Л. Рон Хабърд
Черно сътворение (37)

Глава девета

В седем и десет нюйоркско време на вратата на Хелър се почука. Несръчен разносвач с надпис „Гълпинкъл Деликатесен“ върху работната престилка подаде на Хелър книжен плик.

Хелър го взе!

— Ще струва два долара и още половин бакшиш — каза момчето.

Хелър изчисли, че това прави два долара и петдесет цента, плати и затвори вратата. Отвори плика и намери пластмасово канче с кафе и две желирани кифли.

В такъв хотел е изключено да има обслужване по стаите! Дали в храната няма отрова? Или наркотици?

Хелър подуши кафето. Разопакова едната кифла и подуши и нея. И „бибип“ глупакът започна да яде. Не умря, дори не припадна, затова реших, че с пращането на закуската просто са искали да се уверят, че Хелър не е излизал от стаята си и не се е разхождал навън, за да го забележат други.

Хелър си сложи чист бейзболен пуловер. Като се облече, среса косата си. Изми си зъбите с автоматичната четка.

Започна да подрежда стаята. Бутна креслото до прозореца с облегалката навън, премести масата до него, малко по-вляво и сложи пред нея обикновения стол. След това взе двата стъклени пепелника и ги остави на масата близо до креслото.

После, понеже явно бездействието не му понасяше, забеляза, че бравата на вратата не е добре притегната. Извади един инструмент от своя комплект и я стегна. След това отключи и остави така вратата.

Отиде до леглото, оправи го, качи двата куфара и ги отвори широко.

Изпразни сака и натрупа цялото му съдържание в горната част на леглото.

Портативният радиокасетофон, което бе купил, привлече вниманието му. Позанимава се с него и намери една-две станции. Явно му беше забавно, че музиката не е стерео. Как би могла, като се има предвид каква електроника имат на тази планета. Това нещо бе направено само за да виси на китката, прикрепено с лента. Хелър отиде с радиото до креслото и седна. Заслуша се в сутрешните новини. Играчки! Всичките от Флота са луди за играчки. Очакваше го нападение, а той се забавлява с играчки. Нападенията, убийствата и корупцията на политиците в Ню Йорк не са никакви новини.

Наближаваше осем. Хелър стана и отиде до прозореца. Загледа се долу в улицата, може би искаше да види кога ще пристигне посетителят му.

Но аз забелязах нещо друго! С периферното му зрение забелязах как от вратата на отсрещния покрив излиза мъж! Мъж с калъф за цигулка!

Хелър се върна в стаята и пак седна. По радиото предаваха последните новини.

Вратата на асансьора в другия край на коридора се отвори. Вероятно, защото играчката му беше нова, Хелър доста си поигра, докато разбере как се изключва. Пусна радиокасетофона в един от отворените куфари, дръпна се назад и пак седна в креслото.

На вратата се почука. Хелър каза:

— Влез. Отворено е.

Влезе идеално облеченият адвокат от Уолстрийт. Облеклото е легендарно — сив костюм тройка, без шапка. Безупречно чист. Сух като сушена слива заради всичките си адвокатски грехове. Носеше дебел куфар.

— Аз съм господин Бери от „Суиндъл и Крауч“ — каза той. Подчертан „Айви Лийг“ акцент.

Хелър посочи обикновения стол, Бери седна и остави куфара до себе си. Нямаше намерение да губи време.

— Откъде ти хрумна това? — каза той.

— Ами, на повечето хора им хрумват разни неща — отвърна Хелър.

— Някой убеждавал ли те е да постъпиш така?

— Аз никого не познавам тук — каза Хелър.

— Колко пъти досега си използвал името Дълбърт Джон Роксентър Младши?

— Не съм го използвал! — каза Хелър.

— Не го ли каза на хората, които те посрещнаха? Аха! Раза Лузеини и Батълсби не бяха посветени!

Те само са имали задачата да придружат едно анонимно лице. Господин Бери се е погрижил никой да не разбере.

— Не — каза Хелър. — Никой не се е обръщал към мен по име и аз не съм си казвал името на никого.

Бери сякаш си отдъхна.

— О, изглежда си имам работа с един много дискретен младеж.

— Точно така — каза Хелър.

— В теб ли са документите?

— Да, в сакото са ми.

Бери ги извади. Не пропусна да погледне какво има в джобовете. Седна на мястото си.

— ФБР извади ли копия? — попита Бери.

— Четоха ги по телефона, а през останалото време бяха оставени на бюрото, с лицевата част надолу.

Бери оставаше все по-доволен. Почти се усмихваше, ако изобщо за адвокатите от Уолстрийт може да се каже, че се усмихват. Обикновено изкривяват леко ъгълчетата на устата си.

— И ти също имаш само един екземпляр?

