Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мисия Земя (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mission Earth II: Black Genesys, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране
vax (2016 г.)
Разпознаване и корекция
vax (2016 г.)

Издание:

Автор: Л. Рон Хабърд

Заглавие: Черно сътворение

Преводач: Снежана Данева

Издание: първо

Издател: ИК „Вузев“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1995

Националност: американска

ISBN: 954-422-033-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1866

История

  1. — Добавяне

Глава пета

Първото занимание на класа по удоволствие от природата явно щеше да се проведе в парка на ООН между 42-ра и 48-а Улица, който граничеше с Ист Ривър — само на няколко преки от там, където Хелър живееше.

Беше красив септемврийски следобед. Тревата и дърветата бяха зелени, а небето и водата — сини. Грамадната сграда на секретариата извисяваше белия си мрамор зад сградата на Общото събрание и сградата за конференции.

Част от класа вече се бе събрал, както бе уточнено, пред статуята на мира. Студентите бяха повечето в дънки и небрежни дрехи. Някои носеха очила, други не; някои бяха дебели, други слаби. Хелър ги огледа. Никой не си говореше с другите или с него. Очевидно не се познаваха.

В огледалото на асансьора видях, че Хелър е облечен с шити и добре изгладени джинси, с бейзболната шапка и шпайковете. Сигурно изглеждаше малко не на място сред тях — по-спретнат и с по-скъпи дрехи, като се изключат шапката и обувките. Освен това беше по-висок от другите. Отгоре на всичко носеше хубава чанта, докато другите бяха със сакове или раници. Сигурно се е откроявал сред останалите, защото от време на време привличаше погледи на минувачи, особено на момичета.

Събраха се още студенти и вече наброяваха към трийсет.

Ето я и мис Симънс! Крачеше целеустремено напред! Беше обута с тежки планински обувки, въпреки горещия ден, дебела карирана пола и яке. Носеше и бастун, който повече приличаше на бухалка. Кестенявата ѝ коса бе здраво стегната отзад и прибрана в мъжка ловна шапка.

Спря се. Вдигна очилата си с рогови рамки на челото, за да ги вижда. Огледа ги един по един. Като стигна до Хелър, пусна очилата и те паднаха на носа ѝ. А, добър знак. Вярвах в мис Симънс. Ако всичко друго пропадне, тя ще спре Хелър, сто на сто! Първите ѝ думи ме окуражиха.

— О, ето те и теб, Уистър — каза тя пред целия клас. — Как се чувства днес младият Айнщайн? Да не би да си се преуморил? Разбрах, че вчера си използвал пак ВЛИЯНИЕТО си, за да се отървеш от индивидуално обучение. Е, не бой се, още не си прескочил телената ограда, Уистър. Войната, която ти така свирепо обичаш, едва започва!

Тя пак повдигна очила, за да вижда студентите и се обърна към тях:

— Здравейте, млади надежди. Винаги започвам екскурзиите в удоволствие от природата тук, в парка на ООН. Обединените Нации са основани през 1945, за да предотвратят по-нататъшно разрастване на ВОЙНАТА и по-точно, ядрената война. Тази тогавашна надежда е вградена тук в тези забележителни бели мавзолеи.

От историческо значение е фактът, че тази част на Манхатън на времето е била пълна с кланици. Това е интересен и значим факт.

ООН, този черен гроб на най-светлите надежди на човечеството, разполага с пари, авторитет и ВЛАСТ! И все пак, трябва да ви обърна внимание, че тези алчни, себични и егоистични МЪЖЕ седят в тези гробници по цял ден, всеки ден от годината, всяка една година и не правят нищо друго, освен да мислят как да избегнат истинските си задължения, задължения, които са поели с най-свети клетви!

Ако тези долни мошеници имаха възможност да правят, каквото поискат, щяха да вдигнат във въздуха целия свят с малко термоядрен заряд! Уистър, обърни внимание.

Тя смъкна очилата си и го изгледа свирепо.

Намести очила и пак се обърна към другите:

— И така, колеги, започваме с нещо, което е било възможно, но не се е осъществило — Обединените Нации. Всички живи организми, които видите в нашите занимания, скоро ще бъдат мъртви завинаги — унищожени от престъпното бездействие, нерешителност, задкулисни игри и жалка страхливост на Обединените Нации. Уистър, какво гледаш?

Хелър каза:

— Тази трева е много свежа, въпреки че много хора минават от тук. Ако не я поливаха с хлорирана вода, щеше да е по-добре.

— Внимавай, Уистър — свирепо каза мис Симънс. — Това е час по удоволствие от природата, не по използването на отровни газове! Така, колеги, надявам се, че си записвате по-важната информация, която ви давам. Виждате ли онази група мъже ей там? Искам да ви обърна внимание върху самодоволните, подлудяващо безгрижни изражения на лицата на тези мъже от ООН, разхождащи се из парка.

