Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мисия Земя (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mission Earth II: Black Genesys, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране
vax (2016 г.)
Разпознаване и корекция
vax (2016 г.)

Издание:

Автор: Л. Рон Хабърд

Заглавие: Черно сътворение

Преводач: Снежана Данева

Издание: първо

Издател: ИК „Вузев“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1995

Националност: американска

ISBN: 954-422-033-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1866

История

  1. — Добавяне

Част четиринадесета

Глава първа

След по-малко от два часа аз си седях в тайната стая във вилата, на около 105 градуса географска дължина от Хелър и следях всяко едно негово движение.

Бях изпаднал в екстаз! Картината на екрана бе брилянтна! Звукът бе идеален, чуваха се даже щурците! Реле 831 си вършеше работата!

Трябваше да върна малко записа до мястото, където той слезе от кораба.

Ето го, носи двата тежки куфара и бавно се носи във вирджинската нощ. Отсреща имаше някаква ферма и от обора идваше светлина.

Всеки истински шпионин, дори да е със съвсем малък опит, би я заобиколил отдалеч. Но не и Хелър!

Чу се ръмжене.

След това силен лай.

Едно грамадно овчарско куче му се изпречи на пътя.

Изхилих се, защото се сетих, че Хелър май никога не бе виждал куче. Най-близо до кучетата бяха копоите от Флистан, които ако бяха домашни животни, се специализираха да дъвчат цялото семейство.

Кучето седеше пред него с оголени зъби. Беше приклекнало на земята. Знаех, че ще го нападне. Сбогом, Хелър. Цялата работа ще приключи още тук, в горещата вирджинска нощ, при това между зъбите на куче!

Засили се и скочи във въздуха, със зъби, насочени право към гърлото на Хелър!

Хелър пусна куфарите.

Ръцете му се стрелнаха напред.

Сграбчи кучето за кожата от двете страни на челюстта!

Завъртя се на пети и като използва инерцията на кучето, запрати го на двайсет фута зад гърба си!

То полетя. С тъп звук се блъсна в едно дърво, изквича един път и остана да лежи на земята.

Очаквах, че Хелър ще побегне. Толкова шум сигурно щеше да привлече внимание в близката къща.

Но Хелър се приближи до кучето и започна да го оглежда. След това взе на ръце големия звяр. Върна се при куфарите и някак си успя да ги хване с ръце.

Затътри се към осветената къща!

Предната врата се отвори. На прага седеше фермер с пушка!

Хелър се бе запътил право към верандата. Пусна куфарите.

— Боя се, че кучето ви се блъсна право в едно дърво — каза Хелър с тежък вирджински акцент.

Фермерът отвори вратата по-широко, Хелър влезе с кучето и го остави на килима във всекидневната.

— Не тече кръв, затова предполагам, че ще се свести — каза Хелър.

Фермерът се наведе над кучето. То направи немощен опит да се изправи и мъжът го погали, то се успокои и леко махна с опашка.

— Не — каза фермерът. — Нищо му няма. От тук ли си, момче?

— От тук — каза Хелър. — Ще тръгвам вече.

— Ами, в никакъв случай. Не и след като си сторил такава добрина! Марта, донеси кафе! — викна той към кухнята.

— А, не — каза Хелър. — Много благодаря, но имам среща в града. Един човек ме чака пред съда. Много благодаря, но вече закъснявам.

— Абе, момче, че това е повече от две мили. А ти куцаш и едва се движиш. За какво съм ти съсед, ако не те хвърля до града! Ще изкарам камиона.

Кучето се бе изправило по корем. Гледаше Хелър с възможно най-странен поглед.

Фермерът запали камиона отвън и Хелър излезе с куфарите. Хвърли ги отзад и се качи. Подкараха към града.

„Бибип“, си помислих. Това не беше много добре. Всичко стана заради този вирджински акцент. Да я „бибип“ графиня Крек! Трябва да си обучава само онези ненормални.

Хелър слезе пред съда.

— Обаждай се, като се върнеш, момче. По всяко време.

— С нетърпение ще чакам — каза Хелър. — И много съм ти задължен за возенето.

Фермерът потегли.

Хелър погледна към съда. Светеха само два прозореца на втория етаж. Входната врата бе отворена и Хелър закуцука нагоре по стълбите. Отвори една врата.

Старче, облечено в черно, се бе навело над едно бюро зад тезгяха. Няколко чекмеджета с папки бяха отворени. На работното му място имаше табела:

РАЖДАНЕ И СМЪРТ.

МОЛЯ, НАРЕЖДАЙТЕ СЕ НА ОПАШКА ПО ЕДИН

Надявах се, че старият „бибипко“ е готов. След около пет минути щеше да е мъртъв.

Хелър пристъпи до бюрото и остави куфарите. Старият човек вдигна полуплешивата си глава.

— Ти ли си момчето?

— Така казват — каза Хелър.

— Чудех се дали изобщо ще се появиш — каза старият. Стана и погледна отблизо Хелър. — Значи ти трябва да си Дълбърт Джон Роксентър Младши.

