, когато се опитва да ни научи нещо за измерения или схващания, за които никога не сме и помисляли, той казва, че всеки език сам по себе си е ограничение.

— Извинявай, можеш ли да бъдеш по-конкретен — казах аз искрено, но това, изглежда, прозвуча с недоверие.

Ларс кимна.

— Нашите говорими или писмени езици — каза той, — описват истински само тези измерения, които се отнасят към нашите пет сетива, физическия ни свят. С напредъка на астрофизиката и психодинамиката ние едва сега започваме да осъзнаваме, че ни е нужно да развием език, който се отнася до невидимите за нас светове. Малко по малко ние започваме да възприемаме вълнуващите измерения на това, което ние просто, а понякога саркастично, отнасяме към метафизическия свят. Затова Амбрес понякога доста се затруднява да ни помогне да разберем живота от нефизическа гледна точка.

Затворих очи, докато се возехме, и се запитах като какво ли е да не бъдеш „физически“. Открих, че в мига, когато влизах в дискусии за метафизическото и чуех хората да употребяват думи като „окултно“, „астрално ниво“, „космически вибрации“, „етерична памет“, „душа“, „Бог“ — стандартния речник на учение, старо колкото света, — аз реагирах с нервен присмех, саркастичен смях, подозрителност или направо презрително. Този път не правеше изключение. И все пак исках да науча нещо повече. Исках самата аз да изживея опит като медиум.

Ларс продължи, а аз слушах със затворени очи.

— Всяка наука има свой собствен речник — каза той, — обикновено неразбираем за лаици, да не говорим за нейните загадки, чудотворства, чудеса, които приемаме на доверие. Същото е и с всички религии. Ние приемаме чудесата на науката, без истински да ги разбираме, и ние приемаме на вяра религиозните чудеса. Чудя се защо ние, в Западния свят, толкова трудно възприемаме този цялостен мироглед от опит и мислене, който популярно е известен като „окултно“.

Отворих очи.

— Защото, когато мислиш за „окултното“, ти си представяш тъмни сили, „Бебето на Розмари“ и подобни глупости — казах аз. — А това плаши. Духове на мъртъвци и всякакви неща, които не са много развеселяващи, нали?

Ларс се подсмихна.

— Да де — каза той, — много хора са се възползвали от окултното, за да фокусират вниманието върху тъмната страна на метафизическия свят. Но светлата страна винаги е красива. Можеш да вземеш каквото и да било от природата и да се фокусираш на негативната му страна, обаче позитивната му красота е в състояние да промени живота ти.

Обърнах поглед навътре в главата си. Да, наистина, аз седях в един автомобил в Стокхолм с един мъж и съпругата му, които звучаха по същия начин като Дейвид в Манхатън и Кат в Калабасас, Калифорния. Наистина ли тази работа ставаше навсякъде по света?

Ларс, сякаш чул мислите ми, каза:

— Милиони хора по света дотолкова се интересуват от тази работа, че издържат цяла една индустрия от книги, учения, школи, индивиди и литература от всякакви жанрове, посветени на метафизическите измерения на живота. Във всеки случай аз не бих го нарекъл „окултно“. Бих го нарекъл интерес към духовното измерение на живота.

Ларс и Биргита заговориха едновременно. Те отново подчертаваха как „славно увличащи“ са станали духовните им интереси. Казаха, че от тях те са станали по-щастливи и са обикнали повече хората. Чрез множеството си сеанси с Амбрес те са си създали много нови приятели, които се оказало, че вярват в същите неща. И явно никой от тях не се съмнявал, че Амбрес е истинско духовно същество, което говори от астрално ниво.

Не исках да бъда неучтива, но попитах още веднъж:

— И вие искрено ли вярвате, че Амбрес е истинско духовно същество?

Биргита се обърна към мен, а в това време Ларс търпеливо се усмихна.

— Почти невъзможно е това да се обясни на някого, който не е достатъчно широкомислещ, поне за да го приеме за възможно — каза тя.

