Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мисия Земя (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mission Earth II: Black Genesys, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране
vax (2016 г.)
Разпознаване и корекция
vax (2016 г.)

Издание:

Автор: Л. Рон Хабърд

Заглавие: Черно сътворение

Преводач: Снежана Данева

Издание: първо

Издател: ИК „Вузев“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1995

Националност: американска

ISBN: 954-422-033-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1866

История

  1. — Добавяне

Глава седма

Доста се окуражих от броя на потенциалните ми съюзници срещу Хелър, в случай че другите ми планове пропаднат. Вантаджо, мис Симънс, а сега и този Изи Ъпщайн. Започнах да си правя списък. След като се обадят Рат и Търб, вероятно ще мога да оправя много неща в плановете.

Хелър прекара остатъка от следобеда в проверяване къде се намират останалите му часове. Очевидно продължаваше да го мъчи въпроса как да бъде на две или три места едновременно. После заобиколи сградата, на която пишеше „Журналистика“ и попадна на книжарницата.

Цял ден обикаля насам-натам, среща се е хора, пъха си носа в офисите на преподавателите и правеше някакъв списък. Беше извадил телбода от компютърните разпечатки на програмата му и пишеше на обратната им страна. Беше запълнил площ, дълга цял ярд, със заглавия на книги, учебници, ръководства и автори. Подаде списъка на момичето зад щанда. Явно беше студентка и работеше там по няколко часа на ден. Беше и хубава.

— Всичко това? — каза тя и нагласи очилата си с рогови рамки. — Някои неща не мога да ги разчета. Защо не ги учат децата в днешно време да четат и пишат.

Хелър надникна да види какво не ѝ беше ясно. Ха! В горния край списъкът беше наблъскан с волтариански скоропис!

Химикалът ми спря. О, виждал съм доста нарушения на кодекса. Може една курва или шивач да не разберат, че си имат работа с извънземен, но това беше колеж, а там хората са умни.

— Това е стенография — каза Хелър. — Основните заглавия и автори са на английски.

Да, бяха на английски. Написани с печатни букви.

— Какво е това? — каза момичето и погледна над очилата си, за да вижда по-добре. Сочеше „Основи на геометрията“ от Евклид. — Нямаме книги от този автор. Някакво ново издание ли е?

Хелър ѝ каза, че ще трябва да му помогне, защото и той не знае. Тя отвори каталога и провери по автори. Не го намери, затова трябваше да разгърне един масивен каталог на книги, подредени по азбучен ред на заглавията. После, по съвет на Хелър, провери дали авторът не съществува в заглавие на книга.

— А, ето го! — Възкликна момичето. — „Евклидова геометрия, в интерпретация и преработка от професор Кълч на основата на адаптация от И. М. Плетниц“.

Влезе вътре и намери книгата.

— Писал си, че името е „Евклид“, а то е „Евклидов“. Трябва да се научиш да пишеш.

Не успяха да открият нищо от някой си „Исак Нютон“ и момичето реши, че той сигурно е революционер и е забранен от Нюйоркската полиция. Но Хелър настоя и в крайна сметка успяха да открият някаква книга: „Закони на движението, преписани и адаптирани от книга на доктор Стоп, превод от староанглийско нютонианско произведение на Елбърт Моулдли“ с автор професор М. С. Произнес, доктор по литература.

— Трябваше да ми кажеш, че е в отдела за литература — каза момичето. — Не можеш да се оправяш с най-елементарни каталози.

— Ще направя всичко възможно да се науча — каза Хелър.

— Боже господи — каза момичето, — това се учи в трети клас! На нищо ли не са те научили? В централната библиотека има хора, които специално показват това на студентите. Иди да ги питаш. Аз съм тук да продавам книги, не да уча неща от детската градина! Хайде, давай нататък. Списъкът ти е ужасно дълъг. Стана опашка.

