Реймънд Чандлър
Дамата от езерото (7)

7

Единият край на подобната на тезгях преграда зад прозореца на дъсчената барака бе затрупан от прашни папки. По остъклената горна част на вратата бе написано с олющена черна боя: „НАЧАЛНИК НА ПОЛИЦИЯТА. НАЧАЛНИК НА ПОЖАРНАТА КОМАНДА. ТЪРГОВСКА ПАЛАТА“. В долните ъгли към стъклото бяха прикрепени емблемите на USO^[1] и Червения кръст.

Влязох. Левият ъгъл беше зает от тумбеста печка, другият, зад преградата, от старомодно писалище. На стената бе окачена голяма хелиографна карта на района, а до нея — табло с четири куки, на едната от които висеше протрито и изпокърпено моряшко сетре с вдигаща се като качулка яка. Върху плота на преградата, до прашните папки, зърнах обичайната нащърбена писалка, многократно използувана попивателна преса и омацано шише с клеясало мастило. Стената в дъното до писалището беше покрита е телефонни номера, изписани с цифри, които щяха да издържат колкото и дъските, а на вид сякаш бяха работа на дете.

Зад писалището в дървено кресло, чиито предни и задни крака бяха закрепени здраво за дъски, също като ски, седеше мъж. До десния му крак бе облегнат плювалник — толкова голям, че вътре спокойно можеше да се побере навито на руло въже. На темето му се крепеше напоена с пот шапка, тип шерифска, едрите му, неокосмени ръце бяха скръстени удобно върху корема над колана на панталоните в защитен цвят, отънели от пране още преди много години. Ризата му беше в тон с панталоните, само че по-избеляла. Беше закопчана стегнато около дебелия врат на мъжа, неукрасен от връзка. Косата му беше сиво-кафеникава, с изключение на слепоочията, където приличаше на престоял сняг. Седеше някак на лявата си кълка, защото в задния му десен джоб беше напъхан кобур, от който стърчеше и се забиваше право в якия му гръб цяла педя от четирийсет и петкалибров пистолет. Единият лъч на шерифската звезда, забучена отляво на гърдите му, беше изкривен.

Имаше големи уши, дружелюбни очи, челюстите му бавно преживяха нещо и целият му вид беше зловещ колкото на катеричка, но далеч не толкоз притеснен. Всичко в него ми хареса. Облегнах се на плота на преградата и го загледах, той също ме загледа, после кимна и уцели плювалника покрай десния си крак с четвърт кило добре сдъвкан тютюн, който цопна вътре с гнусен мокър звук.

Запалих цигара и се огледах за пепелник.

— Тръскай на пода, синко — рече ми едрият дружелюбен мъж.

— Вие ли сте шерифът Патън?

— Главен полицай и заместник-шериф — поясни той. — Аз съм единственият представител на закона в този край. Поне до следващите избори. Само че този път ще ме конкурират две много свестни момчета, та нищо чудно да ми видят сметката. Получавам осемдесет на месец, жилище, дърва за горене и електричество. Това не е малко тук, високо в планината.

— Никой няма да ви види сметката. Сега ще се прочуете.

— Ами? — попита безразлично и пак оплеска плювалника.

— Само ако властта ви се простира до езерото Литъл Фон.

— Имението на Кингзли. Простира се, как да не се простира. Да си нямал неприятности там, синко?

— В езерото има удавница.

Това го разтърси из основи. Ръцете му се откопчаха една от друга и той се почеса зад ухото. Стана на крака, като се хвана здраво за страничните облегалки, и ловко ритна назад креслото. Изправете се оказа наистина едър и як. Тлъстините бяха само от жизнерадостност.

— Познавам ли я? — попита разтревожено.

— Мюриъл Чес. Сигурно я познавате. Жената на Бил Чес.

— Ъхъ. Познавам Бил Чес.

Гласът му прозвуча малко по-сурово.

— Прилича ми на самоубийство. Оставила е кратко писъмце, което те кара да мислиш, че просто си е тръгнала. Но със същия успех може да се изтълкува като писмо на самоубиец. Гледката не е никак приятна. Доста време е престояла във водата, може би месец, съдейки по обстоятелствата.

Той си почеса другото ухо.

— И какви са тези обстоятелства?

Очите му започнаха да ме изучават — бавно и спокойно, но и много изпитателно. Като че ли никак не бързаше да пусне в ход полицейската машина.

— Скарали се преди един месец. Бил си взел шапката и отишъл в другия край на езерото, отсъствувал няколко часа. Като се прибрал, нея я нямало. Повече не я видял.

— Ясно. А ти кой си, синко?

— Казвам се Марлоу. От Лос Анджелис съм, дойдох да огледам имението. Кингзли ми даде бележка до Бил Чес. Той ме разведе покрай езерото и стигнахме мостика, дето го построили кинаджиите. Бяхме се облегнали на парапета и гледахме надолу към водата, когато изпод стария потопен пристан ни махна нещо като ръка. Бил хвърли във водата един голям камък и трупът изплува.

Патън ме гледаше с каменно лице.

— Вижте, шерифе, не е ли по-добре да отскочим дотам? Човекът е в шоково състояние и е сам-самичък.

— Какво има за пиене?

— Почти нищо. Занесох една половинка, но докато приказвахме, почти я привършихме.

Той отиде до писалището и отключи някакво чекмедже. Извади три-четири бутилки и ги вдигна към светлината.

— Тази е, кажи-речи, пълна — потупа едната. — Уиски. Би трябвало да му стигне. Не ми отпускат средства за алкохол за спешни случаи, затова се оправям както си знам — задигам оттук-оттам по нещо. Аз самият не близвам. Не ги разбирам тия, дето се наливат като скотове.

Пъхна шишето в задния си ляв джоб, заключи чекмеджето и вдигна отмятащото се крило на преградата. Закрепи някакво картонче откъм вътрешната страна на стъклото на вратата. На излизане хвърлих един поглед да видя какво пише. Надписът гласеше: „Ще се върна след двайсет минути — може би“.

— Ще изтичам за доктор Холис — рече шерифът. — Веднага се връщам и те вземам. Това ли е автомобилът ти?

— Да.

— Тогава, щом ни видиш да се задаваме, потегляй след нас.

Влезе в полицейска кола със сирена, два червени буркана, два фара за мъгла, чисто нов клаксон на покрива, в случай на въздушно нападение, три брадви, две дебели въжета, навити на кравай, пожарогасител на задната седалка, туби за бензин, масло и вода в специална поставка, закрепена за страничното стъпало, втора допълнителна гума, завързана за редовната върху багажника, изтърбушени седалки, чийто пълнеж стърчеше напосоки на мръсни валма, и един пръст прах по останките от боята.

В долния десен ъгъл на предното стъкло имаше бяло картонче, на което пишеше с печатни букви:

ГЛАСОПОДАВАТЕЛИ, ВНИМАНИЕ! ПРЕИЗБЕРЕТЕ ДЖИМ ПАТЪН ЗА ПОЛИЦЕЙСКИ НАЧАЛНИК! ТОЙ Е ТВЪРДЕ СТАР ТЕПЪРВА ДА СЕ УЧИ ДА РАБОТИ

Шерифът обърна колата и изчезна в другия край на улицата, забулен в къдрав облак бял прахоляк.