Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мисия Земя (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mission Earth II: Black Genesys, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране
vax (2016 г.)
Разпознаване и корекция
vax (2016 г.)

Издание:

Автор: Л. Рон Хабърд

Заглавие: Черно сътворение

Преводач: Снежана Данева

Издание: първо

Издател: ИК „Вузев“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1995

Националност: американска

ISBN: 954-422-033-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1866

История

  1. — Добавяне

Глава четвърта

Телефонът звънна, двамата мошеници прекъснаха танца си и Стюпуиц вдигна слушалката. Каза нещо и затвори.

Двамата влязоха в съседната стая при Хелър. Той тихо си седеше, очите му от време на време попадаха на някое петно кръв по стените. Съмнявах се, че е чул телефонния разговор и е разбрал като мен за какво става дума. Сигурно се чудеше какво ще правят с него.

Стюпуиц му каза:

— Слушай, Младши, говорих с личния адвокат на твоето татенце, господин Бери от „Суиндъл и Крауч“, Ню Йорк. Татето е в Русия, там го хранят и поят и няма да се върне през следващите две седмици.

Молин каза:

— Спокойно, Младши. Малко ще те позабавим, преди да тръгнеш.

Молин седна на бюрото си и прегледа пълна папка с доклади. Сега разбрах, че това е неговият офис, а съседният е на Стюпуиц. Явно са доста високопоставени във ФБР, за да имат самостоятелни офиси.

Стюпуиц отиде до вратата и преди да излезе, каза:

— Аз ще поема останалото. Ти само дръж хлапето под око.

Пак понечи да излезе, но спря. Обърна се към Хелър и каза:

— Не се притеснявай повече за онази курва. Тя е мъртва.

Екранът ми трепна. Хелър каза:

— Защо трябваше да я убивате?

— Да я убиваме? — каза Стюпуиц. — Починала е в болницата „Джордж Таун“. Инфаркт.

След това добави, самата невинност.

— Имаш късмет, че е станало в линейката. Иначе можеха да ти лепнат обвинение в убийство.

Молин каза:

— Дрогата я уби, Младши. Хелър каза:

— Отдавна исках да попитам някой какво значи „боцкане“?

Стюпуиц пак тръгна към вратата.

— О, не мога повече с това хлапе. Ти се оправяй с него, Молин. Аз ще се заема с останалото.

И излезе.

Молин бутна с досада папката, облегна се и погледна с още по-голяма досада Хелър.

— Без „бибип“, хлапе. Не знаеш какво е „боцкане“? На какво, по дяволите, са ви учили във… — Погледна дипломата на Хелър върху бюрото си. — … Военна Академия „Сейнт Ли“? Да шиете и да плетете?

Погледна часовника си и с жест на отвращение бутна документите още по-далеч.

— Имаме много време за убиване и понеже някой ден ти самият ще заповядваш в тази сграда, май е най-добре да започнем с обучението ти на добър американец. Ела с мен.

С Хелър отпред, Молин тръгна надолу по стълби и коридори. — Няма да говориш с никого — предупреди той. — Ако някой пита нещо, аз ще отговарям.

Очевидно сградата беше огромна. Коридорите бяха много дълги. Хелър потракваше с обувки.

— За бога, Младши — каза Молин, раздразнен от шума, — защо си обул тези бейзболни обувки?

— Защото са ми удобни — каза Хелър. — Имам мазоли.

— Аха, разбирам. Аз пък имам кокоши тръни. Пристигнахме.

Спря Хелър пред врата, на която имаше табела „Лаборатория за наркотици“ и го бутна вътре.

Пред очите им се изправиха дълги стени, целите в шкафове. На тях имаше всякакъв род стъклени бурканчета. Над една маса се бе навел лаборант, който загряваше лъжица с вода. Наоколо бяха пръснати игли.

— Така, с наркотиците се занимава Агенцията за борба с наркотиците — каза Молин с дрезгав глас, — но все пак ние си имаме собствена лаборатория. Ние всъщност отговаряме за правителството и понякога се налага дори да поразтърсим АБН. В тези бурканчета на практика има всички известни по света наркотици.

— Продавате ли ги? — попита Хелър.

Лаборантът вдигна разтревожено поглед и каза:

— Шт!

След това погледна отблизо Хелър и се обърна към Молин:

— Каква работа имаш да ми водиш тук някакво „бибип“ хлапе, дето се прави на умен, Молин? Това не влиза в маршрута за посетители.

