Мишел Турние
Петкан, или дивият живот (31) (Авторска адаптация на романа „Петкан или чистилището на Пасифика“)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Vendredi ou la vie sauvage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Диан Жон
Корекция
essen (2016)

Издание:

Автор: Мишел Турние

Заглавие: Петкан, или дивият живот

Преводач: Добринка Савова-Габровска, Мария Георгиева, Нина Венова

Година на превод: 1987

Език, от който е преведено: Френски

Издание: Първо издание

Издател: Държавно издателство „Отечество“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1987

Тип: Роман и разкази

Националност: Френска

Печатница: Държавна печатница „Г. Димитров“

Излязла от печат: 26.X. 1987 г.

Редактор: Красимир Мирчев

Редактор на издателството: Жела Георгиева

Художествен редактор: Борис Бранков

Технически редактор: Костадинка Апостолова

Рецензент: Лилия Рачева

Художник: Киро Мавров

Коректор: Цветелина Нецова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1881

История

  1. — Добавяне

31.

От най-ранно детство на Робинзон му се завиваше свят от високо. Само да се качеше на стол и му прилошаваше. Един ден беше решил да разгледа камбанарията в родния си град Йорк. След дълго катерене по стръмната и тясна вита стълба сянката на стените внезапно отстъпи назад и той се озова в небесата, на тясна площадка, откъдето се виждаше целият град и жителите ситни като мравки. Робинзон зарева от ужас и трябваше да го свалят като вързоп, с увита в ученическото му наметало глава.

И за да се излекува сега, всяка сутрин сам си налагаше да се изкатери на някое дърво. Навремето подобно занимание щеше да му се стори безполезно и смешно. Откак бе приел Петкан за образец, реши, че е важно да се освободи от този кошмарен световъртеж.

Тази сутрин си бе избрал голямата араукация, едно от най-високите дървета на острова. Хвана се за най-ниския клон и се повдигна на коляно. След това един по един изкачи етажите от клони, като си мислеше, че от върха на дървото ще посрещне малко по-рано изгрева. Колкото по-нагоре се катереше, толкова по-силно усещаше как дървото потреперва и се люлее на вятъра. От световъртежа започваше да му прилошава. Наближаваше върха, когато изведнъж се усети увиснал в празното: явно светкавица бе оголила два метра от ствола. Робинзон допусна грешката на всички онези, които се страхуват от височина — погледна в краката си. Видя само преплетени клони, спускащи се като спирала към земята. Парализира се от страх и се вкопчи с ръце и крака в дънера. И тогава най-сетне проумя, че не бива да гледа надолу, а нагоре: Вдигна очи. Сред синьото небе една голяма златна птица с ромбоидни очертания се рееше по волята на вятъра. Петкан беше изпълнил загадъчното си обещание — беше накарал Андоар да лети.