Л. Рон Хабърд
Черно сътворение (27)

Глава шеста

Изкарах дълъг ден. Станах и тъкмо се готвех да си налея хубава студена чаша шира, когато внезапно ми хрумна една мисъл, вероятно родена от това, че го видях да пише.

Беше ми дал да пусна писмо! Не го бях прегледал!

Винаги е удоволствие тайничко да четеш кореспонденцията на други хора. Заслужавах малко обезщетение за това, че не можах да наблюдавам арестуването му — въпреки че знаех, че и това ще стане съвсем скоро.

Извадих писмото от туниката си. Мислех, че е някакво блудкаво писмо до графиня Крек, а какво щеше да си помисли тя, ако разбере, че Хелър тайно спи в една стая със заразена курва!

Вдигнах плика срещу светлината. Беше официален зелен лист!

Косата ми се изправи!

Беше адресирано до:

КАПИТАН ТАРС РОУК

ЛИЧЕН АСТРОГРАФ НА НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО

ДВОРЦОВ ГРАД ВОЛТАР

СПЕШНО, ОФИЦИАЛНО

ДА ЖИВЕЯТ ТЕХНИТЕ КРАЛСКИ ВЕЛИЧЕСТВА

Има връзка с Роук!

Опитах се да се съсредоточа въпреки шока. Кога е успял да се свърже с него? След това си спомних, че капитан Тарс Роук беше на прощалното парти! И Хелър разговаряше с него. Не бях нащрек, защото бях упоен от онази тъпа „шпора“, онзи амфетамин Метедрин! Това е било заговор!

Опитах да се успокоя. Така, я да видим: Ломбар ми беше казал, че Хелър ще изпраща доклади до Великия съвет. Аз трябваше да ги спирам, да ги подправям и да ги изпращам. Само така бих могъл безопасно да се отърва от Хелър.

Ами добре. Тогава всичко беше наред. Вършех си задълженията. Това просто беше първият доклад на Хелър. Той имаше глупостта да ме използва, за да се свърже с Роук и всъщност, нямаше и как иначе да се свърже. Тъй че, всичко беше наред!

Имаше двоен печат. Но това бе нищо работа. Като използвах методи, известни само на Апарата и инструменти, направени специално за тази цел, отворих плика без нищо да личи.

Листа вътре бе голям, но такива са всички официални сводки.

След обичайния поздрав се казваше: „Както се договорихме, само в случай на неполучаване на автентични лични писма от мен всеки месец, ще съветвате негово Величество да прибегне до втория вариант.“ След това продължаваше, че мисията можело да се проточи, че влекачът работел добре, че бил благодарен за някои от съветите, които капитан Тарс му дал относно полюсните смени. Спомнял си някаква лекция, която капитан Тарс изнесъл, за стопените планетни ядра като генератори. И дали капитанът си спомня стария Бофи Джоуп, студентът, който бил убеден, че планетите трябва да се въртят по-бавно, за да могат хората да се наспиват? Мислел, че ще се справи със задачата, но го моли да държи нещата под око.

Първо, изведнъж осъзнах, че Хелър е бил студент на капитан Тарс Роук в Астрографския колеж, където капитанът често изнасяше лекции. От тона на писмото ясно личеше, че Хелър е бил един от онези отвратителни студенти, които се харесват на преподавателите!

После, осъзнах, че това чисто и просто означава, че Хелър има пряк достъп до Негово Величество, Клинг Надменни!

Чакай! Имаше нещо смешно в това писмо. Седнах. Разтворих го на бюрото. Насочих към него лампата.

Не бе написано така, както се пише писмо! Между думите имаше празни пространства. Редовете бяха неравномерно раздалечени.

Думите можеха да се поберат на половината от мястото, което сега заемаха.

Обля ме студена пот. Фалшификация? За малко да си сложа крака право в капана!

Това писмо е написано на кодова хартия!

Това се прави по следния начин: взема се лист непрозрачен материал с точните размери на хартията за писане и се слага отгоре. От непрозрачния лист се режат дълги ивици.

Така всичко се покрива, с изключение на няколко думи.

Тези думи върху кодовата хартия са ИСТИНСКОТО съобщение! Останалото са глупости.

Трябва кодовата хартия да се наложи върху листа, за да се прочете съобщението.

Нямах кодовата хартия на Хелър!

Без нея не можех да подправя нищо. Скритото съобщение няма да съвпадне с кодовата хартия на Тарс Роук.

Тези кодове се познават, защото, за да могат думите да се появят в дупките на кодовата хартия, трябва да се напишат на точно определени места на листа и заради това разстоянията между думите и редовете стават неравни.