— Така казват — отвърна Хелър.

— Ще струва двеста долара.

Размаха едно свидетелство за раждане, но не му го даде.

Ха, помислих си аз. Америка е пълна с мошеници, както винаги. Вдигнал е цената с още сто долара.

Хелър бръкна в джоба си. Личеше си, че не е много на ти с парите. Прехвърли няколко банкноти.

Старецът се пресегна, измъкна две стотачки и ги мушна в джоба си.

Хелър взе свидетелството. Там бяха написано името му, това, че е рус и че е роден вкъщи. Имаше печат и бе подписано от чиновника. Според датата на раждане Хелър беше само на седемнайсет! Хелър го прибра в джоба си.

— Много благодаря — каза той.

Вдигна чантите, обърна се и закуцука надолу по извитите стълби. Излезе през входа и тръгна по улицата.

Намалих докрай звука, понеже знаех какво ще последва.

Горните прозорци на сградата избухнаха с гръм и трясък и се обагриха в пламъци.

Стандартна процедура.

Сбогом, стар „бибип“ мошенико, казах си. Винаги трябва да кажем една молитва за мъртвите. Това носи късмет.

През един от прозорците започнаха да бълват пламъци. Когато Търб взривява нещо, наистина го взривява. Обича да се престарава. И винаги използва собственоръчно направени експлозиви с подръчни материали, за да не наруши космическия кодекс.

Майстор!

Я чакай! Какво за бога прави Хелър! Този откачен няма да пропусне да привлече вниманието дори на този пуст хълм. Даже във Вирджиния има противопожарни команди. В действителност, те толкова се гордеят с тях, че редовно си устройват състезания с доброволци от мили наоколо.

Всеки човек с малко опит би разбрал за какво става въпрос. И би си плюл на петите. Моментално!

Но не и Хелър. Пусна куфарите. Втурна се през входа. Като хала се понесе нагоре по стълбите. Тичаше към гишето „Раждане и смърт“.

Всичко гореше и бе пълно с дим.

Даже гишето се бе взривило. Хелър залегна на пода. Запълзя напред и заопипва всред горящите пламъци.

Откри ръка, ръкав. Пропълзя още малко. Виждаше се тялото.

На пода имаше килим. Хелър придърпа към себе си краищата. С две бързи движения го уви около стареца.

Добра се до стълбите, преметна на рамо увития в килима и се спусна надолу, като вземаше по пет стъпала наведнъж.

Изскочи на открито и спря встрани на ливадата.

Е, добре, помислих си. Не е чак толкова зле. Когато има бомбена експлозия, обикновено арестуват всичко живо наоколо. Затова трябва да се измъкваш колкото е възможно по-бързо. А Хелър не помръдваше, идиота му с идиот.

Разопакова стареца. Угаси няколко димящи парцала.

Старецът отвори очи.

— Какво… какво по дяволите беше това?

— Добре ли си? — попита Хелър. Старецът започна да се опипва.

— Доста съм понатъртен, но май няма нищо счупено. Това е заради тази „бибип“ печка. Още миналата пролет им казах да я изхвърлят! И друг път е гърмяла. Случва се да изгасне пламъка и се пълни с газ…

Беше вперил очи в сградата. Хелър също погледна нагоре. Всички прозорци бяха счупени. Хвръкнала бе и част от покрива и пламъците бяха започнали да извиват езици нагоре към небето.

Чак сега старецът започна да стопля какво му се беше случило. Погледна вторачено Хелър и започна да върти очи.

— Господи, момче — каза той със страхопочитание. — Рискувал си живота си, за да ме измъкнеш от там!

Разтърси глава, сякаш за да просветли погледа си. Започна да гледа Хелър много по-упорито.

— Спаси ми живота, младежо!

Хелър искаше да се увери, че на стария нищо му няма. Опитваше се да го накара да си свие пръстите.

От другия край на града се чуваше някоя от противопожарните команди, вероятно доброволци. Звънецът за тревога разтърсваше нощта.

— Не трябва ли да повикам някой? Линейка? — каза Хелър.

— Виж какво, дете. Като си помисля, най-добре да изчезваш оттук! Само след минута тук ще е пълно с пожарникари и репортери. Ще се оправя, младежо. Никога няма да те забравя. Но с име като твоето, най-добре веднага да си плюеш на петите, чуваш ли!

— Радвам се, че можах да ти помогна — каза Хелър. И тръгна.

— Ако някога с нещо мога да ти помогна — извика старецът, — просто попитай за Стоунуол Битс!

Хелър тръгна надолу по хълма с чантите. Всичко наоколо бе обляно в светлина от разразилия се пожар.

Беше на тротоара на улицата, когато го задмина пожарната. Той погледна назад и спря. Целият връх на хълма бе в корона от пламъци. Една от забележителностите на Вирджиния отиваше на кино. Вероятно, помислих си аз, тук е спал Джордж Вашингтон.

След малко дойде линейка.

Хелър вдигна чантите и тръгна с куцане към автогарата.

Изведнъж спря. Извади един тефтер. Написа: Не могат да правят печки.