Мишел Турние
Петкан, или дивият живот (24) (Авторска адаптация на романа „Петкан или чистилището на Пасифика“)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Vendredi ou la vie sauvage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Диан Жон
Корекция
essen (2016)

Издание:

Автор: Мишел Турние

Заглавие: Петкан, или дивият живот

Преводач: Добринка Савова-Габровска, Мария Георгиева, Нина Венова

Година на превод: 1987

Език, от който е преведено: Френски

Издание: Първо издание

Издател: Държавно издателство „Отечество“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1987

Тип: Роман и разкази

Националност: Френска

Печатница: Държавна печатница „Г. Димитров“

Излязла от печат: 26.X. 1987 г.

Редактор: Красимир Мирчев

Редактор на издателството: Жела Георгиева

Художествен редактор: Борис Бранков

Технически редактор: Костадинка Апостолова

Рецензент: Лилия Рачева

Художник: Киро Мавров

Коректор: Цветелина Нецова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1881

История

  1. — Добавяне

24.

Но Петкан се изхитри да измисли и друга игра, още по-увлекателна и интересна от тази с подобията.

Един следобед той доста грубо сръга Робинзон, който си почиваше под един евкалипт. Беше в одеяние, чието значение Робинзон не схвана веднага. Краката си бе увил в парцали, овързани така, че да приличат на панталон. Къса куртка покриваше плещите му. На главата си бе сложил сламена шапка, но въпреки това се криеше под чадър от палмови листа. Но най-важното, беше с изкуствена брада от залепени по бузите кичурчета памук.

— Знаеш ли кой съм аз? — попита той Робинзон, като се изпъчи величествено пред него.

— Не.

— Аз съм Робинзон Крузо от английския град Йорк, господар на дивака Петкан.

— Ами аз тогава кой съм? — запита изуменият Робинзон.

— Ти кажи!

Робинзон познаваше твърде добре Петкан, за да не разбере от половин дума какво иска. Той стана и изчезна в гората.

Щом Петкан беше Робинзон, едновремешният Робинзон, господарят на роба Петкан, на Робинзон не му оставаше друго, освен да стане Петкан, някогашният роб Петкан. Всъщност той вече не беше с брада и с остригана коса както преди взрива и до такава степен приличаше на Петкан, че не беше нужно кой знае какво да променя, за да изиграе ролята си. Затова просто намаза лицето и тялото си с орехов сок, та да потъмнее, и върза на кръста си кожената препаска на арауканците, която Петкан носеше, когато слезе на острова. После се представи на Петкан и заяви:

— Ето аз съм Петкан.

Тогава Петкан криво-ляво стъкми едно-две засукани изречения на най-добрия си английски, а Робинзон му отвърна с няколко араукански думи, научени по времето, когато Петкан още не знаеше английски.

— Аз те спасих от сънародниците ти, които искаха да те принесат в жертва на силите на злото — каза Петкан.

И Робинзон коленичи ниско, сведе глава до земята, изричайки благодарности. Накрая взе крака на Петкан и го сложи на тила си.

Често играеха на тази игра. И винаги Петкан даваше знак да започнат. Щом се появеше с чадъра и изкуствената брада, Робинзон разбираше, че насреща му е Робинзон, а той самият трябва да влезе в ролята на Петкан. Впрочем никога не разиграваха измислени сцени, а само епизоди от миналия живот, когато Петкан още беше уплашен роб, а Робинзон — строг господар. Те възпроизвеждаха случката с облечените кактуси, с пресушеното оризище, с лулата, изпушена скришом до барутния склад. Но нито една сцена не се харесваше толкова на Петкан колкото началната, когато арауканците искаха да го пожертвуват, а той бягаше от тях и Робинзон го спаси.

Робинзон бе разбрал, че тези представления са благотворни за Петкан, понеже го избавяха от лошия спомен за робския живот. Но и за Робинзон играта бе полезна, защото постоянно го измъчваха известни угризения, че е бил прекалено строг господар на Петкан.