Хелър се опита да помогне и каза:

— На синьо-златистите им шапки и значки пише: „Американски Легион 89, Де Моин, Айова“. Това някоя страна членка ли е?

Мис Симънс съвсем правилно не му обърна никакво внимание.

— Тъй че, колеги, трябва да забележите, при това с ужас и възмущение, отношението и безотговорността, които преобладават тук. Само ако тези мъже си изпълняваха задълженията… Уистър, сега пък какво гледаш?

— Тези листа — каза Хелър. — В крайна сметка, дърветата се справят доста добре сред всички тези нефтени изпарения, които идват от реката. Но ми се струва, че въпреки това в почвата няма достатъчно минерали.

— Внимавай в това, което ти говорят — бързо излая мис Симънс. — И така, колеги, ако ООН си изпълняваше задълженията, можеше веднъж завинаги да се сложи край на човешкото пристрастие към лемингско самоунищожение.

— Какво е леминг? — попита едно момиче.

— Това са орди ужасни плъхове, които всяка година вкупом се хвърлят в морето и масово се самоубиват — каза мис Симънс. — Ако искаше, ООН можеше да се възправи въодушевено и отведнъж и с единен глас да извика: „СМЪРТ НА КАПИТАЛИСТИЧЕСКИТЕ ЧЕРВЕИ!“ Уистър, какво за бога гледаш СЕГА?

На бетонния парапет лежаха три чайки. Краката им бяха покрити с мазут и се бяха залепили за бетона. Двете бяха мъртви, а третата, със залепени крака и пропити от нефт крила, все още правеше слаби опити да се освободи.

— Тези птици — каза Хелър. — Попаднали са в нефтено петно.

— И предполагам, че така ще можеш по-лесно да ги уловиш и да ги взривиш с атомна бомба! Не му обръщайте внимание, колеги. Винаги има някой, който се опитва да разсмее останалите.

Откъм реката се появи хеликоптер, който се приземяваше и летеше много ниско. Шумът я заглуши.

Хелър извади от чантичката си с инструменти чифт ръкавици. Отиде при двете чайки, които не помръдваха и се увери, че са мъртви. После се приближи до третата. Тя вяло се опита да се защити с човката.

Хелър коленичи и извади малък спрей от тежката си чанта. Боже господи, той постоянно беше на една крачка от това да наруши кодекса. На спрея пишеше: „Разтвор 564, Флотска доставна база 14“. На чист волтариански! Отбелязах си го. Може би някой ще забележи!

Извади инженерски плат с червена звезда и покри очите и дихателните отвори на птицата. Бързо ѝ напръска перата. Естествено, мазутът изчезна.

После ѝ освободи краката, изтри ги и ги напръска. Огледа птицата, видя още две петна, които бе пропуснал и напръска и тях. Винаги беше толкова влудяващо чист!

Извади бутилка вода и напълни капачката. Птицата, която досега бе с отпусната глава, започна да се бори, но помисли и пийна малко вода от капачката. След това отпи още няколко пъти.

— Обезводнила си се — каза ѝ Хелър. — От горещото слънце е. Пийни още няколко глътки.

Какъв глупак! Говореше ѝ на волтариански, а това беше земна птица!

После Хелър извади половин сандвич, начупи го на парчета и го остави на тревата. Птицата разпери крила, без съмнение с известна изненада. Щеше да излети, но видя сандвича и реши първо да обядва.

— О, добра птица — каза Хелър. — Стой далеч от онези чернилки. Това е мазут, разбираш ли? Петрол!

Птицата издаде някакъв звук и продължи да яде сандвича. Не зная защо се обади. Не бе възможно да разбира волтариански.

Хелър се огледа. Естествено, класът по удоволствие от природата бе изчезнал. Хелър напрегнато се ослуша. Нищо не чу. Набързо се огледа.

След това започна да души. За какво по дяволите душеше?

Обърна се назад. Чайката тъкмо излиташе. Мина край него, сви над реката и изчезна.

Без да спира да души, Хелър тръгна напред и след малко се озова в приемния център на сградата на Общото събрание, според надписите. Имаше и информационно табло, но той не отиде до него.

Изглежда мястото му се стори много любопитно. Светлината проникваше отвън, през стените и се получаваше странен ефект на прозрачност. Хелър се приближи до една стена и я огледа, вероятно, за да разбере как става така.

Отиде в заседателната зала и намери класа.

Мис Симънс продължаваше с лекцията:

— … и точно тук, на това място, делегатите могат да издигнат единодушно глас и с твърдост и благородство да отрекат веднъж завинаги ядрените оръжия. Мъжете, които идват тук, са принудени да мълчат заради собствените си страхове. Тях ги е страх…

Хелър оглеждаше мрамора.

