Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мисия Земя (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mission Earth II: Black Genesys, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране
vax (2016 г.)
Разпознаване и корекция
vax (2016 г.)

Издание:

Автор: Л. Рон Хабърд

Заглавие: Черно сътворение

Преводач: Снежана Данева

Издание: първо

Издател: ИК „Вузев“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1995

Националност: американска

ISBN: 954-422-033-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1866

История

  1. — Добавяне

Глава шеста

Тайно се понесохме в тъмнината надолу към нашата база на планетата Земя. Бях подготвил инструкциите си. Имах готовност да ги раздам веднага щом се приземим.

Бях използвал следобеда, за да обмисля още веднъж цялата политика.

Има един здрав принцип при прикритите операции — когато откриеш, че действаш под заповедите на един луд, трябва напълно да уточниш собствената си позиция в бъркотията. Нямаше никакво съмнение, че Ломбар Хист има параноидна шизофрения, съчетана с подчертана мегаломания, към това се прибавяше халюциниране, а отгоре на всичко болестта бе усложнена от евентуално пристрастие към хероин и използване на амфетамини. С други думи, напълно и необратимо луд. Мръднал. Изпълнението на всяка от заповедите му щеше да е опасно.

Така че изготвих кратко резюме на положението. Дори го направих в подобаващата за резюме форма. Написах:

РЕЗЮМЕ НА ПОЛОЖЕНИЕТО

1. Ломбар Хист се е нуждаел от наркотици на Волтар, за да подкопае и свали волтарианското правителство и да завземе властта.

1-а. Блито-3 е бил единственият известен на него източник на такива наркотици.

1-б. Базата на Земя съществува, за да се изпращат от нея постоянни доставки на наркотици.

2. Дълбърт Джон Роксентър като собственик и чрез други средства контролира фармацевтичната промишленост на планетата.

2-а. Дълбърт Джон Роксентър, чрез своите банки и други средства, контролира, освен ред други неща, и правителството на Турция.

2-б. Богатството на Дълбърт Джон Роксентър е натрупано от петрол и контрол върху останалите енергийни ресурси на Земя.

2-в. Дълбърт Джон Роксентър може да фалира, ако някой се намеси в енергийния му монопол.

2-г. Извод от 2.: Ако фармацевтичният монопол премине в други, по-малко престъпни ръце, това би могло да ни спаси от незавидното положение!

3. От гледна точка на Земя, присъствието на Джетеро Хелър тук ще бъде изключително полезно.

3-а. Земя ще има евтино гориво в неограничени количества.

3-б. Понеже причина за икономическите кризи е недостатъчното гориво, техническата помощ на Хелър допълнително ще допринесе за рязкото спадане на инфлацията и за настъпването на траен и повсеместен просперитет.

3-в. Ако Хелър промени типа горива, въздухът ще се изчисти.

3-г. Ако Хелър не успее, планетата ще се самоунищожи заради свръх-замърсяване.

3-д. Ако до Великия съвет стигне вестта, че Хелър се е провалил, той ще разпореди моментално кърваво нашествие, което ще струва скъпо на Волтар и ще бъде фатално за Земя само за да не позволи на сегашните обитатели да направят мишената безполезна до времето, когато тя ще излезе на дневен ред в мръсния им календар.

3-е. Ако Хелър успее, нашествието ще може да се извърши по график след сто години от днешната дата, както е предвидено в първоначалния График на нашествията.

3-ж. След сто години, през които на Земя ще има изобилие от гориво, планетата може да се развие до по-високо технологично ниво и типа нашествие да бъде тъй нареченото „Нашествие тип МС“, което означава „мирно сътрудничество“. Волтар ще иска само няколко бази и почти няма да се намесва във вътрешните работи на планетата. Няма да има кръв и разрушения и всички ще са доволни.

3-з. Присъствието на Джетеро Хелър на Земя е дар от бога както за Земя, така и за Волтар.

4. Солтан Грис има доказателства, че Ломбар Хист е поставил неизвестен убиец в близост до Солтан Грис.

4-а. Ако същият Солтан Грис не изпълни заповедите на гореспоменатия Ломбар Хист, убиецът ще сложи край на живота на Солтан Грис, със злоба и жестокост!

