Л. Рон Хабърд
Черно сътворение (42)

Глава пета

Още преди колата да е паднала долу на улицата, Хелър извика на Морти:

— Поеми кормилото!

Долу се чу удар!

Хелър излезе. Мантинелата беше разкъсана и назъбена на мястото, където таксито бе прелетяло надолу.

Хелър надникна. Точно отдолу имаше подпорни стълбове и напречни греди.

Той мина през отворената пролука в перилата. Пропълзя по една напречна греда. Спусна се по стълба и стъпи на долната улица.

Другото такси се бе приземило на колелата, след което бе полетяло напред и се бе блъснало в един стълб.

От колата течеше бензин!

Наблизо имаше светофар. Хелър хвърли поглед към контролната кутия.

Втурна се към таксито.

Вратите бяха заключени.

Извади малко джобно ножче и се зае със задната врата. Металът около затворената ключалка се огъна. Той пъхна ножа по-дълбоко и разшири дупката. Пъхна пръсти, направи усилие и вратата се отвори.

Погледна течащия бензин, след това светофара. Изведнъж се сетих защо. Изпаряващите се газове ще се взривят, като стигнат до нивото на контролната кутия! Като бомба! А аз знаех какво правят бомбите.

Хелър измъкна навън шофьора. После се протегна и сграбчи мъжа на задната седалка.

Мъкнейки двете тела след себе си, той бързаше към тротоара. Погледна назад. Явно реши, че не е достатъчно далеч. Измина още петдесет стъпки.

Като стигна тротоара, остави двете тела.

Смазаната кола избухна с разтърсващ син взрив!

„Шофьорът“ беше мъртъв. Макар че горната половина от главата му я нямаше, личеше, че е сицилианец.

Хелър се обърна към другия.

Уличното осветление придаваше странен цвят на лицето на Торпедо Фиакола!

Клепачите на ранения потрепнаха. Беше жив!

В далечината се чуха сирени на патрулна кола. Никой в радиус на миля от тук не би могъл да не чуе взрива.

Торпедо отвори очи. Видя Хелър. Позна го.

Каза:

— Нали няма да убиеш майка ми? Хелър го погледна.

— Ще си помисля.

— Не!

Хелър бръкна в сакото на Торпедо и взе портфейла. Вътре бяха само петте хиляди, които Хелър му бе оставил. Но имаше бележка, на която пишеше:

„Валидно само срещу доказателство. Пакетът да се предаде на приносителя.“

Хелър размаха листчето пред Торпедо.

— На кой да се предаде? Торпедо каза:

— Ще убиеш ли майка ми?

— Мислех си по този въпрос. Дай ми името и адреса и мога да си променя решението.

Мафиотът упорито мигаше с очи. После каза:

— Мейми. Апартамент 18Д. Бинета Лейн 231. В центъра.

— А доказателството? — попита Хелър.

— Виж какво — простена Торпедо. — Бери ще ме убие!

Хелър каза:

— Майките трябва да се пазят. Торпедо потрепери.

— Бейзболната ти шапка с кръв по нея и кичур от косата ти.

Хелър си свали шапката, обърна я навътре и я топна в кръвта от главата на шофьора.

Каза:

— Чувам, че идва линейка. Иди да те зашият в болницата и после те съветвам да се преместиш да живееш на Северния полюс.

Наведе се и прибра в джоба му портфейла с петте хиляди.

— Все се опитвам да ти ги дам. Вземи ги най-сетне и се научи да говориш на езика на полярните мечки. Аз не съм убиец на майки, но определено ми доставя удоволствие да взривявам торпеда!

Полицейската кола бавно се приближаваше. Пламъците от горящите останки на таксито играеха по нея. Ченгетата излязоха.

— Как така си извадил телата от колата, момче? — Заплашително попита първото ченге.

— За малко да ме улучи — каза Хелър. — Исках да го посъветвам за някои неща.

— О — каза ченгето, изведнъж разбрал. — Но все пак ще трябва да направя акт на шофьора.

Извади си бележника и се обърна към другото ченге:

— За какво да го санкционираме, Пит?

— За замърсяване на околната среда — каза другото ченге.

— Този караше. Мъртъв е — каза Хелър.