— Млъквай, Суини.

Лаборантът се наведе над бунзеновата горелка и продължи да си мърмори. Молин каза:

— А сега, хлапе, номерът е да познаваш всички тези наркотици само по външния вид, миризмата и вкуса. Започни от тази редица и разгледай всички бурканчета, като обръщаш внимание на етикетите. Но за бога, ако опиташ нещо, изплюй го! Не искам да ми лепнат обвинението, че съм те направил наркоман.

Хелър разгледа всички бурканчета, както му беше казано. На два пъти Молин го накара да си изплакне устата на мивката. Държеше го отзад за врата като непослушно дете.

Хелър, понеже си беше Хелър, бързо напредна. Но аз се тревожех. Беше очевидно, че го бавят, доколкото познавах ФБР. Това беше някаква игра — глупава, но все пак игра.

— Я виж! — каза Хелър. Държеше в ръце голям съд с кафяв прах и го разглеждаше. — Какво е това?

— О, няма го етикетът. Това е опиум, хлапе, азиатски… — Молин го разгледа по-отблизо. — Не, турски.

При други обстоятелства щях да се побъркам, ако покажат това на Хелър. Но сега съзнанието ми бе някак притъпено от шокиращите събития.

— Какво значи „Афийон Карахисар“? — попита Хелър и ми изкара акъла.

— „Бибип“, не знам — каза Молин. — Къде го пише.

— Тук отстрани — каза Хелър. — Малко е неясно.

— Не си взех очилата — каза Молин. — Суини, какво значи Афийон Карахисар.

— Замък на черния опиум — каза Суини. — Западна Турция, защо?

— Пише го на тази кутия — каза Молин. Суини се обади:

— Така ли? Има няколко черни топчета от същото в съседния буркан. А в този белия буркан по-надолу има малко от техния хероин. „Бибип“, ето че започнах да изнасям и лекции.

Върна се към работата си.

— Виждаш ли — авторитетно каза Молин, — има едно цвете мак с черно вещество по средата, което изолират и правят на дъвка. После я варят и се получава опиум. Обработват го по химически път и се получава хероин. Белият хероин е турски или азиатски, кафявият е мексикански… Суини, къде е онази книга за наркотиците? Няма смисъл да си скапвам дробовете.

Суини посочи едно чекмедже и Молин го отвори.

— „Бибип“ — каза той, — пак са я използвали за тоалетна хартия.

Изглеждаше озадачен, но му хрумна нещо и бръкна в джобовете си.

— Суини, я иди до будката за вестници и ми купи една от онези брошури за наркотици. — Внезапно се отказа да бърка из джобовете си. — По дяволите, какво правя? До мен стои американският Монетен двор, а пък аз ще харча от моите мангизи. Имаш ли пари, малкия?

Хелър бръкна в джоба си и извади свитите банкноти. Начинът, по който го направи, бе първият знак за мен, че е възбуден. Машинално се бе върнал към един стар навик. Комарджиите на Волтар — а за мое съжаление Хелър определено бе такъв — броят парите по много специфичен начин. Поставят пръст по средата на пачката, събират двата края на банкнотите и ги броят така, че ако гледаш отстрани изглежда, че парите са двойно повече. Молин го погледна.

— Боже — каза той и добави: — Предполагам, че това са ти парите за бонбонки за една седмица.

Той посегна към шепата банкноти.

— Я да видим, книгата е около три долара, още два за Суини, задето му досаждаме. Ще взема този петак. Не, от друга страна, ти сигурно си гладен, тъй че Суини може да купи нещо за ядене. Ще взема десетак. Не, като си помисля, аз и Суини също сме гладни, затова вземам тези двете двайсетачки.

Очевидно не можеше да измисли нищо друго, затова хвърли парите на Суини, чиято предишна враждебност се бе изпарила.

— Какво искаш за ядене, хлапе? — каза Суини.

— Бира и хамбургер — каза Хелър, който явно си спомни съвета на Кроуб относно диетата му.

— Охо, хлапе — каза Молин. — Голям си тарикат. Знаеш „бибип“ добре, че не можем да ти купим бира, защото си непълнолетен. Опитваш се да ни подтикнеш към престъпление, а? Донеси му хамбургер и мляко, Суини. За мен сандвич с пържола и бира.

Суини излезе и Хелър продължи да се запознава с повечето от двеста различни вида наркотици по етажерките.