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Да се изпълни точната заповед на Ломбар Хист умно, с много старание и огромно внимание! И без никакви въпроси!

След като аз самият го казвам, значи е така: резюмето на положението бе страхотно. Обхванах не само главните неща, но и всичко, което може да бъде от някакво значение. Истински шедьовър!

И така, спуснахме се долу, без да ни засече нечувствителната апаратура на примитивните военни сили на планетата. Разполагат с радари, които ние наричаме „лък и стрела“. Съвсем лесно се неутрализират.

Минахме през електронната илюзия на планинския връх. И трябва да кажа, че пират или не, капитан Стаб добре управляваше кораба. Приземихме се върху голяма подвижна платформа без никакви произшествия, само с доста здраво разтърсване.

Целият кораб вибрираше, докато платформата не ни премести на една равна площадка в планината, за да освободи площадката за кацане.

Потупах капитан Стаб по гърба. Вече бяхме добри приятели.

— Добро приземяване. И аз не бих се справил по-добре.

Той грейна.

— А сега от теб искам — казах аз, — да предупреждаваш съвсем приятелски всеки от Апарата, че птичката, която пренесохме, е агент на Короната и има секретни пълномощия да екзекутира всеки, за когото открие нещо нередно. Само им подшушни, че ако говорят с него, те отговарят за живота си.

О, това се хареса на капитан Стаб. Още щом се отвори въздушния шлюз, всичките му триста фунта се понесоха разтърсващо надолу по стълбата, за да разпространи мълвата. Истинско бижу.

В коридора се отвори врата и Хелър се появи на стълбите.

— Имаш ли нещо против да пообиколя?

— Не, не — весело отвърнах аз. — Може дори да почерпиш малко местен колорит. Ето ти билет, за да ти дадат подходящо облекло в отдел „Боклу“, ей там в дъното на коридора. Можеш да се разходиш и из града. Още е рано. Ето ти пълномощно за някакъв транспорт. Вземи някой камион. В Турция много хора говорят английски, така че няма проблеми. Още нямаш документи, но никой няма да ти ги поиска. Просто казвай, че си нов техник в сателитната станция. Чувствай се свободен, забавлявай се, живей! — добавих аз в рекламен стил и весело се засмях.

Наблюдавах го как спокойно се спуска по стълбата и изчезва в тунела към отдел „Боклу“. В тази игра той беше само едно глупаво бебе, но в крайна сметка, аз имам зад гърба си дълги години професионализъм.

Багажът ми беше готов. Поисках човек от хангара и след няколко минути пристигна мотокар, натовариха го и потеглихме.

Хангарът на Блито-3 има един недостатък. В Турция често има силни земетресения и тази огромна площ, построена в твърда скала, има нужда от страшно много силови подпорни лъчи. При пристигане и излитане на кораби се отварят конусовидните лъчи и после пак се затварят. Не бях идвал тук повече от година и бях забравил за това. Бях точно в обсега на един от лъчите, когато той започна да се затваря и едва не ме събори на земята. Може би това ме направи малко по-строг и ядосан, отколкото щях да бъда, защото наистина бях ужасно радостен, че най-после съм вън от онзи влекач.

Отбих се в Офицерския отдел и си взех дъждобран.

Използвах изхода от „бараките на работниците по разкопките“, извиках си „такси“, натоварих си багажа и казах на шофьора да ме закара направо в офиса на командира на базата. Намираше се в една кирпичена къщичка близо до Международния земеделски център за подготовка на селяни. Изглежда командира на базата официално се води като надзирател в Центъра. Така се обяснява интензивното движение около щаба — много селяни идват да бъдат обучавани (как да произвеждат повече опиум на по-ниски цени).

Турците всъщност са монголци. Думата „турчин“ е видоизменена от „т’у-кин“, което е на китайски. Нахлули са в Мала Азия някъде през десети век според летоброенето на Земя. Но не приличат на китайците. Заселили се в тази местност и се смесили с населението, в което имало стотици раси, тъй че във Волтарианската конфедерация от сто и десет планети не е никак трудно да се открият много хора, които могат да минат за турци.

