Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мисия Земя (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mission Earth II: Black Genesys, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране
vax (2016 г.)
Разпознаване и корекция
vax (2016 г.)

Издание:

Автор: Л. Рон Хабърд

Заглавие: Черно сътворение

Преводач: Снежана Данева

Издание: първо

Издател: ИК „Вузев“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1995

Националност: американска

ISBN: 954-422-033-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1866

История

  1. — Добавяне

Част седемнадесета

Глава първа

Хелър подкара на север. Потупа колата отпред по стъклото и каза:

— Е, Кадилак Брогъм Купе д‘Елеганс с химически двигател, измъкнахме те здрав и невредим.

Презрително му се изсмях. Тези флотски офицери с техните играчки. Чиста проба фетишизъм. Бум-бум Римбомбо каза:

— Ей, момче. Не искам в този славен момент да развалям нещата, но трябва да отбележа, че караш с откраднати регистрационни номера, а това е незаконно.

— Имам още един чифт номера, талон и всичко необходимо — каза Хелър.

— Откъде ги взе?

— Ами от онзи, на когото исках да се обадя.

— Оня, дето му беше приготвил изненадата? Слушай, момче, има още много да се учиш. Регистрационните номера са адски важни. Ако ги нямаше тях, ченгетата нямаше да могат да проследят никого. Съвсем щяха да са безпомощни. Цялата им система се основава на регистрационните номера. Така че, ако имаш мангизи, съветвам те да си купиш нова кола. Знам един тип…

— Не, искам тази — каза Хелър.

— Ама тя е гълтач на бензин.

— Знам — каза Хелър. — Трябва ми. Бум-бум въздъхна.

— Добре. Познавам друг тип, който може да ти смени номерата на двигателя и да ти изкара нов талон. Длъжник съм ти. Не ми се ще да те опандизят. Свий вляво ей там по Тонел Авеню. Отиваме в Нюарк.

Скоро се озоваха всред рева на камиони и газовете на коли. Бум-бум показваше пътя. Пристигнаха в Нюарк. Пресякоха много улици с много предприятия от леката и тежката промишленост, но навсякъде въздухът беше много замърсен. Накрая стигнаха до гараж „Джифи-спифи“. Проправиха си път сред многобройни коли в различна фаза на ремонт и боядисване.

Бум-бум скочи от колата и след малко се върна с едър омазнен италианец с бяла работна манта. Хелър излезе.

— Това е Майк Мутационе, собственикът, притежателят и голямата клечка в този бардак — каза Бум-бум. — Обясних му, че си приятел на фамилията. Така че, можеш да му кажеш какво искаш.

Хелър и мъжът се здрависаха.

— Може би е по-добре той да ми каже — каза Хелър.

Майк огледа кадилака.

— Ами — каза той — първото нещо, което аз щях да направя, е да го блъсна в реката.

— О, не! — каза Хелър. — Колата е добра.

— Гълта бензин като змей — каза Майк. — Кадилак модел 1968 минава с един галон най-много десет мили.

— Точно това ми харесва — каза Хелър. Майк се обърна към Бум-бум:

— Това хлапе наред ли е?

— Да, да. Колежанче е.

— О, това обяснява нещата — каза Майк. Бум-бум се пъхна в колата и се чу, че къса нещо.

Излезе с бутилка уиски.

— Какво, по дяволите, е това? — каза Майк. — Златен етикет? За пръв път виждам.

Бум-бум отвори капачката.

— Толкова е добро, че шотландците си го пият сами. Удари една глътка.

— Сигурен ли си, че не е отровно?

Предпазливо отпи малко. Примлясна с език.

— Ама че хубаво! За пръв път опитвам подобно нещо.

— Току-що докарано. Донесли сме ти едно кашонче.

— Ами, както казвах, момче, я да я огледаме тази хубава кола.

Стиснал здраво с една ръка бутилката, с другата Майк вдигна капака. Извади фенерче. Оглеждаше двигателя. След това поклати глава:

— Момче, имам лоши новини. Номерът на двигателя е бил сменян доста пъти. И последният, който го е сменял, е издълбал цифрите много дълбоко. Вече не може да се смени.