— Можете да претърсите всичко — каза Хелър. — Имам сако, бейзболни дрехи и багажа в куфарите.

Бери пак стана и претърси спортните дрехи. Търсеше етикети! Сега вече ми бе ясно какво възнамерява.

Адвокатът се заплете в рибарските принадлежности. Убоде се на една кукичка и внимателно си измъкна ръката. Прегледа останалото много предпазливо.

С потрепващи ъгълчета на устата Бери се върна и отново седна срещу Хелър.

— Мога да ти предложа сделка — каза той. — Даваш ми тези документи, а в замяна аз ти давам нови, напълно легални, плюс двайсет и пет хиляди долара.

— Я да ги видим — каза Хелър.

Бери отвори куфарчето си. Извади свидетелство за раждане — от област Биб, Джорджия. Пишеше, че ДЖЕРОМ ТЕРЪНС УИСТЪР е роден в болницата „Мейкън“ преди седемнайсет години, от родители Анес и Джералд Къртис Уистър. Бебето е бяло, русо и мъжко.

— Съвсем законно е — каза Бери. — И двамата родители са мъртви, няма братя, сестри или други роднини.

Хелър направи жест да му дадат и другите документи. Бери извади свидетелство за завършена военна академия „Сейнт Ли“. Всички оценки бяха тройки!

— Тук няма свидетелство за завършено средно образование — каза Хелър.

— А, пропускаш нещо. Според това свидетелство си учил една година повече, отколкото в предишното. Още само една година и получаваш бакалавърска степен. Сигурно смяташ да си довършиш колежа, така ли е?

— Хората не ти обръщат внимание, ако нямаш диплома — каза Хелър.

— Изключително вярно — каза Бери. — Аз самият не бих могъл да се изразя по-правилно. Така че, сам виждаш, че в случая печелиш. Още една година и ще имаш диплома.

Бързо впрегнах мозъка си да видя каква е уловката. Сетих се. С тези тройки много трудно ще го приемат в някой колеж, а ако пропусне една година (Бери нямаше как да знае, че е пропуснал всичките години земно образование) — окончателно ще се провали. Освен това Бери знаеше, че тези оценки никога няма да бъдат показани. Така научих още нещо за него — беше хитър. Беше предвидил всичко, дори когато успехът на плана му изглеждаше съвсем сигурен.

— Сега имаш повече от преди — каза Бери. — Постъпвам напълно честно с теб.

Честен адвокат от Уолстрийт, си казах. Хелър показа, че иска още документи.

— Това е шофьорската ти книжка — каза Бери. — Издадена е в Ню Джърси и е валидна за Ню Йорк. И забележи, че е за всякакви моторни превозни средства, включително и мотопеди. Това е в замяна за Вашингтонската книжка, която ми даде. Виждаш ли колко съм щедър?

Хелър я огледа.

— А това е новият талон на колата ти. Ето и номерата. Забележи, че са за Ню Джърси, но са напълно валидни за Ню Йорк. Ще ги взема аз и ще ги дам да ги поставят на колата ти. Ти ще си я прибереш, нали?

Хелър кимна и Бери видимо се успокои. Но Хелър продължаваше да чака други документи.

— Ето карта за социална осигуровка — каза Бери. — Съвсем нова е, понеже преди не си работил нищо. Много е важна при доказване на самоличността.

Самоличността на труп, си казах.

Хелър очакваше още. Ъгълчетата на устата на Бери трепнаха и той му подаде щатски паспорт. Хелър го отвори и се опули при вида на собствената си снимка.

— Откъде я имате?

— От снощи. Затова трябваше да спреш в Силвър Спринг.

— Просветването по време на вечеря? — попита Хелър.

— Нищо не ти коства. Всъщност, можеш да си получиш останалите снимки. Няма да ми трябват.

И подаде на Хелър още десетина паспортни снимки.

— Как мога да бъда сигурен, че тази самоличност е законна. Откъде сте я взели?

— Драги приятелю — каза Бери, — правителството непрекъснато издава законни документи за самоличност. Има свидетели, които те трябва да прикриват — например хора, дали показания с риск за живота си. Това се прави непрекъснато от държавните власти. А ние, така да се каже, притежаваме тези органи на властта. Ти си проявил голяма изобретателност да се добереш до нас. Но ние сме просто любезни, нищо повече.

Роксентър любезен? О, богове!

— Не се безпокой за валидността на всеки един документ — каза Бери. — За мен не би било никак добре, ако са фалшиви.

Точно така, господин Бери, скръцнах със зъби. Документите на труповете се проверяват много щателно!

— А сега въпроса с парите — и той извади две пачки от куфара. — Двайсет и пет хиляди долара, всички в стари банкноти, немаркирани и неописани.

Хелър остави парите на масата зад пепелниците.

— Само още едно нещо — каза Бери. — В Ню Йорк е незаконно да се регистрираш в хотел с фалшиво име. В действителност, счита се за престъпление.

