Л. Рон Хабърд
Черно сътворение (41)

Глава четвърта

След малко Морти Масакурович излезе от огромния гараж, наричан „хамбар“ на шофьорски жаргон. Махна и Хелър също излезе.

Отзад в един ъгъл стояха останките на такси, цялото покрито в прах. По-голямата част от боята бе свалена вследствие на удари и одрасквания. Броячът и табелата „такси“ все още си стояха, но не можеше и дума да става за сравнение със съвременните таксита. Колата беше някак квадратна, нямаше ги гладките извити форми на сегашните коли.

— Ето това — каза Морти — е истинско такси! Калниците му са от истинска стомана, дебели четвърт инч. Бронята му е истинска, със странични лайстни и куки. Прозорците са от истинско армирано стъкло. — Гордо погледна колата. — Едно време наистина знаеха как да ги правят! Не като сегашната хартия и пластмаса.

В тези таксита пътникът можеше да седи отпред при шофьора и Морти избърса седалката от праха.

Хелър седна. След него се качи шофьорът.

— Прави ти кеф — каза той. — Любимото ми такси.

Провери маслото и горивото и потеглиха обратно към града. Наистина, двигателят беше наред. Изглежда ускоряваше по-бързо от сегашните таксита, защото на светофарите изпреварваше останалите коли.

— Направени са за скоростни отсечки — каза Мор ти.

Хелър се научи как да борави със скоростния лост и съединителя на една спокойна улица и Морти, който остана доволен, пак пое кормилото.

— А сега да видим къде е най-натовареното движение по това време на деня. — Погледна си часовника. — А, да. Гранд Сентръл Стейшън.

И потеглиха с рев.

Като наближиха района, стана късен следобед, когато повечето хора се прибираха у дома. Имаше страшно много коли. И се движеха бързо!

— Така, сега трябва добре да се съсредоточиш, защото карането не е проста работа. Повечето шофьори са зелени. Отказват се преди теб. Това ти дава възможност да се развихриш.

Морти Масакурович показа на какво е способен, без да спира да говори. Обясняваше всяка маневра.

Беше ужасяващо!

Стрелваха се между две коли и ги принуждаваха да се раздалечат в противоположни посоки. Натискаха спирачките, за да стреснат хората, защото „хората се мръщели, ако им свирнеш с клаксон“. Рязко свиваха, за да принудят някой шофьор да се откаже от набелязаното място за паркиране и се наместваха там. Стрелваха се право пред някое такси, току-що спряно от клиент и когато човекът понечваше да се качи, казваха, че е заето. Блъскаха някоя кола отзад, за да имат повече място за паркиране. Блъскаха някоя кола отпред, за да си направят място за паркиране. Рязко свиваха, „за да уплашиш някой шофьор, който удря спирачки и ти се престрояваш пред него в съседното платно“. Лепваха се зад някоя линейка, за да стигнат някъде по-бързо. Лепваха се зад някоя противопожарна кола, за да вдигнат бързо стрелката на километража, но „да не вземеш да палиш огън, за да излязат пожарните“.

След това Хелър седна зад кормилото. Повтори всички номера на Морти, с някои подобрения.

Оставяйки след себе си свити калници, гневни гласове и викове на ужас, двамата се насочиха към някакъв бар на Осмо Авеню, където се събирали шофьори на таксита. По това време движението се успокоявало и било най-добре да хапнат по един сандвич.

Хелър се опита да си поръча бира, но му се скараха и Морти, и собственикът.

— Искаш да ми вземат разрешителното ли?

И така вместо с бира, Хелър си изяде пържолата с мляко.

— Трябва да уважаваш закона, момче — каза му Морти. — Трябва да пораснеш добър, мирен, уважаващ законите гражданин. Само така можеш да прогресираш.

— Да тръгваме — каза Морти. — По това време около Таймз Скуеър е много натоварено, защото хората отиват на театър.

По пътя продължи да го поучава:

— Трябва да се научиш как да се държиш с полицията. Когато някое ченге те спре за превишена скорост, спираш, ясно? Изчакваш го да се приближи и му прошепваш: „Бягай, ако ти е мил живота. Пътникът ми е опрял пистолет в гърба“. Няма начин ченгето да не се изпари.

Хелър му благодари.

— Тези неща трябва да ги знаеш, момче.

Но нещо бе привлякло вниманието на Морти.

— Имаш ли врагове, малкия? Да не би да те търсят родителите ти или нещо такова?

— Защо?

— Ами, трябва да е заради теб. През целия си живот съм нямал нито един враг. Едно такси тръгна след нас от закусвалнята и още е отзад.

Морти сви вдясно, продължи по една улица и после сви по забранена пряка с еднопосочно движение. Погледна назад.

— Не го виждам. Май се отървахме. Можем да продължаваме.

Бяха в зоната на театрите. Имаше още доста време преди началото на представленията, но ГЪМЖЕШЕ от коли!

— Сега, виждаш ли тази колона коли, момче? Гледай!