Въпреки всичко започнаха да напредват и купчината книги ставаше все по-голяма. Най-сетне момичето надникна между струпаните книги, за да види Хелър и каза:

— Не можеш да носиш всичко това. А аз нямам намерение да ти ги опаковам. Иди до магазина на колежа, купи си към пет сака и се върни, а аз през това време ще повикам някой да ми помогне да направя сметката.

Хелър тръгна.

Като се върна, напъха книгите в петте сака и плати. След това трябваше доста да се потруди, за да окачи на раменете си всички сакове. Студентите, които бяха останали да чакат, му направиха място да мине, без да проявят интерес.

— Ще се оправиш ли? — викна момичето. — Сигурно тежат поне двеста фунта. Книгите са тежки.

— Не много — каза Хелър. — Само че не съм взел всичко от списъка.

— Да, останаха няколко. Като например някъде трийсетата от горе надолу. „Историята на света, адаптирана от компетентни пропагандисти на движението за деца и одобрена от Американската медицинска асоциация“. Това е за основно училище, четвърти клас. Тук няма такива неща. Ще трябва да си ги купиш от „Стафъм и Глац“, оторизирания книгоснабдител за училищата. На улица „Варик“. — Даде му номера. — Боже господи — добави тя, — откъде ги изнамери всичките тези заглавия?

Хелър се обърна да си проправи път сред чакащите студенти, които търпеливо отстъпиха да му направят място. Момичето се обърна към следващия:

— Боже мой, какви първокурсници приемат вече.

— На квитанцията ти пише, че е третогодишник.

— А, вярно! — каза момичето. Обнадежден, аз бързо увеличих звука. — Значи е от атлетите! Щангист! Ей, кажете му да се върне! Бях ужасно нелюбезна! Трябва ми кавалер довечера за танците! Леле, каква съм тъпа! Пък и беше готин.

Да, определено беше тъпа! Толкова възможности ми провали да обвиня Хелър в нарушение на кодекса! Освен това всички видяха как той вдига пет сака с книги общо двеста фунта, сякаш са леки като перце. И съм сигурен, че ако някой беше погледнал от прозореца или през вратата, щеше да види как Хелър си подтичва към метрото, потраквайки с обувки, без за нищичко да го е грижа. На вярата ми в наблюдателността на колежаните бе нанесен тежък удар. Може би всички използваха наркотици. Това бе единственото възможно обяснение! Един извънземен се разхождаше под носа им и се издаваше на всяка крачка, а на тях око не им мигаше.

Хелър отиде направо на улица „Варик“ със същото метро. Влезе в специализираната книжарница. След няколко секунди вече показваше списъка си на един полусляп старец. В метрото бе отбелязал липсващите книги с червен химикал и сега бе дал списъка, заедно с волтарианския скоропис, да му изпълнят заявката.

Старецът отиде отзад в склада и се върна.

— Искаш от всички по трийсет екземпляра, така ли?

— Не, достатъчно е по един.

— А, значи си частен учител. Добре.

Върна се след десет минути, залитайки под купчина книги.

— Сега ще донеса и останалите.

Пак влезе в склада и излезе с нова купчина. Хелър провери заглавията. Стигна почти до края.

— Една липсва — „Аритметика за трети клас“.

— О, вече не я преподават. Сега се учи само „нова математика“.

— Какво е това?

— Не знам. Всяка година измислят по една „нова математика“. Тази година е нещо относно по-големи и по-малки числа, но без изобщо да се използват числа. Миналата година беше редове величини, но все пак ги учеха да броят. Сега престанаха.

— Все пак ми трябва нещо за основите на аритметиката — каза Хелър.

— Защо?

— Ами знаете ли, аз решавам логаритмите на ум и единствената аритметика, която ми е попадала, беше на някакво примитивно племе на Флистан. Използваха овъглени пръчици и късове бял варовик.

— Без майтап? — каза старецът.