Командирът на базата бе един от тях. Истинското му име беше Фахт, така че се наричаше Фахт Бей. Турците по някаква причина слагат по едно „Бей“ след имената си. Доста се беше охранил на това удобно местенце. Имаше дебела жена и много голям стар шевролет, мебелите му бяха в западен стил, солидни, за да издържат на тежестта му и изобщо, беше се устроил доста комфортно. На Флистан го издирваха за масово убийство и самата мисъл, че могат да го отзоват от тук, караше тлъстините му да се тресат от страх.

Очевидно изненадващата новина за пристигането ми, за което не бе известен предварително, бе смъкнала от него поне десет фунта пот само за един час, откакто корабът поиска разрешение за кацане.

Като пристигнах, ме чакаше на вратата. Попиваше лицето си с голяма копринена кърпа, кланяше се и се опитваше да отвори по-широко вратата, като през цялото време трепереше.

А, радостите на офицерската служба! Можеш да побъркаш хората от страх!

Жена му се промуши през вратата с поднос, на който имаше и чай, и кафе и едва не ги разля. Фахт Бей се опитваше да ми почисти един стол с кърпата си, за да седна, което само го зацапа.

— Офицер Грис — каза той с разтреперан и писклив глас, — искам да кажа, Султан Бей — бързо добави турското ми име. — Радвам се да те видя. Надявам се, че си добре, че си бил добре, че ще бъдеш добре и че всичко е наред! (С последното имаше предвид:

„Аз все още ли съм командир на базата или носиш заповед за преместването ми?“)

Веднага го успокоих. Показах му заповедта.

— Назначен съм за Главен инспектор Надлорд за всички операции на Блито-3, искам да кажа, Земя! При най-малкия сигнал, че ти не си вършиш работата, не ми съдействаш и не ми се подчиняваш, веднага ще те уволня.

Така се стовари върху солидния си стол, че той едва не се счупи. Погледна заповедите. Обикновено розовееше. Сега имаше сивкав цвят. Отвори уста да заговори, но не излезе нищо.

— Можем да си спестим формалностите — казах аз. — Вземи телефона и веднага се обади на три места в Афийон. На обичайните ти свръзки, барманите. Кажи им, че току-що си подразбрал, че е пристигнал млад мъж, висок около сто и деветдесет сантиметра, с руса коса. Представя се като сателитен техник, но всъщност е агент от Агенцията за борба с наркотици в САЩ и е дошъл да слухти, затова да не разговарят с него.

Фахт Бей полетя като куршум към телефона.

Местните хора са много приятелски настроени към нас. Не се впечатляват от нищо. Сътрудничат ни сто процента. Те, даже и командира на местните военни сили, смятат, че в действителност ние сме мафията. Това ни отваря всички врати.

Фахт Бей приключи с разговорите и ме погледна като послушно куче.

— А сега — казах аз, — обади се на двама местни здравеняци, опиши им го и им кажи да го намерят и да го набият.

Фахт Бей се опита да протестира.

— Но от АБН са винаги приятелски настроени към нас! Всичките им агенти в Турция са на заплата при нас! И Султан Бей, не искаме трупове по улиците на Афийон! Полицията може да чуе и ще трябва да се хванат на работа, а на тях това изобщо не им се харесва!

Сега ми стана ясно защо им трябва Главен инспектор Надлорд!

Но Фахт Бей само продължаваше да си трепери.

— Ако искаш да убиеш някой, защо просто не постъпиш по обичайната процедура и да го заведеш при разкопките и…

Трябваше да му кресна.

— Не съм казал да го убиват! Казах само да го набият. Трябва да разбере, че това място не е добро за него.

Това беше друго.

— О, значи той всъщност не е от АБН!

— Не, идиот такъв. Той е агент на Короната! Ако научи нещо, твоята глава ще хвръкне!

Това вече беше съвсем друго! Обади се.

Като свърши, нервно изпи и чая, и кафето, които жена му бе приготвила за мен. Хубаво ми беше да гледам до каква степен мога да го разстроя. Ликувах. Толкова различно бе от Волтар!

— А сега, готов ли е старият ми апартамент? Това още повече го притесни. Най-накрая изплю камъчето.

— Онази танцьорка, която държеше там, започна да не подбира много-много и накрая се „бибипкаше“ с четиримата стражи, после открадна някои от дрехите ти и избяга.

Е, жените никога не са верни. Освен това, в Турция вече не са останали истински танцьорки. Всички са имигрирали и в големите градове са останали само разни повлекани, които не са никакви танцьорки на кючек.

