Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мисия Земя (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mission Earth II: Black Genesys, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране
vax (2016 г.)
Разпознаване и корекция
vax (2016 г.)

Издание:

Автор: Л. Рон Хабърд

Заглавие: Черно сътворение

Преводач: Снежана Данева

Издание: първо

Издател: ИК „Вузев“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1995

Националност: американска

ISBN: 954-422-033-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1866

История

  1. — Добавяне

Част осемнадесета

Глава първа

Хелър бавно плати таксата на временната каса, помота се, без да гледа нищо специално, очевидно дълбоко потънал в мисли.

След малко огледа изложението на сградата.

Започна да чете информационните табла. Студенти търсеха стаи и стаи търсеха студенти, Мейзи Ан бе изгубила следите на Мак, Мак бе изгубил връзка с Шарлот, часовете на професор Ъмпчадъл се прехвърляха в лявото крило. След това очите му се спряха на пластмасова табела с печатни букви:

ЖЕЛАЕЩИТЕ ДА НАЕМАТ НА РАБОТА

ЗАВЪРШВАЩИ СТУДЕНТИ

НЯМАТ ПРАВО ДА ПРАВЯТ ТОВА

В СГРАДАТА НА УНИВЕРСИТЕТА

ТРЯБВА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ДА СЕ СВЪРЖАТ СЪС

ЗАМЕСТНИК-ДЕКАНА НА ОТДЕЛ „СТУДЕНТИ“.

Хелър бързо излезе пак на „Колидж Уолк“, проправяйки си път със зигзагообразно потракване през тълпите студенти и след малко се озова пред офис с надпис:

Господин Тодъл, заместник-декан на отдел „Студенти“

Господин Тодъл седеше на бюрото си по риза и попълваше купчини формуляри. Беше дребен и плешив. Посочи един стол, облегна се назад и започна да си приготвя огромна лула.

— Искам да наема на работа студент — каза Хелър.

Господин Тодъл остави лулата. Спря да се взира в Хелър.

— Как се казвате?

Хелър му показа квитанцията.

— Вероятно искате да кажете, че семейството ви иска да наеме на работа завършващ студент.

— Имате ли завършващи?

— Завършващи какво, Уистър?

— Акции — каза Хелър.

— А-а. Значи доктор по бизнес администрация.

Тодъл запали лулата.

— Трябва да е навършил двайсет и една години — каза Хелър.

Господин Тодъл снизходително се засмя.

— Един доктор по бизнес администрация няма как да е под двайсет и една, Уистър. Всяка година нещата така се променят, че те на практика учат цял живот. Но боя се, че сте избрали неподходящо време. Трябваше да дойдете миналия май. Нали разбирате, всичките ги лапат веднага. Следващата реколта е след два месеца, през октомври, но за съжаление в нея няма да има ни един от тази специалност.

Той самодоволно смукна от лулата.

— Няма ли някой останал без работа? Моля ви, проверете.

Господин Тодъл, понеже беше добър човек, отвори едно чекмедже и извади поизмачкан списък. Сложи го на бюрото пред себе си и го прегледа.

— Не. Всички са ги налапали.

Хелър придърпа стола си до бюрото. Посочи с пръст някъде по средата на списъка. Не знаех, че може да чете на обратно. Но не можа да разчете добре името, защото около него имаше доста отметки, които бяха зачертани.

— Тук има един, за когото не е отбелязано, че е нает.

Тодъл се засмя.

— Това е Израел Ъпщайн. Той не успя да завърши. Не му одобриха дипломната работа. Добре съм запознат с неговия случай. Даже прекалено добре. Знаете ли какво се опита да ни пробута? Въпреки всички предупреждения. Дипломна работа, озаглавена: „Необходими ли са правителствата?“. Но не затова отказаха да го запишат отново.

— Но той е над двайсет и една — каза Хелър.

— Да, определено. Три последователни години го късаха на изпита за докторска степен. Уистър, този младеж е активист! Еретик! Революционер от най-лошия тип. Той просто не се подчинява на нищо. Даже бойкотира Комунистическата Младежка Лига! Той е един ревящ и бесуващ тигър! Див анархист, на всичкото отгоре! Доста старомодно. Но не затова отказаха да го запишат наново. Правителството му спря заема и поиска незабавно да върне парите.

— Защо е трябвало да направят това? — каза Хелър.

— Та той подправяше всички декларации за доходи на студенти и преподаватели и струваше на данъчните цяло състояние!

— Къде живее? — попита Хелър. — Този номер на 125-та Улица, това ли е?

Господин Тодъл каза:

— Вероятно до преди няколко минути е бил на този адрес. Данъчните агенти ме разпитваха за него преди малко. Тъй че съвсем скоро няма изобщо да можете да се свържете с него.

— Благодаря ви за помощта, господин Тодъл — каза Хелър.

— Винаги се радвам да помогна, Уистър. Можете да се отбиете по всяко време.

Хелър излезе и затвори вратата. Затича се.