О, каква лъжа!

— Тъй че донесох непопълнена регистрационна карта. Попълни я с новото си име и срещу адреса пиши просто „Мейкън, Джорджия“. Това е всичко.

Хелър взе картата и я постави на коляното си.

— Още нещо — каза той. — Да?

— Останалите пари в куфара.

— О! — Възкликна Бери, сякаш го бяха ударили в слънчевия сплит.

Аха, и този беше мошеник. Вероятно е смятал да задържи част от сумата за себе си.

— Трудно може да се спазари с теб човек, младежо — каза Бери.

Но Хелър просто протегна ръка. Бери извади пачка пари от куфара.

— Това са още двайсет и пет хиляди — каза той.

Хелър ги сложи при другите. Получи се доста голяма купчина. И след това подписа регистрационната карта, сякаш подписваше смъртната си присъда: „Джером Терънс Уистър, Мейкън, Джорджия“.

Бери каза:

— Не е лесно да се спазари с теб човек. Но това не е лошо. Мога да кажа, че ще напреднеш в живота.

През оставащите пет минути, мислено го допълних аз. Още щом излезеш от тази стая, господин Бери, и си осигуриш алиби, през прозореца ще долети куршум и край с Хелър! И с мен!

Бери стана.

— Всичко ли взех?

Ухили се и показа на Хелър, че куфарът му е останал празен. После прибра старите документи и новите регистрационни номера на колата. Сигурно злорадстваше отвътре. Внимателно огледа стаята. Тръгна към вратата.

— И още нещо — каза Хелър. — Вдигнете слушалката и кажете на регистратора да излезе на улицата и да каже на снайпериста на покрива да заповяда в стаята ми.

Бери замръзна. След това бързо посегна към бравата.

Тя остана в ръката му!

За момент се вторачи в нея.

После я пусна и ръката му моментално се насочи към вътрешния джоб на сакото. Ще извади пистолет!

Хелър посегна встрани. Толкова бързо грабна един стъклен пепелник, че ръката му се размаза на екрана.

Пепелникът изхвърча, уцели Бери в ръката и се удари във вратата. Върху Бери и по пода се посипаха ситни стъкълца.

Адвокатът отстъпи, без да може да си мръдне ръката и зяпна Хелър.

Вторият пепелник бе в ръката му.

— С този мога да ти откъсна главата — каза Хелър. Бери трепереше и се държеше за ръката. Отиде до телефона. Каза на регистратора да излезе на улицата, да викне към покрива на отсрещната сграда и да каже на мъжа отгоре бързо да се качи в стаята.

Единствената светлина в стаята идваше от прозореца, но пердетата бяха спуснати и не бе много светло. Хелър спокойно стана и взе пистолета на Бери.

— Просто седни на леглото, за да се виждаш още от вратата и си придай спокоен вид.

— Мисля, че ми счупи ръката.

— По-добре ръката, отколкото главата. А сега, като почука, кажи му със спокоен глас да влезе.

Зачакаха. Хелър се бе облегнал на стената до вратата.

След около пет минути се почука.

— Влез — каза Бери.

Вратата се отвори и в стаята пристъпи мъж.

Хелър силно стовари юмрук зад врата му. Това го изстреля напред към Бери.

Калъфът от цигулка падна.

В момента, в който снайперистът се понесе напред и мина край Хелър, Хелър бе успял да извади от кобура на кръста му Кобра Колт.

Понеже имаше два пистолета, Хелър прибра Кобрата в джоба си. Направи крачка напред и завъртя снайпериста по гръб. Беше кльощава мижитурка с много следи от наказания по лицето. Хелър извади една пачка от вътрешния му джоб.

Снайперистът злобно изсъска на Бери:

— Нали каза, че бил само един хлапак!

Беше бесен.

Хелър пристъпи напред. Посегна с ръка и убиецът се присви. Хелър си прибра новите документи и портфейла.

Придърпа с крак куфарчето на Бери и го отвори. Извади само регистрационните номера на колата.

— Спазвам сделката, господин Бери. Купихте си документи и ви ги оставям. Получих документи в замяна и ще ги задържа. Сделката си е сделка.

Хелър премести номерата до стената, но останаха извън обсега им.

— Както и да е, господин Бери, нещо ми подсказва, че не сте човек на честта. Така че…

Извади радиокасетофона от куфара си. Натисна бутона за превъртане назад. След секунда го включи. Чу се гласът на Хелър:

— Влез. Отворено е. И после Бери:

— Аз съм господин Бери от „Суиндъл и Крауч“. Всичко бе записано на касетата.

— Така че — продължи Хелър, — ще оставим това на сигурно място в случай че с мен се случи нещо странно.

— Записите не се приемат като доказателство в съда — изсмя се Бери.

