Мишел Турние
Петкан, или дивият живот (19) (Авторска адаптация на романа „Петкан или чистилището на Пасифика“)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Vendredi ou la vie sauvage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Диан Жон
Корекция
essen (2016)

Издание:

Автор: Мишел Турние

Заглавие: Петкан, или дивият живот

Преводач: Добринка Савова-Габровска, Мария Георгиева, Нина Венова

Година на превод: 1987

Език, от който е преведено: Френски

Издание: Първо издание

Издател: Държавно издателство „Отечество“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1987

Тип: Роман и разкази

Националност: Френска

Печатница: Държавна печатница „Г. Димитров“

Излязла от печат: 26.X. 1987 г.

Редактор: Красимир Мирчев

Редактор на издателството: Жела Георгиева

Художествен редактор: Борис Бранков

Технически редактор: Костадинка Апостолова

Рецензент: Лилия Рачева

Художник: Киро Мавров

Коректор: Цветелина Нецова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1881

История

  1. — Добавяне

19.

Животът отново потече както преди, кога по-добре, кога по-зле. Робинзон продължаваше да се прави на генерал и губернатор на острова. Петкан продължаваше да се прави, че работи яко за цивилизоването на острова. Само Тен на нищо не се правеше и се излежаваше по цял ден. Колкото поостаряваше, толкова по-дебел и по-мъчноподвижен ставаше.

Петкан си намери ново развлечение. Беше открил тайното място, където Робинзон държеше буренцето с тютюн и дългата порцеланова лула на капитан Ван Дейсел. Всеки път, щом му се отдадеше случай, той се криеше в пещерата, за да изпуши една лула. Откриеше ли го Робинзон, суровото наказание нямаше да го отмине, защото тютюнът беше почти на привършване. Пушенето беше удоволствие, което Робинзон си позволяваше съвсем рядко, само в тържествени случаи.

Този ден Робинзон беше слязъл на брега, за да провери дънните въдици, които отливът бе оставил на сухо. Петкан взе буренцето под мишница и се разположи най-навътре в пещерата. Там си беше стъкмил нещо като легло от бурета, постлани с чували. Лежи си той и подръпва дълбоко от лулата. После издухва синьо облаче, което се разнася в бледата виделина, нахлуваща от входа на пещерата. Тъкмо се кани отново да смукне, когато до ушите му достигат крясъци и далечен лай. Робинзон се е върнал по-рано от предвиденото и го вика със заплашителен глас. Чува се плющене — значи е извадил камшика си. Явно накрая е открил изчезването на буренцето с тютюн. Петкан става и тръгва към неминуемото наказание. Изведнъж се спира: какво да прави с лулата, която още стиска в ръка? И той я захвърля с все сила към дъното на пещерата, където са наредени буретата с барут. После храбро пристъпва към Робинзон. Робинзон е побеснял. Щом вижда Петкан, той вдига камшика си. И в този миг четиридесетте бурета с барут избухват. Поток от огнени езици изригва от пещерата. Робинзон чувствува как нещо го повдига и го понася, докато пред очите му, малко преди да изгуби съзнание, огромните канари над пещерата се търкалят една през друга като детски кубчета.