Глен Купър
Библиотекарите (33)

Епилог

— Ще бъдеш тук.

Затворник 965876 застана пред килията и изчака надзирателката да отключи вратата. Затворът „Ню Хол“ в Западен Йоркшър беше построен през 30-те години на миналия век с червени тухли и приличаше на крепост. Беше пренаселен и шумен. Единичните килии се заемаха от две жени, а двойните — от три.

Новата затворничка влезе, като притискаше към гърдите си чаршафите, одеялото и кърпите. Вратата се затвори зад нея.

— По дяволите — каза другата затворничка. Беше мощна, с дебели прасци и глезени, които се виждаха под небрежните жълти дрехи. — Изкарах сама в килията само един проклет ден, а вече я напълниха с ново месо. — Тя посочи горното легло. — Това е твоето. Името ми е Шийла. От Манчестър съм. За какво си вътре?

— Подпомагане при убийство и възпрепятстване на правосъдието.

— Така ли? И сигурно не си вършила нищо такова, нали?

— Пледирах виновна.

Шийла реши, че това е влудяващо смешно.

— Трябвало е да си избереш по-добър адвокат! Колко ти лепнаха?

— Две години.

— Това е нищо. Аз получих петнайсет. Казват, че съм запалила приятеля си. Не съм малоумна като теб. Пледирах невинна, но не ми повярваха, както се вижда. Който и да го е направил, тъпият чекиджия си го заслужаваше. Е, как се казваш?

— Кейша.

Шийла я изгледа от главата до петите.

— Чакай, не съм ли те виждала по телевизията?

— Не знам — отвърна Кейша.

— Да, точно така! Ти си от Молерстанг. С онази Библиотека.

Кейша кимна едва забележимо и попита дали може да се качи на долното легло, за да оправи горното. Уважението като че ли хареса на Шийла и тя й помогна с чаршафите.

— Какво стана със семейството ти?

— Изгубих двамата си синове — отвърна Кейша със сухи очи. — Съпругът ми е в затвора и чака процеса. Обвинен е в убийство и предполагам, че ще прекара зад решетките много, адски много време. Пледирах виновна, за да ми дадат по-малко и да се върна при дъщеря си. Тя живее със снаха ми и двете й момичета. Заселиха се в Кендал. Изгубих и други близки.

— Как така не плачеш, докато разказваш всичко това?

— Вече не ми останаха сълзи.

Жената кимна.

— Искаш ли чай?

Докато чакаше водата да заври, Шийла започна да обяснява как всички провизии на лавицата са нейни и само нейни. Докато не получи първия си колет, Кейша можела да използва някои от нещата на кредит — с лихва, разбира се. Една бисквита се връща двойно, една торбичка чай — тройно…

Кейша седеше на леглото си и гледаше през решетките на прозореца. Над стените на затвора се виждаше късче синьо небе. Беше успяла напълно да изключи обясненията на съкилийничката си.

— Хей, изобщо ли не ме слушаш? Искаш или не искаш бисквита? — попита Шийла, размахвайки една във въздуха.

Кейша изведнъж скочи от леглото и се втурна към стоманената тоалетна чиния. Падна на колене пред нея и започна да повръща.

— Дяволите да го вземат! Какво ти има? — извика Шийла. — Дано не си заразна.

Кейша вдигна глава, избърса уста с опакото на дланта си и се усмихна.

— Спокойно, не съм заразна — каза тя, галейки корема си. — Просто сутрешно прилошаване.