Морти се изравни с едно такси в колоната. Колите в момента бяха спрели. Морти извика нещо обидно на шофьора. Престори се, че се кани да излезе от колата. Другият шофьор, разярен, изскочи от своята. Морти не излезе. Колоната тръгна. Морти се пъхна на мястото на спряното такси.

— Виждаш ли, момче? Изкуство!

Стигнаха до едно кръстовище край голям хотел. Имаше няколко таксита и двама-трима клиенти. Морти зави и блокира изхода на автомобилната алея пред хотела и загаси колата. Другите шофьори започнаха да му крещят. Морти им викна:

— Спокойно!

Понеже беше пръв, една възрастна двойка, добре облечени мъж и жена, поискаха да се качат.

— Съжалявам — каза Морти. — Прибирам се в гаража.

И потегли.

— Виждаш ли, момче, можех да кача пътници. Трябва да знаеш какво правиш и да мислиш, да мислиш, през цялото време да мислиш.

Отново се впусна в движението. Една кола искаше да свие и да го запуши. Той продължи и я забърса странично. Чу се изскърцване на метал. Колата бързо се върна на мястото си.

— Това няма нужда да го правиш с лимузини, момче. Тях ги е шубе. Притесняват се за боята. Няма нужда да ги забърсваш. Само правиш така.

И той изви кормилото към лимузината. Тя веднага се качи на тротоара.

Ярко светещи реклами на театри. Фосфоресциращи надписи, тълпи и опашки за билети. Чудесна, пъстра вечер.

— Виждаш ли онази кола отпред, дето спира? Ще ти покажа как се откачат врати.

Вратата откъм улицата се отвори. Старото такси се озова пред нея още преди някой да се е подал навън. Чу се трясък от сблъсъка и вратата падна.

— Всичко е въпрос на преценка на времето, момче. А сега виждаш ли онзи мъж от другата страна на улицата, който маха за такси? Само че ние сме в обратна посока.

Морти се засили напред до четиридесет мили в час, рязко натисна спирачките, обърна на сто и осемдесет градуса и се плъзна край тротоара. Обнадежден, човекът отвори вратата да се качи.

— Съжалявам, отивам към гаража — каза Морти.

Забеляза една еднопосочна улица. Даде на заден в нея с четиридесет мили в час.

— Няма страшно, обърнати сме в правилната посока, така че не сме в нарушение.

Виждаш ли червения светофар? Сега ще минем на забранена светлина. Ако слушаш внимателно, можеш да чуеш превключвателя в кутията и да се оправдаеш, че си минал на жълто.

А сега скок към тротоара. Този е хубав. Ако го атакуваш с дясното колело, ще отскочиш обратно на улицата и този отзад, който в този момент те задминава, защото мисли, че ще паркираш, се блъска странично. Гледай.

Отскочиха. Чу се оглушителен писък на метал. Стъкълца от фаровете се посипаха на тротоара.

— Окей, момче, а сега да те видим теб.

Хелър седна пред кормилото. Потегли. Направи рутинните маневри на Морти. Но тъкмо когато се канеше да мине на червено, тежък удар разтърси колата.

— Какво беше това? — извика Морти.

След това видя и посочи страничното стъкло. Имаше една малка звездичка.

— Боже, това е от куршум! Втори удар!

— Изчезвай оттук, момче! Някой нарушава закона за стрелбата!

Хелър натисна газта.

Мина по 42-ра Улица и се насочи на запад. Не караше много бързо.

— Натисни газта, момче! Едно такси току-що изскочи от ъгъла и е зад нас!

— Сигурен ли си? — каза Хелър.

— Да, по дяволите! Настигат ни! Но Хелър не ускори.

Гледаше в огледалото за задно виждане. Естествено, зад тях имаше такси и ги наближаваше! В задното стъкло се заби куршум!

— Сега вече можем да потегляме! — каза Хелър. Полетя по 42-ра Улица.

Мина край „Шератън Моутър Ин“. Грабнах една карта на Ню Йорк да видя дали се насочва извън града.

Старото такси се насочи към западната магистрала, която се изкачваше над града. Движението не беше натоварено. Под тях приземната улица не се виждаше добре. От ляво се простираше Норт Ривър и пътническото пристанище. Да, по този маршрут можеше да избяга към Кънектикът!

Хелър погледна в задното огледало. Таксито, което ги преследваше, беше отзад.

От дясно долу беше Ди Уит Клинтън Парк. Подминаха го.

Хелър не караше достатъчно бързо. Другата кола ги наближаваше.

Отпред имаше знак, след който надземният път се разделяше на две — единият ръкав водеше към 55-та улица!

Изведнъж Хелър изви кормилото и колата се завъртя в деветдесет градусов завой. Рязко натисна спирачки. Заковаха на място точно пред мантинелата! Долната улица беше на петдесет фута под тях!

Другото такси ги връхлиташе.

Изведнъж Хелър даде на заден!

Имаше съвсем малко място, колкото другото такси да се провре между мантинелата и предницата на тяхната кола. То влезе в пролуката.

Хелър даде напред!

Калникът, удари предното колело на другата кола.

Тя полетя към мантинелата!

С разтърсващ удар прелетя през нея!

Изхвърча във въздуха!