Л. Рон Хабърд
Черно сътворение (34)

Глава шеста

Без капка надежда гледах в екрана как Хелър влиза в мотел „Хауърд Джонсън“, Силвър Спринг, Мериленд. Би трябвало това да ми донесе облекчение, понеже означаваше, че с малко повече късмет, за няколко часа можех да прекъсна безсънното бдение, на което той ме бе подложил.

Хелър не се оглеждаше зад себе си, а би трябвало. Нито се огледа в чакалнята за подозрителни лица. Не взе никакви предпазни мерки, както един нормален агент би направил.

Просто отиде до рецепцията с потропващите си обувки и каза, че иска стая за една нощ. Остави трийсет долара и вписа новия номер на колата във формуляра, ясно и четливо. Не го фалшифицира, дори не се постара да го напише нечетливо.

Със замах се подписа като „ДЖОН ДИЛИНДЖЪР!“. Даже с удивителен знак. Доста беше понаучил във ФБР, няма що — Джон Дилинджър беше един от най-известните гангстери през трийсетте. Чисто светотатство!

Хвърли небрежно чантите си в стаята, сякаш нищичко не го безпокоеше на този свят. Изми се и след малко затрака навън. Дори не обръщаше внимание на многобройните сенки. Обиколи сградата и влезе в ресторанта.

Седна. Веднага дойде една застаряваща сервитьорка и му каза, че не е седнал където трябва. Накара го да се премести на една маса в ъгъла, зад която имаше само гладка бяла стена. Тя запали лампите и Хелър се обля в светлина. И дори не забеляза, че тя го посочи с пръст. Беше се заел да разглежда менюто. А какво толкова има да разглеждаш едно меню в „Хауърд Джоунс“? Всички менюта по продължение на целия бряг си приличат — само цифри и картинки.

Възрастната сервитьорка бе изчезнала за малко, но сега се върна. Тя свали от главата му бейзболната шапка и я остави на съседния стол, като каза:

— Младите господа си свалят шапките, като ядат.

— Ще си поръчам шоколадова торта — каза Хелър.

Тя не помръдна. Каза:

— Ще поръчаш меню 3. Това е зелена салата, пържено пиле, сладки картофи и бисквити. И ако изядеш всичко, тогава може да обсъдим въпроса за шоколадова торта.

Тя очакваше Хелър да протестира, затова продължи:

— И аз имам синове. Всички сте едни и същи. Не разбирате, че за да пораснете, трябва добре да се храните.

Не се бях излъгал. Със сигурност го бе посочила на някого. Аз безпомощно си блъсках главата дали ще бъде куршум, нож или арсеник в пилето. А може би, помислих си със слаба надежда, го е посочила просто така. Но със сигурност го бе направила майсторски. Можеше да служи за идеално прикритие. С времето човек се учи да различава истинските агенти.

Храната пристигна. Хелър надникна в чиниите на другите, за да види какво ядат. Но после се примири и се зае с яденето пред себе си. Справи се чудесно с приборите. Даже разкъса пилето на парчета и го изяде с пръсти — нещо, за което на Волтар не можеше и да си мечтае. Но макар че лесно възприемаше културата, правеше и грешки. Дадох си сметка, че и във Вашингтон, и тук той говореше с „Айви Лийг“ акцент. Очевидно смяташе, че вече не е в юга, но бъркаше. Мериленд е толкова на юг, колкото и пилето, което ядеше. Щеше да бъде в Ню Ингланд чак след като мине на север от Ню Йорк. Личеше си, че е съвсем зелен в занаята.

Беше приключил с яденето и избърса мазното от устата и пръстите си. В този момент вниманието му бе привлечено от някакво движение в другия край на стаята. Натам се виждаше трудно, защото светлината светеше в очите му. Мярна се просто някаква сянка.

Замръзнах. Човекът държеше нещо пред лицето си. Пистолет?

Появи се ярко синкаво проблясване! За съвсем кратко.

Екранът ми побеля от претоварване.

След това се появиха танцуващи черни точици и не можех да виждам дори това, което Хелър виждаше, ако изобщо виждаше нещо.

Екранът се изчисти. Черните точки изчезнаха. Хелър просто си седеше и гледаше стаята. Нямаше никаква фигура.

Дойде келнерката.

— Я гледай ти! Всичко си изял. Добро момче, можеш да си поръчаш шоколадовата торта. Какъв беше този блясък?

— О, ами настолната лампа на касиерката изгърмя. Очите ли те заболяха?

И с майчина загриженост тя премести лампите около неговата маса, за да не му светят в очите. Наистина касиерката пипаше нещо по лампата.

Хелър получи тортата си и я изяде, плати с голям бакшиш и с потракване се качи в стаята си, отново без дори да хвърля поглед към тъмните места. Имах си работа с пълен идиот!

Влезе в стаята до съвсем погрешен начин. Трябваше бързо да отвори вратата и да се пъхне зад нея, а после внезапно да изскочи. Не провери дали е ровено из багажа му. Само настрои климатичната инсталация — без да провери за газова капсула, — отпусна се в едно кресло и пак прочете книгата за наркотиците.