Класът се повлече по петите на мис Симънс. Тя продължи да говори, без да обръща никакво внимание на екскурзовода, който се бе закачил към групата. Отидоха в сградата за конференции и след малко се озоваха в зала, на която пишеше:

Съвет за сигурност

Погледнаха към двестате празни седалки. Естествено, заседание нямаше и нямаше да има през следващите две седмици. Мис Симънс продължи с лекцията.

— И така, накрая стигаме до могъществото на петте нации, които ще наложат вето на всякаква разумна инициатива за забрана на ядрените оръжия, подета от останалите. Петте постоянни членки — Съединените Щати, Франция, Великобритания, Русия и Китай — всяка, от които има правото сама по себе си да отмени пропитите от болка молби на всички народи на земята! Те парират усилията на всеки, който се опита да направи незаконна ядрената енергия и да разоръжи света. Алчността, ламтежът за власт, мегаломанията и параноята карат това самопомазало се малцинство да върви напред и напред, все по-близо към ръба.

Хелър от известно време насам се възхищаваше на картините в златно и синьо и на стенописите, но при последните ѝ думи рязко каза:

— Кой пречи да се намери разрешение?

Мис Симънс отговори с висок и рязък глас:

— Руските предатели, които предадоха революцията и се превърнаха в тирани на пролетариата! Кой зададе този въпрос? Много хубав въпрос!

— Уистър — обади се едно момиче.

— О, пак ли ти? Уистър, престани да пречиш на класа!

Мис Симънс ги изведе от залата.

Очите на Хелър се задържаха върху масивна мускулеста фигура на мъж, който хвърляше доста усилия върху нещо.

Хелър попита:

— Какво прави тази статуя?

Мис Симънс каза:

— Това е руска статуя. Изобразява работник, заставен да прекове плуг в меч. Олицетворява измяната на идеите на пролетариата.

Беше се обърнала назад и си свали очилата, за да види кой е задал въпроса.

— Хубав въпрос, Джордж.

Уистър се огледа да види кой е Джордж, а също и останалите студенти.

Беше ги събрала под статуята на мира.

— Днес, колеги, беше само началото. Опитах се да ви ориентирам какво ще представлява този курс. Ще повторя още веднъж защо сме тук, така че внимавайте добре.

Всичко, което ще видите в бъдещите недели от нашите часове по удоволствие от природата, е обречено от тегнещата ядрена война. Като се възхищавате от красотите на природата, от всеки пролетен цвят, от листата, пъпките и всяко кътче мека, беззащитна земя, за вас ще бъде още по-болезнено да разберете, че всичко това ще бъде унищожено завинаги в ужаса и пожара на термоядрената война!

О, тук беше права! Ако Хелър не спечели и се отприщи волтарианско нашествие, тези първобитни атомни бомби ще изглеждат като пикник.

— И така, колеги — продължи тя, — ако все още не сте почувствали, всеки сам за себе си и като част от човечеството, изгарящо желание веднага да се запишете в организацията за антиядрен протест, уверявам ви, че скоро ще го почувствате, независимо дали има или няма Нюйоркска полиция. Свободни сте. Уистър, ако обичаш, остани за малко.

Студентите се пръснаха. Хелър се приближи до мис Симънс.

Тя повдигна очилата си, за да го вижда по-добре.

— Уистър, боя се, че работата ти в клас няма никакво подобрение. Прекъсваше ме и пречеше на останалите. Освен това изобщо не внимаваше.

— Запомних всичко, което казахте — запротестира Хелър. — Казахте, че ако ООН не бъде принудена да действа правилно, планетата ще се самоунищожи с термоядрени оръжия.

— Оръжия, които ги правят такива като теб, Уистър. Думите ми бяха далеч по-силни. Тъй че за днес получаваш двойка. Ако работата ти в клас е оценена за под тройка, да знаеш, че няма да те спаси даже отлична ВРЪЗКАРСКА оценка на срочния изпит. А ако тук се провалиш, Уистър, няма да си получиш дипломата и никой няма да иска да те слуша. Никога няма да получиш работата, за която бленуваш — да взривиш планетата. Макар и с малко, аз ще допринеса за това, Уистър. Довиждане.

И тя си тръгна.

Хелър седна.

Колко бях доволен! Мис Симънс го постави на място. Каква чудесна, блестяща жена! Пристегнатата ѝ коса и очилата скриваха факта, че освен всичко друго; беше и хубава. И макар че тя очевидно мразеше мъжете, чувствах голяма нежност към нея, копнеех да я прегърна и да ѝ кажа каква великолепна личност е.

Мой съюзник! Най-сетне бях намерил някой, който да ми дава надежда в морето от хаос!

О, как хубаво ми ставаше да гледам Хелър да седи и зяпа в тревата!

Съдбата на цели империи лежеше в красивите и нежни ръце на една жена. Но това не бе за пръв път във вековните истории на планетите. Молех се на боговете хватката ѝ върху съдбата да остане все тъй силна и здрава.