Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мисия Земя (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mission Earth II: Black Genesys, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране
vax (2016 г.)
Разпознаване и корекция
vax (2016 г.)

Издание:

Автор: Л. Рон Хабърд

Заглавие: Черно сътворение

Преводач: Снежана Данева

Издание: първо

Издател: ИК „Вузев“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1995

Националност: американска

ISBN: 954-422-033-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1866

История

  1. — Добавяне

Глава шеста

Хелър бе облякъл новия костюм. Видях го с периферното му зрение в едно от огледалата на асансьора. Беше светлосин летен костюм и този път за разнообразие му ставаше, но джобовете му бяха много издути. Беше сложил синя риза с широка яка, разтворена върху реверите, както беше шик, предполагам, но все пак си изглеждаше твърде млад. И в крайна сметка каквото и да се бе опитал да постигне шивачът, ефектът напълно се проваляше, защото Хелър пак бе с червената бейзболна шапка, вирната върху русата му коса, а като тръгна във фоайето разбрах, че е обул и бейзболните обувки. Може да беше чист и спретнат, някои можеха и да го смятат за много красив, но той си оставаше абсолютно безпросветен по отношение на шпионажа и подходящия за задачата външен вид. За бейзболната шапка можех да го разбера — смяташе, че е на работа. Но тези шпайкове, само защото няма удобни обувки! Идиот!

Все пак, трябваше да бъда толерантен — дните му бяха преброени.

Отиде в трезора и спря пред личния си сейф. Забелязах комбинацията.

Разпръсна парите си в сейфа. Долових отнякъде други гласове в иначе тихата сграда. Увеличих звука. Някой говореше по телефона. Чувах целия разговор. Водеше се на италиански.

— … така че това не е никакво извинение да го оставиш да спи до късно! — Гласът на Бейб Корлеоне.

— Но Бейб — каза Вантаджо, — това няма нищо общо с момичетата. Онези двете особи от ООН харчат половината средства, отпуснати от държавите им при нас и добре че той не ги остави да се избият.

— Вантаджо, да не би да се опитваш да изкараш, че аз не оценявам това?

— Не, не, миа капо!

— Вантаджо, да не би да се опитваш да пречиш на кариерата на това момче?

Хелър си броеше парите, банкнота по банкнота. Изглежда реши, че някои банкноти са фалшиви.

Вантаджо очевидно остана без думи. Най-накрая, дишайки учестено, каза:

— О, миа капо, как можеш да кажеш такова ужасно нещо?

— Знаеш, че образованието е важно нещо. Ревнуваш и искаш той да свърши като всички останали?

— О, не! — изплака Вантаджо.

— Тогава моля те, обясни ми. Ще те изслушам. Няма да ти викам. Ще слушам търпеливо. Отговори ми на този въпрос: преди два дни прочетох в „Съндей“, че вчера започва приемането на документи в „Емпайър Юнивърсити“. И когато най-спокойно и търпеливо ти задавам простия въпрос „Записано ли е момчето и кога започва училище?“, получавам глупавия отговор, че е спал до късно.

Вантаджо се опита да каже нещо.

— Миа капо…

— Така, и аз, и ти, и добрият господ знаем, че момчетата мразят да ходят на училище — продължи Бейб. — Знаеш, че трябва да ги караш насила, Вантаджо. Знаеш, че трябва да ги заставиш. Братята ми, бог да ги прости, с бой ходеха на училище, така че няма защо на мен да ми ги обясняваш тези неща.

— Миа капо, заклевам се…

— Тъй че искам да ми отговориш само на един въпрос, Вантаджо, ако ми позволиш да взема думата: защо не си упражнил своя авторитет и власт над момчето? Защо той не изпълнява твоите заповеди? Не, не си прави труда да спориш с мен. Само ми се обади точно след половин час и ми кажи, че е тръгнал за училище.

Хелър бе решил, че само защото върху някои банкноти имаше Бенджамин Франклин, те не са фалшиви. Беше подредил парите на купчини, но не бе доволен от сумата и поклати глава.

Прибра петнайсет хиляди в джобовете си, които вече бяха издути от господ знае какво. Затвори сейфа и го заключи. Тъкмо се канеше да излезе от „Грейшъс Палмз“, когато го спря гласът на Вантаджо от офиса.