— Въпреки това си получава акта — каза ченгето и започна да пише.

Чуваше се приближаването на линейка. Вероятно ченгетата я бяха повикали, преди да пристигнат.

Морги Масакурович бе докарал таксито на долното ниво. Хелър се качи.

— Закарай ме на Бинета Лейн, номер 231.

— Това е Малка Италия — каза Морти. — Там е рисковано да се ходи по това време. Имаш ли пистолет?

— Имам още една стотачка — каза Хелър. Понесоха се към града. От Единадесето Авеню свиха на Десето, минаха по 14-та Улица, свиха по Гринуич Авеню, проправиха си път около площад Вашингтон и скоро бяха в Малка Италия. Спряха на отсрещната страна на улицата, където беше адресът. Беше ужасно тъмно.

Хелър извади нож, отряза малък кичур от косата си и го пъхна в натопената с кръв бейзболна шапка. После постави вътре и бележката.

Обърна се към Морти.

— Иди в апартамент 18Д и попитай за Мейми. Дай ѝ това и тя ще ти даде един плик.

— Там вътре? — каза Морти, вперил поглед в зловещо тъмната сграда.

— А като се върнеш, ще ти дам още една стотачка.

Морти грабна шапката, скочи от колата и се втурна нагоре по стълбите.

След три минути тичаше надолу по стълбите с един плик. Хвърли го към Хелър, запали колата и побърза да изчезне от там.

— Мейми беше мъж с пистолет — каза Морти. — Но взе нещата, без да задава никакви въпроси.

Хелър му каза да го закара на ъгъла на Първо Авеню и 42-ра Улица. Разклати плика, долепи го до ухото си и го подуши. Е, най-после започна да проявява предпазливост, защото вътре можеше и да има бомба. Отвори плика от единия край и извади нещо.

— Колко струва билет първа класа до… Буенос Айрес, Аржентина? — попита той Морти.

— Не знам — каза Морти. — Може би към три бона. — Ако се откажеш, ще ти върнат ли парите?

— Да, естествено — каза Морти. — Просто трябва да го върнеш на летището. Какво, няма ли да ходиш?

О, де да идеше!

Морти спря на Първо и 42-ра.

Хелър го попита:

— Как мислиш, ставам ли или ми трябват още уроци?

Морти изглежда доста се замисли. След това каза:

— Ами момче, с малко опит можеш да станеш един от най-добрите шофьори на таксита в Ню Йорк. Мога да те понауча на още някои неща — как да връщаш по-малко ресто на клиентите и да им таксуваш повече километраж, но общо взето, това е. Ставаш. Да, спокойно мога да кажа, че ставаш.

Хелър му отброи шест стодоларови банкноти. Той моментално напъха парите в джоба на ризата и бързо потегли.

Хелър продължи напред, потраквайки с обувки и скоро стигна до „Грейшъс Палмз“.

Като се качи в стаята, отвори изцяло плика. Пари в дребни стари банкноти!

Преброи ги. СТО ХИЛЯДИ ДОЛАРА!

Потреперих. Богове, Бери трябвала е много ядосан, за да предложи такава цена!

Хелър ги прибра в книжния плик, в който му бяха донесли закуската. Слезе долу до сейфа и ги заключи.

Вантаджо си беше в офиса и видя Хелър през отворената врата. Викна му:

— Пари ли си вземаш, момче? Ще ти трябват за училище. Не пропилявай всичко за нощен живот. Този град е много скъп!

— Наистина е скъп — каза Хелър и добави към петдесетте бона в сейфа още сто. — Цените непрекъснато се покачват!

Легна си и след малко кротко заспа.

Но аз не спях! Бери разполагаше с неограничени средства, а аз дори не знаех как да се добера до кодовата хартия.

След няколко часа получих доклад от Рат и Търб, но не помогна. Пишеха:

„Отиде в магазин «гигант» за мъжка мода и сигурно е получил работа и стая. Все още е там! Но не го изпускаме от поглед.“

И още как! Бяха се подлъгали от подслушвателните устройства, които той изхвърли заедно със сакото си.

Започнах да се плаша, че може да се наложи сам да ида в Америка, за да се заема с това. Но нямах ни най-малка представа какво можех да направя, даже да ида там.