Загледах се замислено навън, към предградието на Стокхолм. Питах се колко ли други шведи в техните съвършени като на пощенска картичка домове са се отдали на духовни изследвания. Всеки ъгъл, всяка къща, всяко дърво бяха снежна пощенска картичка. Кожената тапицерия на Волвото на Ларс излъчваше лек свеж аромат. Беше комфортна, модерна, сдържано луксозна кола. Шведските домове бяха модерни и чисти, без никаква претрупаност, но с индивидуалност, мислех си. Швеция има своите проблеми, но някак си изглежда, че навлиза в двадесет и първия век с добре изпитан баланс от социализъм и демокрация. Мислех си дали ще го постигнат с течение на времето. Мислех си, колко ли широко разпространени или дълбоки стават духовните им интереси. За мен беше забележително, че един преуспяващ, влиятелен човек от рекламата ме води на среща с транс — медиум, който общува с духове.

На около десет мили извън Стокхолм навлязохме в нещо, което изглеждаше като изискан, тих жилищен квартал. На всеки ъгъл имаше очарователни лампи със старинен вид. Пясъчни площадки и люлки украсяваха полянката пред всички къщи, построени съвсем еднакви, но придобили индивидуалност от различните саксии с цветя, снежни човеци и декорации, които всяко семейство само си беше избрало.

Ларс спря автомобила и слезе. Огледах привидно еднообразния квартал.

— Знаеш ли — казах аз, — сигурно поне веднъж в седмицата бих влязла по грешка в нечий друг дом. Това някак си те заставя да се вглеждаш по-внимателно в индивидуалността на всяка къща, за да не бъркаш.

Ларс се усмихна. Двамата с Биргита ме поведоха към една къща и позвъниха. Отвътре долетя бодър женски глас и скоро една закръглена, розовобуза жена отвори вратата и ни поздрави с поток от шведски.

— Това е Турид — каза Ларс. — Извинява се, че не говори английски. Гледала е филмите ти и е много щастлива, че искаш да се срещнеш с Амбрес.

Турид ни въведе в гостната, която изглеждаше като шведски вариант на едно селце в долината Сан Фернандо: ниска, модерна кушетка, лавици с книги, копринен лампион, който виси над модерна масичка за кафе от полирано дърво. Около масата бяха насядали хора. От вази по масата се разстилаше зелен бръшлян.

— Стуре сам е направил всичките дървени мебели — каза Ларс.

Турид ме представи на останалите си приятели като Шърли, а Ларс превеждаше. Тя изобщо не спомена фамилията ми. След приветливите закачки на входната врата, то изглежда, повече не я интересуваше.

— Стуре си почива — каза тя. — Всеки момент ще дойде от спалнята. — Покани ни да седнем и да си вземем бира и сирене, които бяха сервирани на ръчно изработената масичка.

И тримата лакомо нагънахме от сиренето и едни сухи шведски бисквити.

— Стуре и Турид са посветили сега живота си да помагат за общуване с духове — каза Ларс. — Турид се притеснява, че Стуре може да изчерпи енергиите си от контактите в транс, но пък и двамата желаят да помагат на колкото е възможно повече хора.

— Защо? Искам да кажа, това означава ли, че Стуре напълно е изоставил работата си като дърводелец?

— На път е да го стори.

— Тогава откъде изкарват пари, за да живеят?

— Хората им оставят, колкото преценят за нужно, според това, което са научили от сеансите.

Та ето че се намирахме при този шведски дърводелец, който внезапно открива, че през него говори гласът на дух, и се отказва от нормалния си живот, залавя се с желание да помага на хората, като предоставя себе си като инструмент за транслация на духовна същност, почти както Едгар Кейс. Дали нещо подобно не е станало и с Мойсей и Авраам, с някои от древните пророци, за които се говори в Библията? Не се ли случваха днес същите неща, които са ставали тогава — само че в модерни условия?

— Защо правят това, Ларс? — попитах аз.