Понякога не е трудно да се опиташ да налучкаш местата на ключовите думи. Но Хелър е умен. Измислил е цяла история за някой си Бофи Джоуп, за да има повече думи.

В Турция, естествено, отдавна бе ден. Не бях спал през нощта. За разлика от онзи „бибип“ в Америка, който си лежеше в леглото и спокойно спеше без ни една грижа, аз бях истински роб на дълга.

Освен това, бях страшно притеснен.

Спал или не спал, веднага се захванах за работа.

Опитах се да се добера до скритото съобщение по всички възможни начини, за да разбера каква е кодовата хартия.

Опитах се да декодирам „Грис ме прецаква“. Не става. Опитах „Базата на Земя е пълна с опиум“. И това не става. Всъщност, нямаше как да се получи това, защото тези думи ги нямаше в писмото.

Опитах „Ломбар смята да използва наркотици, за да пороби Волтар“, но името Волтар и думата наркотици… Чакай! А може би кодовата хартия обхваща само букви! Може да не са цели думи!

Цели два часа си блъсках главата и се чувствах все по-зле.

Реших, че ми трябва въздух. Излязох навън и се разходих в градината. Няколко души от персонала се разбягаха, като ме видяха, но от това не ми стана по-добре.

Върнах се. Смело започнах отначало.

Най-накрая успях. Кодовата хартия обхващаше цяло изречение!

Ключовата дума беше „автентични“. Хелър бе написал: „… в случай на неполучаване на автентични писма от мен…“

Той и Роук сигурно са влезли във влекача за малко — да, за известно време бяха изчезнали — и са се уговорили да използват ключово изречение като например „Ядрата са стопени“ и са си разменили кодова хартия. Ако кодовата хартия, поставена върху писмото, не покаже уговореното изречение („Ядрата са стопени“), или каквото и да беше, съобщението не е истинско, а подправено.

Ако през определен период от време редовно не пристига автентично съобщение, в самото писмо пишеше, че Роук ще посъветва Негово Величество да преминат към втория вариант! ПЪЛНО, НЕЗАБАВНО, С ОГЪН И КРЪВ НАШЕСТВИЕ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ!

Ако не получават редовно докладите на Хелър, това значи, че на него му пречат и се е провалил. Липса на доклади означаваше, че Земя ще се превърне в кланица!

Но по дяволите Земя. Ако има нашествие, всички планове на Ломбар отиват на кино! И понеже Великия Съвет не знае нищо за базата на Земя, тя също отива на кино!

Но къде по-важно от това — аз ще бъда убит! Тайният агент на Ломбар ще се погрижи за това дори ако се отърва от всичко останало.

Докладите на Хелър ТРЯБВА ДА СТИГАТ НА МЕСТОНАЗНАЧЕНИЕТО!

Ей, чакай!

Ако Хелър успее, всички планове на Ломбар за Земята пропадат. Защото най-близките му съдружници ще банкрутират.

И ако дори само изглежда, че Хелър има изгледи да подобри живота на планетата, тайният агент на Ломбар ще ме убие!

Започна да ме боли глава.

Хелър губи, Хелър печели, едно нещо е сигурно — Грис е мъртъв.

Накарах се да седна.

Наложих си да седна. Наложих си да престана да си скубя косите.

Трябва спокойно да измисля нещо.

И така, непрестанно стискайки със зъби чашата за шира, докато накрая не я запратих в стената, измислих го.

Трябва да се добера до кодовата хартия на Хелър! След това можех да фалшифицирам докладите така, че Великият съвет, посредством Роук, ще мисли, че Хелър се справя със задачата. В същото време Ломбар няма да е заплашен от нищо, понеже Хелър няма да върши никаква работа. Той ще е мъртъв.

Но момент. Не разполагах с кодовата му хартия. Докато не я получа, НИЩО НЕ ТРЯБВА ДА СЕ СЛУЧИ НА ХЕЛЪР!

А онзи идиот беше с кола, на която знаеха номера, полицията в няколко щата го дебнеше, с неговото име веднага щяха да го пратят в затвора, понеже такъв човек не съществува, изобщо, един агент без никаква подготовка, попаднал под смъртна опасност.

Започнах да се моля.

О, богове, нека нищо да не се случи на Хелър, докато се добера до онази кодова хартия! Моля ви, богове, ако нещо му се случи, със Солтан Грис е свършено. По дяволите унищожението на Земята! Да забравим това за момента. Мислете за Солтан Грис! Смилете се. Моля ви.