— Мога ли да те видя за минутка, малкия?

Хелър влезе. Вантаджо бе свъсил вежди. Изглеждаше много скапан. Посочи към един стол. Но като всеки италианец не мина направо към въпроса. Смятат го за неучтиво.

— Е, момче, как се разбираш с момичетата? — Мрачно каза той.

Хелър се засмя.

— О, много лесно е да се оправяш с жените.

— Ако беше на моето място, нямаше да смяташ така.

Аха, тук попаднах на следа. Вантаджо ревнуваше Хелър. Страхуваше се, че Хелър ще му отнеме работата.

— Я ми кажи — каза Хелър, — може би точно с теб трябва да се консултирам по този въпрос.

— По какъв въпрос? — каза Вантаджо много предпазливо и с отбранителни нотки в гласа. Да, нещо го глождеше.

— Ами знаеш ли — започна Хелър, — имам доста пари, но мисля, че ще ми трябват много повече.

— За какво?

— Ами, трябва да направя нещо за тази планета.

— Искаш да кажеш, че плануваш да завладееш цялата планета? Виж какво, малкия, никога няма да успееш без диплома.

— О, това е вярно — каза Хелър. — Но освен това за такива неща трябват пари. И за това исках да те питам къде наоколо има салон за хазартни игри?

Вантаджо избухна.

— Хазарт! Трябва да си полудял! Ние владеем бизнеса и да ти кажа право, момче, ще останеш гол и бос. Всички са мошеници.

Охо, Вантаджо бе враждебно настроен. Дали наистина ревнуваше от Хелър?

— Добре тогава — каза Хелър. Взе един брой на „Уолстрийт Джърнъл“ и го разгърна. Отвори на страница „Стоков пазар“.

— Доколкото разбирам, тези неща се купуват и продават, а цените им се покачват и падат всеки ден.

Вантаджо бутна встрани вестника.

— Това е добър начин да изгубиш много пари, момче.

Гледаше лошо.

Точно в този момент ми хрумна, че може би в лицето на Вантаджо имах съюзник. Той бе отявлено враждебен към Хелър. Започнах да разбирам защо.

Хелър отгърна още един вестник.

— Ами тогава тези. Какво ще кажеш? Очевидно си променят цената всеки ден.

— Това е пазарът на ценни книжа! — каза Вантаджо. — Страхотен начин да банкрутираш!

— Добре, как се купуват и продават? — попита Хелър.

— Трябва ти брокер. Брокер на ценни книжа.

— Можеш ли да ми препоръчаш някой?

— Тези мошеници! — каза Вантаджо.

Очевидно той не искаше Хелър да напредне. Беше нервен, заядлив. Все повече се убеждавах, че тук има нещо — може би ще успея да си спечеля съюзник.

— Познаваш ли някой брокер? — каза Хелър.

— О, погледни в секретния телефонен указател. Но аз не искам да имам нищо общо с това. И чуй ме, момче, това се отнася и за теб. Нали ми каза, че ще ходиш в колеж?

— Да — каза Хелър. — Без диплома никой не ти обръща внимание.

— Точно така — каза Вантаджо. Но не беше приятелски настроен. — Затова те повиках тук, момче. Знаеш ли какъв ден е днес?

Хелър поклати глава.

— Вторият ден за записване в „Емпайър Колидж“. Носиш ли си документите?

— Да — каза Хелър и се потупа по джоба. — Но записването е цяла седмица…

— Веднага отиваш там и се записваш! — грубо и властно каза Вантаджо.

— Но след като има цяла седмица…

— Млък! — каза Вантаджо.

Бръкна в едно чекмедже и извади справочник. „Курсове и учебни програми, «Емпайър Колидж», зимен семестър“. В каталога бе написано името „Джовани Меретричи“. Мислех, че се казва Вантаджо. — Каква специалност ще запишеш?

— Ами предполагам, инженерство — каза Хелър.

— Какво точно? — попита Вантаджо.