— Да, беше по време на една мирна мисия на Флота. Не можеха да повярват, че имаме толкова кораби и започнаха да подскачат около нас, да ги броят, да ги умножават и да ги записват. Но съм виждал и по-изостанали. В едно племе използваха пръстите на ръцете и краката, за да си броят съпругите. Не можеха да имат повече от петнайсет, защото нямаха повече пръсти.

Старецът каза:

— От флота си, а? И аз бях в морския флот по-предната война. Чакай малко.

Отиде в склада и след доста търсене се върна с една прашна, опърпана книжка, стара колкото си иска.

— Ето ти един учебник: „Основи на аритметиката, включително събиране, умножение и деление, със специална глава за търговска аритметика и сценични изпълнения“.

Разгърна жълтите страници.

— Издадена е във Филаделфия през 1879. Вътре има всякакви трикове, например как по-бързо да се събират до трийсет десетцифрени числа и други такива. Едновремешни счетоводни номера. Има и много сценични трикове — едно време се излизаше на сцена, пишеха се числа на дъската, заставаш с главата надолу, облегнат на дъската, и решаваш по-сложни примери за три секунди и после публиката ти пляска. Господин Тегърс ми каза да я изхвърля, но на мен ми се искаше да я изпратя в музей. Откак излезе закон децата да използват калкулатори в час, вече никой не се интересува от аритметика. Но щом си морски човек като мен, ще ти я дам.

Хелър плати и старецът опакова книгите в два големи пакета. Още двеста фунта. Очаквах, че Хелър ще ги нарами и ще тръгне. Разочаровах се, като видях, че четиристотин фунта му идват много. Сигурен съм, че с малко повече усилия можеше и тях да носи. Помоли да му повикат такси. Старецът даже повика едно момче да му помогне да натовари. Хелър благодари.

— Не изхвърляй тази книга — извика старецът от тротоара. — Не вярвам в тази страна да е останал някой, който знае как се правят тези неща. Като свършиш с нея, дай я в музей!

— Благодаря за „спасителния пояс“! — каза Хелър и таксито потегли. Старецът махаше от тротоара.

Нарушение на Кодекса. „Спасителен пояс“. Това сигурно беше някакъв флотски лаф. Всъщност, не. Никога не го бях чувал на Волтар. Но Хелър едва ли можеше да знае такива земни лафове. Или знаеше? Във Волтарианския Флот не използват пояси. Най-често си служат със спасителни въжета. Само земните използват пояси. Вече бе настъпил часът пик в Ню Йорк, така че имах много време да поразмишлявам. Стигнах до заключението, че единственото общо между земните моряци и волтарианските космонавти е това, че много ходят по курви. Но точно в този момент съсредоточеността ми бе прекъсната.

Пиколото тикаше на количка тоновете книга на Хелър през фоайето. Точно тогава Вантаджо изскочи от офиса си като миниатюрна джамина.

Впери очи в пакетите книги, скъса опаковката на единия и надникна в горния сак, за да се увери, че наистина са книги.

— Приели са те!

Въздъхна шумно от облекчение и избърса лицето си с копринена кърпичка. Махна на пиколото да върви и бутна Хелър в офиса.

— Успя! — възкликна Вантаджо.

— Мисля, че ти успя — каза Хелър.

Вантаджо го погледна с престорена невинност.

— Хайде, хайде — каза Хелър. — Бяха отхвърлили всички изисквания, включително и това да имам глава на раменете! Как го направи?

Вантаджо започна да се смее и седна зад бюрото си.

— Добре, момче, хвана ме на тясно. Беше много късно и страшно трудно се докопах до президента на университета снощи, но успях. Виждаш ли, когато е много натоварено, тук използваме някои студентки от „Барнярд Колидж“. Тъй че просто му казах, че ако утре до девет и половина сутринта не бъдеш приет, ще спрем програмата за студентска помощ.