— Свържи се по телефона със свръзката ни в Ширкечи в Истанбул и му кажи да ми изпрати една със сутрешния самолет.

Жената на Фахт Бей донесе още чай и кафе. След като се бях погрижил за важните неща, можех да седна и да изпия малко кафе. Първо, беше гъсто като сироп, освен това с толкова много захар, че тя не можеше да се разтвори.

Командирът на базата приключи с разговора. Попитах го:

— Рат и Търб тук ли са? Той кимна с глава.

— Рат е тук, Търб е в Ню Йорк.

Извадих вече подпечатаните заповеди на Ломбар Хист за Рат.

— Дай ги на Рат. Изпрати го за САЩ със сутрешния самолет. Дай му много пари за харчене, тъй като отива във Вирджиния да подготви нещо.

— Не знам дали ще има места в самолета — каза Фахт Бей. — Турските авиолинии…

— Ще му намериш — казах аз. Кимна с глава. Да, ще му намери.

— А сега — казах аз, — като стана дума за пари, тук има една заповед.

Хвърлих я на бюрото. Изглеждаше съвсем истинска. Сам я бях напечатал на машината във влекача. Ето какво гласеше:

ДО ЗНАНИЕТО НА ВСИЧКИ:

Главният инспектор Надлорд трябва да получава всички суми, които поиска, по всяко време, без никакви „бибип“ глупости като подписи и разписки. Как ги харчи е лично негова работа. Това е!

Финансов отдел, КООРДИНИРАН ИНФОРМАЦИОНЕН АПАРАТ, ВОЛТАР.

Дори бях фалшифицирал подпис и печат от идентификационна карта, които не можеха да се разчетат. Това никога нямаше да стигне на Волтар. На Волтар дори не знаят, че съществуват тези фондове за Блито-3. Умно.

Фахт Бей запримигва. Но взе заповедта и я прибра в папките. После, понеже протегнах ръка, той отиде в задната стаичка, където беше сейфът.

— Десет хиляди турски лири и десет хиляди щатски долара ще ми стигнат на първо време — викнах след него.

Донесе ги и сложи пачките в ръцете ми, а аз ги напъхах в джобовете на шлифера.

— А сега, отвори горното чекмедже на бюрото и извади автоматичния Колт 45, който държиш там и ми го подай.

— Но това е личното ми оръжие!

— Открадни си друго от някой мафиотски бияч — казах аз. — Така си се сдобил с това, нали? Не искаш да нарушавам Космически закон а-З6-544 М, параграф Б, нали? Разкриване на самоличност пред чужда раса.

Подчини се. Даже ми даде две допълнителни опаковки патрони. Проверих пистолета. Бях го забелязал преди година, когато тършувах из бюрото му да открия някакви компрометиращи материали. Пистолетът беше от Щатската армия, 1911-А1. Но преди година бях с по-нисък чин. Това, че го е взел от мафията, бе чисто налучкване. Да, цевта наистина бе изпилена три инча.

Исках да го успокоя. Какъв смисъл има да го паникьосвам. Свалих предпазителя и съвсем професионално завъртях барабана, след което натиснах спусъка. Разбира се, в него нямаше патрони. Бях го насочил към стомаха му, не към главата. И се чу само щракане.

— Блъфирам! — казах на английски и се засмях. На него не му беше смешно.

— Тимио Фахт — обърнах се към него с полицейското му име на Флистан и на смесица от волтариански и английски, — ние двамата ще се разбираме чудесно. Естествено, стига да правиш всичко, което ти казвам, добре да се стараеш, за да ми бъде удобно и да не си пъхаш носа много-много. Няма нищо незаконно, което да можеш да направиш по-добре от мен. Така че, искам тук уважение.

И той говори английски, и той си има работа с мафията. Затова схвана.

Завъртях пистолета и го пъхнах в джоба на якето, също като един актьор, Хъмфри Богарт, когото бях гледал в един стар филм миналата година.

Върнах се в таксито, което ме чакаше. Влязох и казах на английски:

— Към къщи, Джеймз, и дай газ!

Наистина си бях у дома. От всички места във вселената, където съм бил, тук най-добре ме оценяваха. Тук бях нещо като герой. И ми харесваше.