— Ами ако ми дадеш тази книжка, ще я разгледам подробно и може би след два дни…

Вантаджо наистина се ядоса. За какво този гняв? Започна да чете от справочника:

— „Космически науки и инженерство“, „Биоинженерство“, „Гражданско инженерство и машини“, „Електроинженерство и компютърни науки“, „Минногеоложко инженерство“, „Ядрена наука и инженерство“. Или само „Инженерство?“

— „Космически науки и инженерство“ — каза Хелър. — Това звучи добре. Само че…

Вантаджо повиши тон:

— Има различни степени — бакалавър, магистър и други. Значи това е! „Космически науки и инженерство“! Звучи внушително.

— И въпреки всичко — каза Хелър, — бих искал да погледна…

— Добре! — каза Вантаджо. — Сега, това е карта на „Емпайър Юнивърсити“. Ето тук е библиотеката и всичко останало. Трябва да запомниш къде е административната сграда и входа. Тук има карта на метрото. Вървиш пеша до тази станция. Близо е. След това пресичаш града. Прехвърляш се на Номер 1 на „Таймз Скуеър“ и слизаш на 116-та Улица, където е „Емпайър Юнивърсити“. Тръгваш насам и си право пред административната сграда, където се записваш! Ясно?

— Ами да. Аз благодаря за помощта. Но след като има цяла седмица…

Не довърши, защото Вантаджо започна да го гледа особено.

Пак заговори:

— Момче, друг път живял ли си около Ню Йорк?

— Не — каза Хелър.

Вантаджо продължи с поверителен тон:

— В такъв случай не познаваш обичаите. Чуй ме сега, малкия. Когато си на непознато място, неспазването на обичаите е направо фатално.

— Така е — каза Хелър.

— Слушай сега, момче — каза докторът по политология, — съвсем случайно има един задължителен за спазване индиано-американски обичай, отнасящ се до спасяването на нечий живот. Индианските закони важат с пълна сила заради предишния суверенитет. Знаеш ли, че когато спасиш живота на някого, от този момент нататък той става отговорен за теб?

Подскочих! Вантаджо пробутваше на Хелър един китайски обичай! Освен това го обръщаше съвсем наопаки! В древен Китай, според проучванията на Апарата, ако спасиш живота на някого, от този момент нататък до края на живота си ти ставаш отговорен за него. Затова предупредихме хората си никога да не спасяват живота на някого в Китай. Вантаджо изопачаваш знанията си и много добре знаеше, че лъже!

— Сигурен ли си? — каза Хелър.

Вантаджо го погледна с превъзходство.

— Разбира се, че съм сигурен. Нали съм доктор по политология!

— Да — каза Хелър не много убедено.

— И ти ми спаси живота, нали така? — каза Вантаджо.

— Ами изглежда е така — каза Хелър.

Изведнъж ми се изясни! Той беше дребен човек, висок само пет фута и два инча. До Сицилия е Корсика, същите хора. А един дребен мъж от Корсика на име Наполеон също се е чувствал малоценен спрямо другите. Вантаджо е получил комплекс за малоценност от Хелър и постъпките му. Той бе накарал сицилианеца да се мята в несигурност. И сега вече ми стана напълно ясно — Вантаджо не е името, а прякорът му. На италиански това означава „Камшичената ръка“!

Вантаджо се изправи с целите си пет фута и два инча и погледна решително седналия Хелър почти от едно ниво. Политологът каза:

— Ти ми спаси живота, следователно трябва да правиш абсолютно всичко, което ти кажа! И така ще бъде отсега нататък!

Хелър сигурно не е изглеждал много съгласен.

— Явно ще да е така.

Изведнъж Вантаджо целият грейна в усмивка.

— Значи се разбрахме! Вземи си пура. Не! Забравих, че не трябва да пушиш. Ето, вземи си ментово бонбонче.

Бутна една кутия към Хелър. Хелър си взе един бонбон, а Вантаджо го заобиколи и го потупа по гърба.

— Значи сега са ни ясни отношенията, нали?

— Нали — каза Хелър.

— Отиваш право в метрото и веднага се записваш!

Каза го съвсем весело.

Хелър стана и тръгна към вратата с Вантаджо, който му отвори и пак го потупа.

Като се обърна назад, Вантаджо целият грееше в усмивка и му махаше за довиждане.

Е, много трудно е да ги разбереш сицилианците. Този Вантаджо изглежда е доста променлив, двуличен. Вече имах резерви относно това да му се доверя и да го включа в плановете си. Все пак имаше надежда да се възползвам от изгарящата ревност и комплекса за малоценност.