Продължи:

— Е, не се отчайвай, момче. Сигурно си емоционално привързан към тази кола. Тя ти е първата открадната или нещо такова.

Отпи още глътка скоч и се наведе над радиатора. Силно се замисли. След това светна:

— Ей, тъкмо си спомних. За този модел се продават чисто нови двигатели. Стоят на склад в „Дженеръл Мотърс“ още откак са произведени тези кадилаци. Имаш ли пари?

— Имам — каза Хелър.

— Ще проверя.

Майк отиде в офиса и се обади по телефона. Върна се ухилен.

— Още имат! Бързаш ли или можеш да почакаш няколко седмици?

— Не бързам. Идеално се връзва с плановете ми. Изведнъж всичко се срути. Бях толкова уверен, че иска колата, за да кръстосва с нея Ню Йорк, толкова бях сигурен, че това е типичната за флотските офицери страст към играчките, че просто не ми беше хрумнала възможността Хелър да има в главата си някакъв пъклен план. Бързо прехвърлих през ума си действията му до този момент. Не се е шляел безцелно, както си мислех! Действал е! Този „бибипец“ е действал изцяло с оглед на мисията си! Ужасната идея, че може да успее, висна застрашително над мен като „жилото“ на Ломбар. Какво, по дяволите, бе намислил?

— Добре — каза Майк. — Но какво точно искаш от тази кола? Скорост? Ако е така, мога да поставя нови алуминиеви бутала в двигателя — те се охлаждат по-бързо и няма такава опасност двигателят да се взриви.

— Това ще увеличи ли или ще намали консумацията на гориво?

— Ами евентуално ще я увеличи.

— Добре — каза Хелър. — Тогава го направи.

— Хубаво. Мога да сложа и специални карбуратори — предложи Майк.

— Добре — каза Хелър.

— Но ако ще върви по-бързо, по-добре да ѝ се смени радиатора с нов и евентуално да се сложи маслен радиатор за охлаждане.

— Добре — каза Хелър.

— Може да има някои износени части като шпиндели и други, които ще трябва да се сменят.

— Добре — каза Хелър.

— И най-добре да се сложат нови гуми. Такива, които няма да се пръснат при сто и петдесет мили.

— Добре — каза Хелър.

— Какво ще кажеш за по-леки алуминиеви джанти?

— Ще променят ли вида ѝ?

— Общо взето, да. Ще изглежда по-модерна.

— Не — каза Хелър.

Майк бе получил първия отказ. Отстъпи крачка назад, удари една глътка, бързо обмисляйки положението.

Бум-бум го прекъсна.

— Онзи пикап не е ли на Корлеоне? — попита той, сочейки към един прясно боядисан черен форд.

— Готов е — каза Майк.

— Ще го взема — каза Бум-бум и веднага започна да прехвърля кашоните от кадилака в пикапа.

Освежен, Майк се върна към огледа. Хвана на мушката един калник.

— Има малки вдлъбнатини, които се нуждаят от изчукване. Може и да се сложи още една ръка боя. А, момче, имаме оригинална боя за Кадилак. По принцип не я използваме, защото е много фрапантна. Ще ти я покажа!

Изтича до офиса и се върна.

— Ето. „Пламтящо алено“. С нея колата лъска даже на тъмно. Страхотно изглежда!

— Добре — каза Хелър.

Не го разбирах. Отначало беше избрал сивото, защото не се забелязваше толкова. А сега искаше боя, която буквално ми изгаряше екрана. Какво беше намислил?

— Само че — каза Майк, като се намести на предната седалка, — тази облицовка и пердетата отзад са си изпели песента. Съвсем случайно имаме едни калъфи, дето сме ги купували, но не се е налагало да ги ползваме. Десенът е тип „Снежен леопард“ — бял на черни петна. Направо искри! Как само ще изпъква на фона на червеното! Можем да ти направим и такива постелки отдолу.

— Страхотно — каза Хелър.

Майк не можа да измисли нищо друго.