Вече се бях примирил с мисълта, че Хелър знае с какво се занимаваме в Афийон. Това, което ме притесняваше, беше защо го задържат. Във ФБР не признаваха никакви закони, значи това беше някакъв заговор. Ставаше нещо.

Суини се върна с купените неща и след малко Хелър и Молин се върнаха в офиса на Молин. Той сдъвка на една хапка сандвича с пържола и го преглътна с бира.

Хелър седна да дъвче своя и се зачете в книгата. Казваше се „Наркотици за възстановяване“ и пишеше, че „вътре има всичко, което искате да знаете за наркотиците“. Пишеше, че книгата се препоръчва от „Психологията днес“, от което ми стана ясно, че е доста авторитетна. Вътре имаше всичко от аспирина до дървесния алкохол.

И така Хелър, понеже си беше Хелър и далеч не знаеше как да се преструва, което е нормалното поведение за един истински шпионин, просто започна „да чете“. А това означава, че той прочита една страница със скорост, с която земните хора прочитат една дума. Все още имаше глътка мляко, когато стигна до последната, двеста четиридесет и пета страница. Прибра книгата в джоба си и допи млякото. Молин каза:

— Какво, по дяволите, правиш? Аха, предполагам, че си прекалено нервен, за да четеш. Разбирам.

Погледна си часовника и изглежда се обезпокои. После му хрумна нещо.

— Ще ти кажа ето какво, Младши. В тази сграда се организират групови обиколки с екскурзовод на всеки час или нещо такова. Но няма да чакаме. Аз сам ще те разведа.

Защо го задържат? Използваха подхода „задържане на лицето, без да се събуждат подозрения“.

Молин го заведе на изложбата с гангстерски оръжия и пистолети. Аз самият проявих интерес, понеже си помислих, че мога да понауча нещо. Молин дори извади някои оръжия от калъфите им.

— Всички тези оръжия химически ли са? — попита Хелър.

— Химически? — запремига Молин.

— Искам да кажа, не са електрически.

— Ох, тъпи хлапета. Само комикси четете! Ако питаш използват ли гангстерите лазерни оръжия, не. Хванахме един, който се опитваше преди няколко години да ни продаде лазерни и ми се струва, че още си излежава присъдата. Не са законни, момче. Освен това, най-добре е с барут. Я виж сега този пистолет — може да разкъса човек на две. Съвсем на две, момче! Не е ли страхотно? — Взе един автомат. — А сега вземи това, например. Насочваш го към тълпата на улицата и покосяваш поне десет невинни минувачи. Не отказва.

Преместиха се да разгледат изложени снимки от банкови обири. Молин му показа къде са се намирали камерите на банковата охрана, обясни му за белязаните пачки с банкноти, за алармените бутони, алармените системи, за техниките, които използват полицаите и за това как ФБР винаги хваща обирджиите и ни един досега не се е измъкнал. Хелър бе толкова заинтригуван, че Молин даже извади една алармена система, показа му как действа и как може да бъде обезопасена.

— Твоят старец — каза той, — има подчертан интерес към такива неща, затова се надявам и ти да проявиш интерес.

Без съмнение Хелър прояви интерес.

След това Молин показа на Хелър лабораторията на ФБР и най-съвременните техники за разследване, включително и тези, които в момента се разработваха. Това не ми хареса, защото граничеше с материята, в която Ломбар бе забранил да въвеждаме Хелър. Бях облекчен, когато свършиха.

Тази „обиколка“ определено не беше като обичайните. Даже на два пъти Молин поразбута скупчилите се посетители, за да покаже на Хелър някои по-интересни неща.

Най-накрая стигнаха до „Десетте най-търсени престъпници“ и на Хелър му бе обяснено как откриват и проследяват хората. И как ФБР никога, ама никога не е оставило на свобода някой престъпник.

След това Молин го заведе, без никаква хронология, да види гангстерите от трийсетте години.

— Ето — каза той, — това са били истинските гангстери. Не като напудрените фукльовци в наше време. Те наистина, ама наистина са били гангстери. И си нямаш представа колко трудно е било да ги хванат. Но Хувър се е справил с това.

Молин посочи една маска, снета от лицето на мъртвец и няколко снимки.

— Ето, вземи например Дилинджър. Той изобщо не е имал досие. Само едно незначително обвинение. Но Хувър го е направил известен.

Мина пред Хелър и размаха огромния си пръст.