— Задължен съм ти — каза Хелър.

— О, не, не — каза Вантаджо. — Няма да се измъкнеш толкова лесно. Продължаваш да правиш, каквото ти кажа. Съгласен?

— Съгласен — каза Хелър.

— Тогава обади се веднага по телефона и кажи на Бейб, че си приет!

Хелър завъртя телефона с високоговорител на бюрото към себе си и Вантаджо натисна бутона за директна връзка с Бейон. Джовани прехвърли разговора в трапезарията.

— Мисиз Корлеоне, обажда се Джером. Просто исках да ви кажа, че Вантаджо свърши чудесна работа, за да ме приемат.

— Всичко наред ли е?

— Абсолютно — каза Хелър.

Само че не каза нито на нея, нито на Вантаджо как мис Симънс го е подредила така, че да се провали. Хелър хитруваше.

— О, толкова се радвам. Скъпо момче, нали не искаш да пораснеш и да станеш някой простак като другите простаци? Мама иска да станеш мъж от класа, дете, от истинска класа. Да станеш президент или нещо такова.

— Ами, наистина съм ви много благодарен — каза Хелър.

— Така, и още нещо, Джером — добави Бейб с по-суров глас. — Трябва да ми обещаеш, че няма да кръшкаш.

На Хелър му спря дъха. Знаеше много добре, че ще отсъства поне от два-три часа на ден. Бог да благослови мис Симънс!

Хелър се овладя.

— Нито дори от един час, мисис Корлеоне?

— Виж какво, Джером — каза Бейб и гласът ѝ стана още по-твърд. — Знам, че е ужасно да възпитаваш момчета. На мен самата не ми се е налагало, но имам братя и знам! Само за секунда да ги изпуснеш и дим да ги няма, стават волни като птички и чупят прозорците на съседите. Така че отговорът е пределно ясен. Ще ти го кажа без никакви заобикалки. Никакво кръшкане. Дори от един час! Мама ще бди и мама може да пляска! Обещай ми, Джером. Вантаджо, и ти, ако слушаш — а ти слушаш, защото това е телефонът с високоговорител на бюрото ти — погледни му ръцете — да не е сключил пръсти или да е скръстил крака. Как е?

Вантаджо погледна Хелър и каза:

— Няма нищо сключено, миа капо.

О, Хелър бе попаднал на тясно! С глупавите си офицерски скрупули да спазва дадената дума, бях сигурен, че страхотно се измъчва. Нямаше как да спази обещанието, което значи, че няма да обещае. А бях сигурен, че за Бейб Корлеоне фразата „мама може да пляска“ се превеждаше на по-точен език като „дървено пардесю“.

— Мисиз Корлеоне — каза Хелър, — ще бъда откровен. Сега ще да става, каквото ще става. Съвсем честно ви обещавам, че освен ако не се случи нещо с мен или не затворят университета, ще завърша колежа навреме и ще си получа дипломата.

— О, скъпо мое момче! Това е дори повече, отколкото исках! Но въпреки всичко, Джером, не забравяй, че мама бди. Чао-чао.

Вантаджо затвори слушалката и с грейнало лице погледна Хелър.

— Още нещо, Вантаджо — каза Хелър. — Можеш ли да ми дадеш телефонния номер на Бум-бум Римбомбо? Искам да му се обадя от апартамента си.

— Ще празнуваш, а? — каза Вантаджо. — Не те обвинявам. В интерес на истината, той е точно в Манхатън, при офицера, където трябва да се разписва всеки ден.

Написа номера на лист хартия и му го подаде.

— Забавлявай се, момче.

Това ме довърши. Вантаджо може и да беше умен, но този път не проумя за какво става дума. Хелър беше пълен с изненади, да го „бибип“. Сега какво? Университетът ли смята да взривява? Не можех да измисля как иначе ще си спази обещанието, което даде на Бейб Корлеоне.