— А ти искаше ли нещо по-специално?

— Да — каза Хелър. — Искам така да направите предния капак, че да може от всички страни да се заключва с ключове. И под колата искам някакъв лист лек метал, който да запечата двигателя отдолу и да не позволява никакъв достъп до него.

— О, говориш за броня за предпазване от бомби — каза Майк. — Тези коли са ги направили с толкова конски сили, за да носят колкото се може повече брониране. Мога да ти сложа и армирани стъкла, бронирани платки отстрани…

Най-сетне разбрах. Страхуваше се, че пак ще сложат бомба в колата му.

— Не — каза Хелър. — Само един тънък метален лист отдолу и заключване на капака, тъй че никой да не може да се добере до мотора.

— Аларма срещу крадци? — с надежда каза Майк.

— Не — каза Хелър.

Отказах се. Единственото обяснение беше, че Хелър е луд.

— Това ли е всичко? — попита Майк.

— Ами да — каза Хелър.

— Добре — каза Майк малко нервно, — всичко това ще струва някъде към двайсет хилядарки.

Бум-бум тъкмо бе изнесъл последния кашон с уокмените. Изпусна го.

— Божичко! — Отиде до тях. — Виж какво, момче, за тази сума мога да ти открадна и преобразя петнайсет кадилака нов модел!

— Новият талон ще е от мен — каза Майк. — Честно, Бум-бум, ремонтът ще струва точно толкова.

— Съгласен съм — каза Хелър.

Бръкна в джоба си и извади една пачка. Преброи десет хиляди.

— Това момче да не е обрало някоя банка? — попита Майк Бум-бум.

— Това са честно спечелени пари от удари — каза Хелър.

— Ами добре, в такъв случай — каза Майк, — ще ти повярвам.

Отиде в офиса да напише разписка.

— На чие име? — викна оттам. — Не че има значение.

— Джером Терънс Уистър — каза Хелър.

Сега вече знаех, че е луд. Бери можеше да открие, че е жив и да го издири. И с такава помпозна и биеща на очи кола като тази…

Бум-бум беше натоварил всичко в пикапа. Даде на благодарния Майк кашона с „Джони Уокър“ златен етикет.

— Качвай се, момче? Къде да те оставя?

— Отивам в Манхатън — каза Хелър.

— В такъв случай ще те закарам до гарата. По-бързо е.

Стигнаха и когато Хелър излезе от колата, Бум-бум каза:

— Това истинското ти име ли е, малкия? Джером Терънс Уистър?

— Не — каза Хелър. — Казвам се Прити Бой Флойд.

Бум-бум избухна в див смях, Хелър също. Почувствах се засегнат. Прити Бой Флойд беше много известен гангстер, прекалено известен, че да се шегуват с него. Свято име.

— Какво ти дължа? — каза Хелър.

— Да ми дължиш ли, малкия? — каза Бум-бум. Посочи отзад в колата. — От цели шест месеца отвъд реката си мечтая за глътка скоч! Сега направо ще се поливам с уиски.

И той потегли, тананикайки си.

Аз не си тананиках. Нови беди се бяха стоварили на главата ми точно когато мислех, че по-лошо от това не може да стане. С това име Хелър щеше да привлече като с магнит Бери, а аз нямах кодовата хартия. Но в същото време Хелър работеше по мисията си. Усещах го! Може и да успее!

От всичко това ми се виеше свят. От една страна, Хелър НЕ трябва да умре, докато не разбера как да подправям докладите до капитан Тарс Роук. От друга страна, очертаваше се доста голяма опасност той да е намислил някакъв пъклен план да успее в мисията си и определено трябваше да бъде отстранен или убит.

Излязох на двора, седнах и зарових лице в шепите си. Трябва да запазя спокойствие. Трябва да разсъждавам логично. Няма нужда да излизам от релси само защото трябва да предпазя от убийство някой, който трябва да бъде убит. Налага се да измисля нещо, веднага!

А онова „бибип“ лудо канарче продължаваше да ми лее трели от дървото. Подигравка. Пълна подигравка!