— Ами, те не знаят. Просто чувстват, че трябва. Те съзнават, че светът отива на зле и чувстват, че това е начин да се предаде духовно знание, за да се предотврати този ход на човешките действия. В интерес на истината и аз така чувствам нещата. Слушаме какво казва Амбрес и това промени отношението ни към живота. Аз мога да взема по-положителни и състрадателни решения, щом зная повече за предназначението ми като човешко същество.

Останалите хора разговаряха тихо помежду си, като си взимаха от сиренето и пиеха бира. Някои разказваха случки от живота си. Други обсъждаха духовни истини, които смятаха, че не разбират напълно.

Вдигнах поглед. Стуре идваше тихо в стаята. Беше висок към метър и седемдесет и пет, снажен, як, със стабилна походка и спокоен, овладян глас. Изглеждаше много стеснителен, но когато Ларс ни представи, ръкостискането му беше силно. Той ме поздрави на шведски. Лицето му беше изключително приветливо. Той беше на около тридесет и пет години. Постоя, докато се поздравяваше стеснително с останалите си приятели, после Турид посочи, че двамата трябва да седнат. Те седнаха един до друг на столове с твърди облегалки, а на масата до Турид имаше чаша вода.

— Трябва да започнем веднага — каза тя с извинителен тон, — защото по-късно имаме да се видим и с други.

Тя тихо угаси осветлението и запали свещ на масичката в средата на стаята. Стуре седеше безмълвно, явно подготвяйки се да релаксира.

— Нека постоим няколко минути в мълчалива медитация — каза Турид.

Всички кимнахме и зачакахме Стуре да навлезе в подходящото за контакт състояние, за да се яви Амбрес.

Докато стоях в полумрака на мъждукащата светлинка на свещта, се запитах какво ли би помислил Джери, ако ме видеше. Мисълта за него ме преследваше и аз умишлено се концентрирах над свещта. Хич ме нямаше да участвам в нещо групово, обикновено предпочитах да върша нещата си насаме, по мой собствен начин и в мой собствен ритъм. Но в толкова много от книгите, които съм чела, изглежда, колективната енергия помагаше на всекиго повече, отколкото собствената му индивидуална енергия. Всеки актьор или оратор положително има представа за енергията на публиката. И всеки, който е имал публика на живо, е усещал и споделял тази общност на чувството. Всъщност книгите говореха, че положителната колективна енергия явно е много по-силна, интензивна, ползотворна и изцелителна за усилията на всеки един, от духовна гледна точка. И в момента започнах да изпитвам чувството за единение с останалите в стаята.

Изминаха около десет безмълвни минути. Магнетофонът ми тихичко бръмчеше до мен. Ларс седеше над магнетофона. Той ми напомни пак, че ще му е трудно да превежда бързо старинния шведски език. Но щял да се помъчи да смогва.

Погледнах Стуре. Той стоеше неподвижно, дишаше дълбоко, но спокойно. Очите му бяха затворени. Ръцете бяха отпуснати неподвижно на яките му бедра. Къдравата му кестенява коса бе подстригана точно до ушите. Осъзнах, че се фокусирам над дребните подробности. След около петнадесетина минути той започна леко да потрепва… потрепваше така, сякаш през него преминава ток под високо напрежение. Турид хвана ръката му, сякаш го заземяваше с физическото докосване. Тя се усмихна. Ларс прошепна на ухото ми:

— Заради електромагнитната енергия на духа на Амбрес Стуре се нуждае от земната енергия на Турид, за да неутрализира тялото си. Затова имат нужда да работят заедно.

Внезапно тялото на Стуре се изопна и просто като че ли се вкочани. Очите му се отвориха. Главата му се вирна напред и на едната страна. Цялото му тяло се тресеше и когато престана, той отвори уста и произнесе нещо с гърлен глас на шведски. Гласът нямаше нищо общо с гласа на човека, когото преди малко ми бяха представили. Ларс се наведе към мен и прошепна:

— Амбрес казва „Поздравления“ и е щастлив, че сме се събрали заедно. Той се представя и ни обяснява нивото на духовна енергия в стаята.

