Шърли Маклейн
За да достигнеш плода (2)

Драги читателю,

Още от времето, когато бях много малка, помня, че имах порива да се „изявявам“. На три години взимах уроци по балет, защото исках да се изразявам физически. В юношеските ми години преминах от балет и към пеене, което ми се струвате естествено и логично продължение на тази самоизява. По-късно, вече като голяма, поривът ми към самоизява се разгърна дори по-нататък — в актьорско майсторство и чрез него изживях още по-голяма форма на самоизява. Обичах сложното тайнство на това да ставаш друг характер, да избираш друга биография, подбуди и значения, да изразяваш собствените си чувства и мисли чрез друга личност.

После открих писането — един отдушник, който ми даде възможност да изразявам още по-сложно и специфично моите изживявания. Пишех, за да узная какво мисля. Пишех, за да осмисля професията са, пътуванията си, отношенията ми с хората и всъщност моя живот. Писането изостряше вече неутолимия ми глад да проумея онова защо и как на всяко нещо.

Харесва ми да смятам всяка от моите книги за нещо като карта, изобразяваща къде съм била и къде отивам. „Не падай от върха“ описва как се научих да разтварям крила като млада актриса и как почнах да поемам грижата за собствената си съдба. В поредица експедиции до Африка, Индия, хималайското кралство Бутан и ята на съименниците на дъщеря ми — Япония, аз за пръв път се докоснах до непознатото — и бях променена от него. Периодът, очертан в „Можеш да стигнеш до там от тук“ бе на голямото вътрешно, интелектуално и политическо израстване на личността ми. В Холивуд приключваше системата на звездите, затова рискувах да навляза в плаващите пясъци на телевизията. Резултатът бе катастрофален и дълбоко ме разстрои. Той ме отведе до това да се изпробвам на политическата сцена в предизборната кампания на президент през 1972 година, в която участвах на страната на Джордж Макгъвърн срещу Ричард Никсън. Този социален опит зароди в мен един стремеж, който на малцина на Запад се позволяваше да сбъднат в началото на 70-те години. Възглавих първата женска делегация, посетила Китай, за да изуча забележителното развитие на една чисто нова култура, надигнала се от пепелта на древна и малко позната земя. Опитът да се приспособим към една чужда култура ни подейства като опомняща плесница. Чрез него изучихме не по-малко за собственото си развитие и още повече за това, което човешката воля, правилно насочвана, може да постигне дори при много неблагоприятни условия. Всичко това ме подготви да се завърна към артистичната си кариера с още по-голям ентусиазъм и уважение към професията, с която си изкарвам хляба и да изследвам какви нови нива на творчески дух мога да внеса в нея. Мисля, че този житейски опит ми помогна също да си изведа още една поука: Всичко е възможно, ако вярваш, че го заслужаваш.

Размишлявах дълго, преди да публикувам „За да достигнеш плода“, защото тя е писменият израз на една духовна одисея, която ме отведе по-далеч, отколкото изобщо съм очаквала — в удивителния, вълнуващ свят на психически феномен, в който предишни животи, съществуване на духове водачи и истинското безсмъртие на душата станаха нещо повече от убеждение за мен — те станаха реална, истинска част от живота ми. Смятам тази книга за моя духовен дневник, отворен пред очите на тези, които също търсят духовно вникване, и свидетелство, че съм приела с благодарност и смирение даровете на тези, които ме учиха и отвориха очите ми.

Обичам да мисля за „Танц в светлината“ като за празненство на всички мои „аз“. Тя бе едно задоволяващо и удовлетворяващо изследване на обещанията, които си дадох в „За да достигнеш плода“. В нея разглеждам с наслада, хумор и известно задоволство изживяванията си като дъщеря, майка, любовница, приятелка, търсач на духовната съдба и глас, призоваващ за мир на света. Мисля, че тя изразява огромната ми лична радост от достигането на тази важна точка в живота ми, както и от укрепването на чувството ми за цел. Но историята още не е завършила, защото аз все още съм една жена, която търси себе си, животите, които може да съм изживяла и дълбокия живец на съществуванието ми.

Ако това мое търсене на духовната истина ти помогне на теб, читателя, да постигнеш дара на вътрешното прозрение, тогава аз съм възнаградена. Но първата ми награда бе това пътуване през самата мен, единственото пътуване, за което си заслужава да се говори. През цялото това пътуване аз усвоих един дълбок, изпълнен със смисъл урок: ЖИВОТЪТ, ЖИВОТИТЕ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА са само това, което всеки от нас възприема, че са. Животът не е нещо, което ни се случва. Ние караме нещата в него да се случват. Действителността не е отделна от нас. Ние създаваме нашата действителност във всеки миг от деня. За мен тази истина означава пълна свобода и пълна отговорност.

Любов и светлина