— Затова съм предвидил още нещо — каза Хелър.

— Омръзнаха ми твоите „още нещо“! — Каза Бери. Хелър взе портфейла на снайпериста. Извади малък бележник и много бързо си записа всички данни. След това прочете на глас името на престъпника: „Торпедо Фиакола“. Добави и домашния му адрес и номера на социалната осигуровка.

Хелър взе парите, които бе извадил от джоба на убиеца.

— Като гледам, това са към пет хиляди. Прибра ги в портфейла и той се изду.

— Сигурно са половината от договорената сума. Даде портфейла на гангстера.

— Не искам да ме обвиняват, че отнемам хляба на някого. Затова плащам за живота на господин Бери.

Бери и гангстерът се спогледаха и после погледнаха към Хелър.

— Но не искам веднага да се изпълнява договора. Ако се окаже, че някой от тези документи не е точен или ако чуя край ушите ми да свистят куршумите на Бери, ще ти звънна да изпълниш договора. След това ще ти платя още пет хиляди в брой.

Сигурно му се е усмихнал. Човекът не знаеше какво да мисли.

— Не се безпокой, мога да се свържа с теб. Тук имам адреса и телефона на майка ти.

Гангстерът се сви. Не мисля, че Хелър схвана, че за гангстера думите му означаваха, че ако не си свърши работата, ще пострада майка му. Но бях сигурен, че гангстерът ги прие точно така.

Бери бе друго нещо. Докато Хелър го обхождаше с поглед, забелязах, че е намислил нещо.

— Няма защо да се страхувате от мен, господин Бери — каза Хелър. — Имате моите документи. Няма да нарушавам сделката, докато вие не я нарушите. Нека да се разберем така.

Хелър извади патроните от револверите. Замръзнах. Сега не ги държеше под прицел!

Хелър отвори калъфа за цигулка и прегледа разглобения снайпер. Взе всички патрони. Върна им оръжията, калъфа и куфара. Развъртя бравата с отвертка и отвори вратата.

Любезно им се поклони и им направи знак да тръгват.

— Дано никога повече да не ни се наложи да се срещнем — каза Хелър.

Бери му хвърли поглед, с който можеше да унищожи каменна статуя. Излязоха.

Хелър беше глупак! Представите му за величавост и геройство може би щяха да бъдат от полза на друго място и в друг момент, но не и в Ню Йорк. Ню Йорк, планета Земя — Блито-3!

Трябваше тихо и безшумно да убие и двамата. Така би направил един професионалист.

Хелър бе унижил един от най-влиятелните адвокати на планетата и бе надиграл Роксентър, — а той никога не търпи подобни неща.

И после, сякаш изобщо не си беше спечелил смъртни врагове, Хелър завъртя обратно дръжката на бравата, опакова си нещата и почисти всичко. Сложи си бейзболната шапка пред огледалото и каза:

— Школата на ФБР е безгрешна.

И се засмя.

Но не го бяха научили на всичко. Бери вече бе осъзнал, че всяка заплаха за Хелър, независимо откъде идва, можеше да се изтълкува от Джеръм Терънс Уистър като заплаха от Бери. Не му оставаше друг избор, освен по някакъв начин — ако не веднага, то в някой удобен бъдещ момент — да използва много по-ефективни методи да унищожи Джеръм Терънс Уистър. Добрите адвокати от Уолстрийт никога не губят. Те само отлагат.

Бери командваше с едно помръдване на пръста не само отделни правителствени служби, но и цели правителства. Можеше да насъска срещу Хелър когото поиска. Парите не значеха нищо за него. Много беше вероятно в тази същата минута той вече да предлага на Торпедо Фиакола три пъти повече от това, което Хелър му бе обещал, за да направи още един опит. И Фиакола, отчаян от глупавата заплаха към майка му, а също и от провала си днес, би направил всичко.

Хелър се занимаваше с неща, от които разбираше твърде малко. Освен това беше прекалено мекушав! Шпионите са опасни и смъртоносни същества, като криещи се скорпиони. Не си излизат от вратата с песен на уста, след като са задействали най-могъщата и отмъстителна машина на планетата — властта на Роксентър.

Аз седях и скърбях. Не можех да измисля нищо, за да се сдобия с тази кодова хартия, преди да убият Хелър. Нищо чудно, че продължителността на живота на бойните инженери се изчисляваше само на няколко години служба. А на ръководителя на боен инженер можеше да се падне още по-къс живот!

Седях си в стаята и тъжах, когато при мен се втурна специален пратеник на Фахт с дневната сводка от Търб и Рат. В нея се казваше: „Той се регистрира в хотел «Брюстър» и току-що си тръгна от там.“ Богове, даже от собствените си хора не можех да очаквам никаква помощ! Дори едно бъдеще в ада ще е по-светло от моето!