Не знаех какво да мисля. Исках да прекъсна Ларс и да го попитам как този Амбрес може да постигне такива енергетични нива, но преди да задам какъвто и да било въпрос, сеансът вече премина в диалог между Амбрес и хората, които бяха дошли да научат нещо от него.

Ларс превеждаше бързо, колкото можеше. После забелязах, че повечето от присъстващите не се интересуват как ставаше това. Те вече бяха приели този процес. Интересуваше ги единствено да „научат“ това, което Амбрес предаваше. А по въпросите им личеше, че не се интересуват от информация за предишен живот или за нива на енергията. Те задаваха на Амбрес въпроси за началото на Сътворението!

Ларс се стараеше да смогва с превода. А аз се опитвах да следя какво става. Амбрес говореше бързо, но обмислено. Казах Амбрес, защото се „усещаше“ като Амбрес. Усещах със сигурност, че Стуре няма нищо общо с това. Той беше само нещо като телефон, чрез който говореше някакво духовно същество. Всъщност аз „усещах“ характера, хумора, старинния ритъм на мисли на този дух, наречен Амбрес. Той жестикулираше, смееше се, излагаше стегнато същността на нещата, наблягаше на нещо със собствената си енергия, а не с енергията на Стуре. Или така поне аз го „усещах“. Гърбът му беше изправен и достолепен, по нищо не приличаше на обикновените движения на тялото на човека, когото бях наблюдавала преди половин час.

Ларс превеждаше в сбит вид посланията на Амбрес, който описваше Бог като Интелигентност. Той описваше първите движения на Божията мисъл и сътворението на материята. Описваше раждането на светове, и на светове в световете; на вселени, и на вселени във вселените. Описваше Божията любов към творенията му и нуждата му да получава любов, изразена в „чувство“. Описваше потребността на Бога да създаде Живота.

Виждах какво имаше предвид Ларс, като говореше за ограниченията на езика, и се улових, че се вживявам в това как се чувства Амбрес под това бреме — ограниченията на земния език!

Изминаха около два часа. Ларс продължаваше да превежда в обобщен вид. Амбрес премина от възхода и разпадането на цивилизацията към създаването на Хеопсовата пирамида, което явно имаше голямо значение, и която той описа като „библиотека в камък“. Усещах някак си в образи това, което казва. Останалите в стаята задаваха въпроси на шведски, а Амбрес съобщи, че е разбрал за присъствието на други „същества, които говорят само на «друг език», но той самият бил древен швед и дори да можел да говори «други езици», «инструментът» нямало да може да го стори с лекота. Това би изсмукало твърде много енергия от него, заради напрежението да образува думи на език, от който нищо не знае“.

Дори при грандиозното му описание за началото на Сътворението този дух Амбрес, изглежда, имаше представа от чувство за хумор на човешко ниво. Чудех се колко ли отдавна той е бил човек и дали изобщо е бил, обаче сеансът течеше далеч от моите светски въпроси. Усещах само, че всеки от присъстващите бе много по-напреднал от мен. Седях и се мъчех да попивам всичко, което става.

Амбрес-Стуре ставаше и крачеше из стаята с устремна походка. Нямаше нищо общо с вида на Стуре, когото видях в началото. От време на време се смееше дълбоко и правеше шеги, за да изостри вниманието. Отиде до един скицник, закачен на стената, и почна да рисува диаграми, космически геометрични чертежи и спирали, за да направи описанията си по-графични. Задаваше на групата въпроси, сякаш беше учител, който води учебен час. Всички бяха увлечени и възбудени, понякога бъркаха по някои основни моменти и той търпеливо ги обясняваше отново. Няколко пъти посмъмри един, който явно не си беше направил домашната работа. После отново седна близо до Турид.

— Инструментът губи енергията си — каза Амбрес. — Сега трябва да ревитализира.

Добави, че се надява да се срещне отново с нас. Каза, че трябва да се грижим един за друг. Тогава отправи молитва на древния си език, за да благодари на Бога за възможността да му служи.

