Л. Рон Хабърд
Черно сътворение (13)

Глава девета

Мелахат бе дошла след мен в стаята. Тя е голяма, с много гардероби. Показа ми къде са новите дрехи. Стоеше и кършеше ръце.

— Моля те — каза тя, — казвах ти, че момичето не е стока. Като замина за Америка, тя започна с всички по ред. Каза, че не си ѝ платил, открадна ти дрехите и избяга.

— Утре ще дойде друга — казах аз.

— Да, Султан Бей.

— Настанете я в онази стая, където преди държахте сечивата.

— Да, Султан Бей. Дрехите добри ли са? — Сигурно няма да ми станат.

— Да, Султан Бей.

Дотичаха две момченца с багажа ми и веднага излязоха.

— Кажи на готвача да ми донесе ядене. А сега изчезвай.

— Да, Султан Бей.

Веднага пристигнаха готвача и един слуга с паница гореща ишкембе чорбъсъ — това е гъста супа от шкембе и яйца. Обикновено винаги има по една тенджера на печката, просто за всеки случай. Донесоха и лакерда — тънко нарязана сушена риба. Донесоха и голяма кана с изстудена шира — ферментирал гроздов сок и поднос баклава, много сладък десерт със смлени орехи, полят със сироп.

— Само това има в момента — плахо се обади готвачът. — Никой не ни предупреди, че пристигаш!

— Идете в града рано сутринта — скарах му се аз, — и купете прилична храна. И престани да крадеш от парите за покупки!

Беше като ударен с парцал от обвинението, затова добавих:

— И ми изпрати Карагьоз!

Това съвсем го довърши, защото Карагьоз оправяше сметките. Бързо излязоха със слугата.

Седнах на масата и започнах да ям. Много вкусно! Сигурно за това си мечтаят боговете — за удоволствията на смъртните! Влезе Карагьоз.

— Каза да оправя сметките до сутринта.

— Откраднах и продадох всички килими — казах аз.

— Да, Султан Бей.

Знаеше „бибип“ добре, че ги бях продал, но можеше да реагира и по друг начин.

Устата ми беше пълна с чудесна баклава. Преглътнах със студената шира.

— Направи специална поръчка за килими за цялата къща. От най-скъпите. Даже персийски.

Кой знае чак кога пак ще ми паднат пари. Можеше да се наложи отново да ги продам. Неотдавнашният ми опит на Волтар ме научи на предвидливост.

— Да, Султан Бей.

— И прехвърли на мое име всяка комисионна, която ти отпуснат — казах аз.

— Да, Султан Бей.

— И намалете средствата за храна на персонала. Наполовина. Много са надебелели!

— Да, Султан Бей.

— Това е — казах аз и го отпратих с махване на чашата с шира.

Скри се зад вратата.

Седях и се хилех. Ама как знаех да се оправям с хората. Психологията е чудно нещо. Истинско оръжие в моя род дела.

На тази планета можех безнаказано да правя всичко!

И това ми напомнят за Хелър.

Залостих вратата на стаята. Отидох до десния гардероб. Натиснах задната стена и тя се отвори. Влязох в истинската ми стая.

Беше по-голяма от тази, в която бях до сега. Персоналът не знаеше за нея. Отвън не се виждаше, защото се врязваше в планината. Една тайна врата в отсрещния ѝ край водеше право в базата. Друга тайна врата отвеждаше към коридор, по който се стигаше до бараките на археолозите.

Отворих един скрин. Изсмях се за сметка на персонала. Тук бяха истинските ми дрехи, костюми от различни националности. Всичко на мястото си.

В едно шкафче си седяха непокътнати всичките ми принадлежности за гримиране.

В едно двойно дъно бяха оръжията ми. Бяха защитени от устройство, което абсорбираше влагата и кислорода от скривалището. Извадих Колт 45 и го прибрах вътре. Взех си една Берета, която повече ми подхожда, защото лесно се крие, пък и за нея имах разрешително.

Като свърших тази работа, отворих един сейф и прегледах личните си документи. Заверката на някои беше изтекла и написах заповед да ги презаверят. Останалите документи за самоличност бяха наред.

Набързо прегледах дали не липсва нещо от оставения багаж — куфари и дипломатически куфарчета. Всичко беше на място.

Страхотно. Можех да започвам работа.

Върнах се в легалната стая и се преоблякох. Казах си, че трябва да бъда по-внимателен и да не се появявам на обществени места с космически изолационни ботуши и подобни неща.

Облякох риза и черен панталон. Погледнах се в огледалото — никой гангстер от филмите не можеше да постигне такава правдоподобност.

А сега по въпроса с Хелър. Взех кутията и влязох в тайната стая. Извадих оборудването и го подредих на масата. Нищо не се бе развалило по време на пътуването.

Нагласих всичко, но преди да започна, се сетих да си донеса каната с шира и чаша.

Какво бе намислил Хелър?

Включих активиращия приемник и екрана.

Едва ли щях да имам нужда от Реле 831, понеже той трябваше да е някъде в радиус от десет мили.

Ето го къде беше!