Мишел Турние
Петкан, или дивият живот (5) (Авторска адаптация на романа „Петкан или чистилището на Пасифика“)

5.

На една съвсем равна поляна Робинзон изрови изпод тревата хубав дънер от митрово дърво, сух, чист и съвсем гладък, много подходящ за дъно на бъдещия кораб. Веднага се зае с работа, но постоянно хвърляше поглед към хоризонта, който се виждаше от неговата работна площадка — още се надяваше да се зададе някой кораб. След като окастри дънера, той го задяла с брадвата, за да му придаде формата на четириъгълна греда. Въпреки че претърси основно „Вирджиния“, не намери нито гвоздеи, нито винтове, нито свредел, нито дори трион. Работеше бавно и старателно, съединяваше частите на кораба като голяма мозайка. Надяваше се, че дървото ще се раздуе от водата и така корпусът ще придобие допълнителна плътност и непромокаемост. Дори му дойде наум да закали на пламък краищата на дъските и да ги намокри, след като ги сглоби, за да прилепнат по-плътно една към друга. Дървото непрекъснато се цепеше било от водата, било от пламъка, но той неуморно започваше отначало, със завидно търпение.

Най-много го тормозеше липсата на трион. Нямаше как да си направи с подръчни материали, а подобно сечиво щеше да му спести месеци работа със секирата и ножа. Една сутрин с отварянето на очите си чу шум, който можеше да бъде само от рязане с трион, и си помисли, че още сънува. Понякога шумът затихваше, сякаш дърводелецът посягаше за ново дърво, после се подновяваше със същата монотонност. Робинзон бавно се измъкна от дупката в скалата, която му служеше за подслон през нощта, и се запромъква крадешком към мястото, откъдето идваше шумът. Дълго се взира, преди да открие до дънера на една палма огромен морски рак, затиснал здраво кокосов орех, който разрязваше с щипците си. В клоните на дървото, на шест метра височина, друг рак прекълцваше дръжките на кокосовите орехи, за да паднат на земята. Двата рака не обърнаха никакво внимание на Робинзон и невъзмутимо продължиха шумната си работа.

При липсата на лак или дори на някаква смола, за да намаже своя кораб, Робинзон се зае да измайстори лепило. Наложи му се почти изцяло да изсече една малка горичка от див чемшир, която си бе набелязал още в началото на своята работа. Месец и половина той бели горния пласт от кората на храстите и събира вътрешния пласт, нацепен на ивици. После дълго ги вари в казан, докато те малко по малко се превърнаха в гъста лепкава течност. Намаза с още врящата каша корпуса на кораба.

„Избавление“ беше вече готов. Сега Робинзон се зае да събира храна за из пътя. Но скоро се отказа и реши, че по-добре ще е първо да спусне новия съд на вода, за да го изпробва. Всъщност много го беше страх от този опит, който решаваше бъдещето му. Ще се задържи ли „Избавление“? Няма ли да се напълни с вода? Няма ли още първата вълна да го прекатури? В най-черните си кошмари Робинзон го виждаше как потъва, едва докоснал водата, как пада като камък надолу в зелените бездни…

Най-сетне се реши да започне спускането. Веднага установи, че не може да влачи по пясъка и тревата това туловище, тежащо може би петстотин килограма. Напълно беше пренебрегнал пренасянето на кораба до брега. Причината отчасти бе усърдното четене на Библията и най-вече на страниците за Ноевия ковчег. Построен далеко от морето, ковчегът просто бе изчакал водата сама да дойде при него с дъжда и планинските порои. Робинзон бе допуснал съдбоносна грешка, като не издяла „Избавление“ направо върху плажа.

Опита се да подпъхне трупи под носа, за да изтърколи по тях кораба. Не успя и да го помръдне, а само откърти една дъска от корпуса, докато наблягаше върху нея с кол, опрян като лост в един пън. След три дни безплодни усилия, от умора и гняв очите му се премрежиха. По едно време реши да изкопае в стръмния бряг канавка до морето. Корабът би могъл да се плъзне по този улей надолу до брега. Робинзон се запретна трескаво за работа. После пресметна, че ще му трябват десетки години, за да осъществи плана си. Отказа се.