Стуре потрепери. Електрическият заряд, познат като Амбрес, изглежда, напускаше тялото му. Турид бързо пъхна чаша вода в ръцете на съпруга си. Стуре я изпи на един дъх. Той бавно се върна към собственото си съзнание и стана прав.

Огледах се наоколо, чудейки се какво да мисля. Гостите разговаряха тихо помежду си, попитаха ме дали разбирам достатъчно шведски, за да проумея какво става, и аз отговорих да, като не исках да призная, че за самия процес ще ми е нужно време да го проумея, да не говорим за информацията. Но те все пак разбраха и казаха, че щом веднъж съм го намерила за приемливо, то ще ми окаже благотворното си въздействие.

Благотворно въздействие? Само това стигаше, за да ми се обърка мозъка. Радвах се, че поне бях чела нещата на Кейс преди да дойда. Отидох при Стуре.

— Благодаря ви — казах аз. — Надявам се, че сте добре. Никога не бях виждала подобно нещо.

Стуре разтърси ръката ми, докато Ларс превеждаше. Той изглеждаше уморен, но спокоен. Очите му бяха бистри и приветливи. Той каза, че се надява да съм научила нещо от Амбрес, каза, че би искал някой ден сам да говори с него и леко сви рамене, сякаш не разбираше какво всъщност става. Поразена бях от откровената му простота. Турид обгърна с ръка раменете ми.

— Амбрес е велик учител — каза тя. — Толкова се радвам, че можахте да го чуете. А сега Стуре има нужда да си почине.

Поведе ни тримата с Ларс и Биргита към вратата и каза, че може утре да си поговорим, ако аз искам.

Казахме на всички лека нощ и си тръгнахме. Навън валеше сняг. Снежният човек на пясъчната площадка беше станал почти безформена фигура, изваян отново от пресния сняг, докато съседските деца спяха.

Тримата вървяхме под бялото небе към автомобила.

— Какво мислиш? — попита Ларс.

Искаше ми се да кажа нещо дълбоко.

— Изглежда, ми е нужно време да го обмисля — измъкнах се аз. — Знаеш ли, почвам да добивам чувството, че по някакъв начин съм била водена, за да дойда тук. Такива неща се случиха напоследък, че не мога повече да смятам това за случайни съвпадения. Струва ми се, че някак си е било предвидено да дойда в Стокхолм.

Ларс и Биргита се усмихнаха и ме поведоха през падащия сняг към колата. Повече не говорихме нищо.

После, докато пътувахме за Стокхолм, всеки от нас потънал в своите мисли, аз размишлявах за нишката от „съвпадения“ в живота ми. Съзнавах, че почвам да долавям някакъв предопределен план, който се разгръща според собственото ми осъзнаване и воля да приема това, за което бях готова. Като че ли събитията и случайностите бяха готови да се случат, ако им позволя. Времето зависеше от мен, обаче тяхната неминуемост изглеждаше зафиксирана и предопределена. Изненадах се от това, което мисля. Никога не бях вярвала в такива неща. Въпреки това стегнатата последователност от стечения на обстоятелствата в отношенията ми с Джери, самата им природа, основана на земни провали, политически реалности и негативни препятствия, съвпадащи (пак тази дума) с бавното ми приятелство и разбирателство с Дейвид, с неговата духовна гледна точка — всичко това с голяма сила ме заставяше да осъзная някакви други измерения.

Изглежда, аз бях наполовина земен наблюдател на двойна действителност. И усещах, че постепенно развивам разбиране на двете гледни точки, които, изглежда, представляват двойствеността на живота — житейската Земна действителност и Космическата духовна действителност. Може би и двете бяха необходими за човешкото щастие. Все повече и повече ми ставаше ясно, че да наречеш една гледна точка единствената „истинска действителност“ беше нещо ограничено, предубедено и вероятно погрешно. Може би всички човешки същества са Разум, Тяло и Дух, както са се опитвали да ни кажат великите древни личности. Това е било тяхното завещание. Може би аз ще трябва да го науча отново.

Сбогувахме се с Ларс и Биргита и им казах, че ще поддържаме връзка.