След това направи нещо, което ме хвърли в идеен конфликт. От една страна, той НЕ трябваше да бъде убиван, докато не се доберях до кодовата хартия. От друга страна, наистина ТРЯБВА да бъде убит, ако разгадае какво всъщност представлява базата на Апарата на Земя.

Хелър стана и намери два пепелника. Изсипа съдържанието на десния джоб на сакото в единия и на левия — в другия. Носеше НАРКОТИЦИ!

Отначало не можех да проумея. Но после се усетих, че просто е взел по една шепа от двата вида опиум от лабораторията за наркотици във ФБР.

Отвори куфара си и извади малко шише. В него имаше съвсем мъничко прах — само няколко прашинки. После извади друго шише, в който също имаше съвсем малко прах.

Значи в куфарите му наистина е имало наркотици, когато полицаите ги претърсваха! Микроскопични количества, но все пак наркотици. Откъде се бяха взели?

Хелър огледа шишенцата. После изсипа съдържанието на първото в крайчеца на пепелника. Изсипа и съдържанието на второто шише в другия пепелник.

Приближи се до лампата и вдигна първия пепелник до нивото на очите си.

Изведнъж гранулите станаха ОГРОМНИ!

Това беше турски опиум!

Направи същото и с втория пепелник.

Турски хероин!

След това отиде до голямата стъклена врата към балкона, която служеше и за прозорец и след известни усилия успя да я отвори.

Взе кибрит и запали една клечка. Пусна я в пепелника. И естествено, опиумът се подпали и запуши като луд.

Той се закашля и покри пепелника с една пластмасова салфетка за чинийки.

По същия начин запали и хероина.

Пак се закашля и покри пепелника, за да загаси огъня.

Стаята за малко се завъртя на екрана ми. Естествено. Беше вдъхнал първо опиум, след това хероин.

Хелър излезе на балкона и започна бързо да вдишва чист въздух. После започна да бяга на място, като шумно издишваше. Разбира се, на екрана всичко се изчисти.

Върна се в стаята и изсипа и двата пепелника в тоалетната, изми ги, изми и шишенцата, хубаво изтупа джобовете си и остави всичко настрана.

Остана доволен, защото никъде не бе останала и следа от наркотика.

Но все пак това бе доста аматьорско изпълнение. Никой пристрастен не би си позволил така да пилее дрога. И макар че наистина може да се гори хероин, този начин на поемане излиза твърде скъпичко. Трябва да се вкара в кръвта, за да се оползотвори максимално.

Нощта вероятно беше гореща, но той остави прозореца отворен. Потърси нещо да се занимава и прочете „Изкуството на риболова с въдица“. Като я свърши, се зае с „Изкуството на бейзбола. За начинаещи“.

Нямаше и осем часа. Заинтересува се от телевизора. Включи го. Появи се образ. Хелър продължи да натиска бутоните. Съвсем го разстрои, но най-накрая успя да върне образа. Не можах да разбера какво не му хареса в началото. Работеше идеално, имаше и звук, и картина.

Някак нетърпеливо Хелър повтори цялата операция. Имаше надпис, че ако телевизорът не работи, може да се обади на рецепцията. Хелър посегна към телефона. Но явно размисли и се отпусна в едно кресло. Заговори на телевизора:

— Добре де. Ти си първият екран, който не успях да настроя. Тъй че продължавай да си криеш бутон 3D. Тъй или иначе, ще те оправя.

Започваше филм. Казваше се „ФБР ВИ НАБЛЮДАВА!“.

Хелър изгледа всички възможни ситуации със стрелба, преследвания и катастрофи. ФБР изби всички червени агенти в Америка. После изтреби цялата мафия в Америка. А след това ликвидира целия Щатски Конгрес. Забелязах, че Хелър е впечатлен. Постоянно се прозяваше, а в психологията това е сигурен знак за разтоварване след натрупано напрежение.

След това започнаха късните местни новини от Вашингтон. Нападнати бели. Нападнати черни. Изнасилени бели. Изнасилени черни. Убити бели. Убити черни.

В Щатите има закон, че телевизията трябва да отразява безпристрастно всичко и в случая много точно бяха балансирали програмата в расово отношение.

Изобщо не се спомена за инцидента в Потомак Парк. Нямаше и дума за Мери Шмек — наркоманка, умряла по пътя за болницата. Такива подробности са прекалено често срещани, за да привлекат внимание.

Хелър въздъхна и изключи телевизора.

Легна си.

В Турция бе едва шест сутринта и аз също си легнах. Но не можах да заспя. Хелър нито бе заключил стаята си, нито си бе дал труда да затвори вратата към балкона. Даже не си бе скрил оръжие под възглавницата!

Щяха да го нападнат. Това бе сигурно. Някъде по пътя Бери бе уредил всичко. Нямаше ДАЛИ. Имаше само КОГА.

Един идиот ме беше вързал с каишка и ме водеше право към гибелта! Може би щях да си умра така анонимно и незабелязано като Мери Шмек. Мисълта ме натъжи.