— Хувър е имал най-голямото въображение в историята. Той е измислял — гордо каза Молин, — възможно най-„бибип“ досиета за хората. Пълни изобретения. Идвали са му ей така, отведнъж. Истински гений! И после вече е можел да излезе навън и да ги гръмне! С няколко бляскави победни изстрела! Бил е истински майстор в занаята. Той ни е учител и ние носим тежката отговорност да продължим тази традиция!

Хелър махна с ръка, за да обхване всички прославени престъпници в историята.

— И всичките все той ли ги е заловил?

— Всички до един — гордо каза Молин. — Освен това има и обикновени хора, така че не мисли, че са само тези.

— Я гледай — каза Хелър. — Този има наистина ужасно зъл вид! — И той посочи към една снимка.

— Ама че „бибип“, момче, та това е ХУВЪР!

Беше толкова разстроен, че залитна. Хелър тръгна след него с потракване. След това, в тон с настроението си, Молин блъсна Хелър през една врата, след като слязоха по стълбите. Това беше стрелбището!

Имах лоши предчувствия. Знаех, че ще се случи нещо. Надявах се да не застрелят Хелър още тук.

В другия край на стаята имаше мишени, а на тезгяха — защитни слушалки за ушите. Дъхът ми спря. Молех се на Хелър да не му хрумне да грабне някой пистолет и да си проправи път навън със стрелба.

— Къде е агентът, който прави демонстрациите за посетители? — попита Молин един възрастен мъж, който почистваше някакви оръжия.

— Какво? А, за днес няма повече демонстрации. Молин пъхна едни слушалки в ръцете на Хелър и взе един пистолет. Изстреля един пълнител по мишените и след това сякаш се почувства по-добре.

— Ти си се специализирал по револвери, естествено.

— Никога преди не съм стрелял — каза Хелър.

— Военно училище! — изсумтя Молин. — Знаех си, че ви учат само да шиете и да плетете.

Но той продължи да поучава Хелър.

— Това е Колт 457 Магнум. Един изстрел може да пробие желязо и да мине през него.

И той показа на Хелър как се върти барабана, как се проверява, как се зарежда и изпразва и дори как се носи. След това взе Колт 45 и обясни на Хелър как се борави с него.

Молин погледна часовника си и се намръщи. Очевидно искаше да забави Хелър колкото се може повече.

— Виж какво, Младши, ще ти направя малка демонстрация на истинско майсторство. Така, първо поглеждам снимката на някой издирван. След това изскачат няколко мишени и аз трябва да разбера кой е търсеният и да му пусна куршум в сърцето. Ако застрелям не този, когото трябва, имам още един шанс.

Взе една голяма снимка и я погледна. Извади собствения си пистолет. Накара служителя да натисне няколко бутона. Започнаха да изскачат лице след лице. Молин стреля. Но сбърка.

— Казах ти да се консултираш с очен лекар, Молин — каза възрастният човек.

— Млъкни — викна Молин. — Натисни пак бутоните.

Хвана с две ръце пистолета. Внимателно се прицели. Този път улучи когото трябва.

— Ето, Младши. Опитай ти. Ще видиш, че не е толкова лесно.

Божичко, Хелър можеше просто да ги застреля и да се измъкне. Това беше най-простото и лесно разрешение на сегашното положение.

Хелър хвърли поглед на една снимка на издирван и я остави. Мишените започнаха да изскачат. Хелър стреля и улучи точно в центъра. Нищо особено за един специалист по оръдия във Флота.

— Не, не, не! — извика Молин. — Никога не дърпай спусъка, преди да си вдигнал оръжието на нивото на очите. Но не те обвинявам, че си нервен. И недей да се перчиш със случайни попадения. Това не става в истински схватки. Пистолетът се държи с две ръце, краката са леко разтворени, за да си стабилен. И сега се мериш внимателно. Добре. Ще ти дам още една възможност. Натисни бутоните, Мърфи.

С големи усилия Хелър направи точно както му бе обяснено. Улучи правилната мишена точно в центъра.

— Ето, виждаш ли? — каза Молин. — Като те научат добре, така се получава. А сега искаш ли да пробваш този армейски Колт?

Хелър стреля с много видове оръжия и най-накрая Молин погледна часовника си и каза с въздишка на облекчение:

— Време е да се върнем в офиса ми.

Излязоха от стрелбището, но през целия път обратно Молин не спря да му изнася лекции за силата, могъществото и абсолютното господство на ФБР над света. Това бе само опит да прикрие истинските им намерения. Защото вече знаех, че какъвто и капан да изскочеше, беше поставен от тях.