Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Vendredi ou la vie sauvage, 1977 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Добринка Савова-Габровска, 1987 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Мишел Турние
Заглавие: Петкан, или дивият живот
Преводач: Добринка Савова-Габровска, Мария Георгиева, Нина Венова
Година на превод: 1987
Език, от който е преведено: Френски
Издание: Първо издание
Издател: Държавно издателство „Отечество“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1987
Тип: Роман и разкази
Националност: Френска
Печатница: Държавна печатница „Г. Димитров“
Излязла от печат: 26.X. 1987 г.
Редактор: Красимир Мирчев
Редактор на издателството: Жела Георгиева
Художествен редактор: Борис Бранков
Технически редактор: Костадинка Апостолова
Рецензент: Лилия Рачева
Художник: Киро Мавров
Коректор: Цветелина Нецова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1881
История
- — Добавяне
27.
Една сутрин Петкан се събуди от гласа на Робинзон, който го викаше по име. Той стана и се огледа. Нямаше никого. И все пак не беше насън. Изведнъж, точно над главата му, от клоните на храста, под който беше заспал, викът прокънтя отново:
— Петкане, Петкане.
Той стана и огледа листака на дръвчето. И тогава пред очите му една сиво-зелена птица излетя с нещо като кикот към горичката, където двамата приятели рядко стъпваха.
Петкан реши да си изясни какво става и се запъти към тази точка на острова. Не стана нужда да търси дълго — едно от най-красивите дървета, магнолията, изглеждаше отрупано с едри странни плодове, а те в действителност се оказаха гнезда на папагали.
Следобед се върна на същото място с Робинзон. Папагалите вдигаха голяма врява в клоните на магнолията, но при появата на двамата приятели изведнъж млъкнаха и Петкан и Робинзон се спряха под дървото сред пълно мълчание.
— Никога не съм виждал папагали на острова — каза Робинзон. — Трябва да са долетели всички вкупом, за да снесат яйцата си, и явно идват от някой немного отдалечен остров.
Петкан отвори уста, за да му отвърне, но го прекъсна какофонията на папагалите, които се разкряскаха отново:
„Никога не съм виждал, никога не съм виждал, никога не съм виждал“ — викаше единият „Някой остров, някой остров“ — повтаряше другият, „Всички вкупом, всички вкупом, всички вкупом“ — дърдореше трети, а цялата група зелени птици, кацнали на най-близкия клон, им кряскаха в ушите: „Много отдалечен, много отдалечен, много отдалечен“.
Оглушали от целия този шум, Петкан и Робинзон хукнаха към големите борове около плажа.
— Наистина за пръв път от корабокрушението насам ме тормози шум от гласове — извика Робинзон, който си спомняше за дългите години, прекарани в самота.
— Шум от гласове, шум от гласове, шум от гласове — обади се някой от клоните на най-близкия бор.
Трябваше да избягат още по-надалеч, до самото море, където вълните с трясък се стоварваха на мокрия пясък.
Оттогава на Робинзон и Петкан им стана много трудно да си кажат каквото и да е, без някой подигравателен глас, идващ от храста или от съседното дърво, да не ги прекъсне начаса, повтаряйки част от думите, които бяха проговорили. На Робинзон му омръзна и вече не се движеше без тояга, която гневно мяташе по посока на гласа. Така и не можа да уцели нито един папагал, но често виждаше птицата да излита с вик, напомнящ подигравателен смях.
— А пък аз мисля, че това е добър урок. — Каза му Петкан няколко дни по-късно. — Ние прекалено много говорим. Невинаги е хубаво да се говори. В моето племе, при арауканците, колкото си по-мъдър, толкова по-малко приказваш. Колкото повече приказваш, по-малко те уважават. Най-бъбривите животни са маймуните, а сред хората — малките деца и бабите.
И този път той не се смути, когато току под краката му отекна едно безкрайно: „Малките деца, малките деца…“
Той показа на Робинзон няколко жеста с ръце, които можеха да изразяват най-важните неща.
Така Робинзон и Петкан прекараха в мълчание няколко седмици. Една сутрин, след като яйцата на папагалите се бяха измътили, папагалчетата се излюпиха и малките се научиха да летят, на брега се струпа голямо шумно сборище. После, тъкмо когато слънцето изгряваше, птиците като една излетяха към морето и един огромен облак, зелен и заоблен като ябълка, постепенно се смали и изчезна към хоризонта…
Робинзон и Петкан пак започнаха да си приказват и бяха щастливи отново да чуват звука от собствените си гласове. Но опитът им бе от полза и от този момент нататък често по взаимно съгласие двамата млъкваха и се разбираха само с ръце.